Идея на 3 университета за създаването на съвместен научно-изследователски център за решаване на продоволствената сигурност и превенция на опасностите, предложи ректорът на Университета по хранителни технологии проф. Пламен Моллов на министъра на земеделието Явор Гечев по време на 16-ия Коледен форум на "Стандарт" от кампанията "ДА! На българската храна!".
Проф. Моллов представи и идеята на колегите си към този институт да бъде създадена и независима референтна университетска лаборатория, която да дава перспектива и решения. Ректорът на УХТ подчерта, че тя ще е много полезна, когато се вземат стратегически или дългосрочни решения, а освен това ще обедини усилията на цялата научна общност.
Ето цялото изказване на проф. Пламен Моллов, ректор на Университета по хранителни технологии /УХТ/ в Пловдив:
КРИЗАТА С ХРАНИТЕ Е ПРЕД НАС. ДА СЕ ПОДГОТВИМ!
Преди всичко бих искал да благодаря на г-жа Славка Бозукова и на екипа на Стандарт медия за дългогодишното партньорство в инициативата “Да! На българската храна”. Това е изключителен форум, който не само поставя актуалните теми и проблеми, но още по-важно, предлага решения за тях.
Без да е необходимо да се връщаме назад в историята, само след двете години на КОВИД пандемия и последната година на война в Украйна можем да направим няколко категорични констатации, а именно:
Кризите възникват неочаквано и независимо от претенциите на развитите общества, всички се оказахме неподготвени за тях.
Кризите се развиват бързо и създават негативен “ефект на доминото“ в множество икономически, социални и обществени дейности.
Кризите днес имат експоненциален характер на развитие, в резултат на интензитета на развитие на комуникационните и дигиталните технологии. Това означава, че тяхната ударна вълна е по-бърза, а разрушителната им сила е по-голяма, както и щетите, които нанасят.
Темата „Продоволствена криза“ се коментира все по-често напоследък.
По данни на Световната организация по прехрана и земеделие (ФАО) към 2050 г. се очаква населението на земята да надхвърли 9 милиарда, а търсенето на храни да се увеличи с повече от 70 %, което в комбинация с климатичните промени ще постави под напрежение продоволствената система. Светът ще трябва да произвежда повече храни с по-малко: земя, вода, енергия, торове и пестициди.
В края на месец юни тази година Европейският съвет публикува официално заключение: „От 2016 г. насам продоволствената несигурност нарасна в световен мащаб. В контекста на повишаващите се световни цени на стоките през миналата и тази година, войната в Украйна и използването на храните като средство за водене на война оказаха силно въздействие върху пазарите на храни“.
А на 20 август тази година Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш предупреди: „Догодина ще има глобална продоволствена криза, ако торове и селскостопански продукти от Русия и Украйна не стигнат безпрепятствено до световните пазари“.
Президентът г-н Румен Радев отбеляза само преди броени дни настъпилите в резултат на войната негативни последици за глобалната продоволствена сигурност: „ограничено селскостопанско производство, прекъснати и затруднени вериги на доставка и търговия с храни, недостиг и драстични скокове на цените на ключови хранителни стоки и торове в световен мащаб“.
Безспорно е, че войната в Украйна катализира нарастващата несигурност в глобалните доставки на храни. Малко са другите места на планетата, където подобен конфликт е в състояние да нанесе така опустошителен удар върху осигуряването на достъпни хранителни продукти.
По официални данни, Русия и Украйна съвкупно задоволяват около 30% от световните нужди от царевица и пшеница и над 50% от световните нужди от слънчогледово масло. Зърнените храни са основните продукти, които осигуряват прехраната на света – над 40% от всички консумирани калории се дължат на пшеница, царевица и ориз. Но запасите от зърно са на път да намалеят за пети пореден път, а комбинацията от по-високи транспортни разходи, енергийна инфлация, екстремни климатични условия и недостиг на работна ръка сериозно затрудняват производството на храни.
Много анализатори приемат, че продоволствената система на ЕС остава стабилна и надеждна, доколкото ЕС е водещ производител и нетен износител на селскостопански и хранителни продукти. Но кризата с храните се простира отвъд ефекта на износа на зърно, защото Русия е и ключов доставчик на торове, а почти всички основни култури в света, респ. суровини за ХВП, зависят от минералите калий и азот. Не бива да се забравя и това, че редица държави са насочили селскостопанското си производство към износ на няколко основни продукта, а не към осигуряването на продоволствена достатъчност.
Тревожността на ситуацията се оценява от Европейската комисия, която стартира публична консултация относно представянето на предложение за Регламент на Съвета и Парламента за обща законодателна рамка за устойчива продоволствена система. Но тази инициативата е предвидена за едва за четвъртото тримесечие на 2023 г.
Процедурите за справяне с кризите са разписани на Общностно равнище в Решение 2004/478. Те са разработени поначало за управление на риска за здравето на потребителя, в контекста на безопасността на храните, но се прилагат като подход и за управлението на продоволствената несигурност. Нормативните текстове предвиждат изготвяне на Общ план за управление на кризи, сформиране на Кризисно звено с участието на Европейския орган по безопасност на храните (EFSA), разработване в отделните държави-членки на оперативни планове за действие при извънредни ситуации (контингенс-планове), незабавно свикване на Постоянен кризисен щаб и регионални кризисни щабове, които вземат съответните решения за вида на предприеманите национални мерки и действия.
Прилагането на конвенционалния административен подход за управление на кризите се свежда до предприемане на действия „ад хок“ и формиране на временни органи, натоварени автоматично със задачата да се справят с кризата.
Трябва обаче да признаем, че освен старомодна тази управленска тактика е и доста неефективна.
Ще цитирам отново българския президент: „Необходими са решителни, колективни усилия на световната общност за справяне с нарастващата несигурност в доставките на храни … Посрещането на неотложните нужди на най-засегнатите трябва да върви ръка за ръка с търсенето на устойчиви дългосрочни решения“.
Модерната научна мисъл ясно формулира тезата, че управлението на кризи изисква интелигентност и проактивност, анализи и прогнози, превенция и подготовка, синергия и директно взаимодействие между изпълнителната и законодателна власт и академичните среди. Предварително изготвени стратегически модели, за които е необходима ерудиция, както и съответни оперативни планове за действие, за които са необходими финансов ресурс и организационен капацитет.
Затова днес, в присъствието на Министъра на земеделието и храните на този авторитетен форум, предлагам на вашето внимание създаването на Съвместен научноизследователски център по продоволствена сигурност, в обхвата на трите университета ‒ Университет по хранителни технологии - Пловдив, Аграрен университет - Пловдив и Тракийски университет - Стара Загора, които ще обединят своята експертиза за да предоставят решения за превенция и контрол на последствията от кризи в агро-хранителната верига. Към центъра ще бъде изградена и независима референтна междууниверситетска лаборатория за контрол на храните. Лабораторията, съвременно оборудвана, акредитирана и нотифицирана, ще предостави възможност на изпълнителната власт, а при необходимост и на други национални органи, да получават своевременно не само компетентна и обективна оценка, но и независима квалифицирана експертиза. Също така, тя ще повиши капацитета на научноизследователската, развойната и образователната дейност, които университетите развиват, съобразно държавните политики и в обществена полза.
Ще депозираме писмено нашите аргументи на вниманието на президента г-н Румен Радев, на министър - председателя г-н Гълъб Донев и на председателя на НС г-н Вежди Рашидов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
