Про­даж­би­те на би­ра за­ви­сят и от доб­ро­то нас­тро­е­ние

Слън­це­то е наш биз­нес пар­тньор, ту­риз­мът ще ни по­мог­не да се въз­ста­но­вим по-бър­зо, каз­ва Ива­на Ра­до­ми­ро­ва, из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор на Съ­ю­за на пи­во­ва­ри­те в Бъл­га­рия в специално интервю пред вестник "Стандарт"

• Пи­во против радиация е пра­ве­но след Чер­но­бил, се­га ек­спе­ри­мен­ти­рат с бил­ки за по­ве­че ан­ти­ок­си­дан­ти
• 21% е спа­дът на па­за­ра у нас през пос­лед­ни­те два ме­се­ца, в Сле­ди­зем­но­мор­ски­те стра­ни е меж­ду 55 и 69%
• Гор­ди сме, че във фир­ми­те ни ня­ма ни­то един увол­нен
• Тен­ден­ци­и­те са за по-го­ля­мо тър­се­не на не­фил­три­ра­но пи­во и пре­ми­ум клас
• Има­ме 170 мар­ки и сти­ло­ве би­ра, про­из­ве­де­ни по на­ши ре­цеп­ти
• С но­вия За­кон за хра­ни­те ста­на въз­мож­но да бъ­де от­бе­ля­за­но, че про­дук­тът е про­из­ве­ден ос­нов­но с бг су­ро­ви­на

- Как се от­ра­зи кри­за­та за­ра­ди COVID-19 на па­за­ра на би­ра у нас?

- Как­то при всич­ки ос­та­на­ли бър­зо­о­бо­рот­ни сто­ки, кри­за­та с COVID-19 има не­га­ти­вен ефект вър­ху раз­ви­ти­е­то на пи­во­вар­на­та ин­дус­трия - не са­мо в Бъл­га­рия, но и в це­лия свят. Пър­ви­те два ме­се­ца на та­зи го­ди­на за­поч­на­ха дос­та доб­ре за сек­то­ра у нас - за ме­се­ци­те яну­а­ри и фев­ру­а­ри имах­ме 15% ръст в ре­а­ли­за­ци­я­та. Про­даж­би­те ни в ке­го­ве, ко­и­то се дис­три­бу­ти­рат са­мо през за­ве­де­ния, бя­ха с поч­ти 17% по-ви­со­ки, от­кол­ко­то през съ­щия пе­ри­од на 2019 г., за­ра­ди срав­ни­тел­но топ­ло­то вре­ме. Но със зат­ва­ря­не­то на за­ве­де­ни­я­та бук­вал­но за един ден пи­во­вар­ни­ят бранш за­гу­би 20% от па­за­ра - тол­ко­ва са про­даж­би­те през ка­на­ли­те на Хо­Ре­Ка през пос­лед­ни­те го­ди­ни. То­ва пос­та­ви се­ри­оз­ни пре­диз­ви­ка­тел­ства как­то по от­но­ше­ние на обе­ма на ре­а­ли­зи­ра­на­та би­ра и при­хо­ди­те, та­ка и как точ­но да се ме­на­жи­ра про­це­сът по из­тег­ля­не­то на ке­го­ве­те и дру­ги­те опа­ков­ки от па­за­ра, тъй ка­то в то­зи пе­ри­од, в кой­то за­ве­де­ни­я­та не ра­бо­те­ха, ед­на част от про­дук­ци­я­та из­гу­би сро­ка си на год­ност. С от­ва­ря­не­то на за­ве­де­ни­я­та за­поч­на из­тег­ля­не­то на бра­ку­ва­на­та про­дук­ция. Има спе­ци­ал­ни про­це­ду­ри, по ко­и­то ста­ва то­ва, ка­то са га­ран­ти­ра­ни всич­ки изис­ква­ния, свър­за­ни с опаз­ва­не­то на окол­на­та сре­да, здра­ве­то на кон­су­ма­то­ри­те, пос­лед­ва­ща де­зин­фек­ция и т.н. Но има все още ко­ли­чес­тва, ко­и­то пред­стои да бъ­дат из­тег­ле­ни. В ня­кои стра­ни ка­то Вели­коб­ри­та­ния, Ру­мъ­ния, Гер­ма­ния в та­ки­ва слу­чаи са пред­ви­де­ни спе­ци­ал­ни мер­ки в под­кре­па на биз­не­са за въз­ста­но­вя­ва­не не са­мо на Д­ДС, но и на ак­ци­за на про­из­во­ди­те­ли­те. При нас оба­че за­ко­нът не го раз­ре­ша­ва.

- Как спа­дът у нас се съ­от­на­ся със за­гу­би­те за­ра­ди зат­ва­ря­не на Хо­Ре­Ка сек­то­ра в дру­ги­те стра­ни от ЕС?

- По дан­ни на Europe Economics, най-мал­ко за­сег­на­ти са Ес­то­ния, Лат­вия, Лит­ва, Пол­ша, Ру­мъ­ния, Гер­ма­ния, Швей­ца­рия, Фран­ция и след то­ва е Бъл­га­рия с бли­зо 21% спад на про­даж­би­те за пос­лед­ни­те 2 ме­се­ца. Най-за­сег­на­ти са сре­ди­зем­но­мор­ски­те стра­ни - Пор­ту­га­лия, Ис­па­ния, Мал­та, как­то и Ир­лан­дия - при тях за­гу­би­те от зат­ва­ря­не­то на за­ве­де­ни­я­та са меж­ду 55 и 69%! Ана­ли­за­то­ри от Гер­ма­ния и дру­ги стра­ни на ЕС прог­но­зи­рат го­ди­шен спад от 24-25% в сек­то­ра, за­що­то го­ля­ма част от кон­су­ма­то­ри­те са ту­рис­ти. За­то­ва в мно­го стра­ни от ЕС, вклю­чи­тел­но и в Бъл­га­рия, уси­ли­я­та са на­со­че­ни към по-бър­зо­то въз­ста­но­вя­ва­не на ту­риз­ма и нор­мал­на­та ра­бо­та на за­ве­де­ни­я­та за об­щес­тве­но хра­не­не.

- Зат­ва­ря­не­то на за­ве­де­ни­я­та не до­ве­де ли до уве­ли­че­ние на про­даж­би­те на би­ра за вкъ­щи?

- За съ­жа­ле­ние те­зи про­даж­би не се уве­ли­чи­ха, мал­ко се вдиг­на­ха ка­то дял ни­ва­та на про­даж­би­те на пи­во в плас­тма­со­ви бу­тил­ки, след ка­то в пред­ход­ни­те го­ди­ни имах­ме дос­та се­ри­о­зен пос­ле­до­ва­те­лен спад в то­зи сег­мент. При­чи­ни­те да не се вдиг­нат про­даж­би­те през ма­га­зин­на­та мре­жа са ос­нов­но две. Ед­на­та е, че би­ра­та е со­ци­ал­но пи­тие, а ко­га­то има изо­ла­ция и тряб­ва да се спаз­ва со­ци­ал­на дис­тан­ция, не мо­жеш да се ви­диш с при­я­те­ли на по би­ра. Вто­ра­та е, че хо­ра­та са при­тес­не­ни за бъ­де­ще­то, тях­на­та по­ку­па­тел­на спо­соб­ност и нас­тро­е­ние не са осо­бе­но при­пов­диг­на­ти. Та­ка че то­ва, ко­е­то тряб­ва да нап­ра­вим, спаз­вай­ки мер­ки­те за хи­ги­е­на и не­раз­прос­тра­не­ние на COVID-19, е да по­мис­лим за по-по­зи­тив­ни наг­ла­си, ис­то­рии и съ­об­ще­ния. С ог­лед на то­ва ние про­дъл­жа­ва­ме он­лайн с на­ша­та об­ра­зо­ва­тел­на ини­ци­а­ти­ва "На­ци­о­нал­на би­ре­на ака­де­мия" и по вре­ме на кри­за­та съз­да­дох­ме мно­го ин­те­рес­ни клип­че­та в на­шия Фейс­бук с един­стве­но­то же­ла­ние да на­ка­ра­ме хо­ра­та да се ус­мих­нат, да се по­чув­стват по-доб­ре. За­що­то сме убе­де­ни, че то­ва е клю­чът към все­ки ус­пе­шен биз­нес.

- За­поч­на ли нор­ма­ли­зи­ра­не­то на ра­бо­та­та и как­ви са прог­но­зи­те за раз­ви­ти­е­то на пи­во­вар­на­та ин­дус­трия през та­зи го­ди­на?

- Ин­дус­три­я­та ня­ма да спре да се раз­ви­ва, но има да се спра­вя със се­ри­оз­ни пре­диз­ви­ка­тел­ства. В Бъл­га­рия сме мно­го гор­ди, че не­за­ви­си­мо от труд­нос­ти­те, ко­и­то има­ме, ус­пя­ва­ме да за­па­зим чо­веш­ки­те си ре­сур­си, за ко­е­то си по­ма­гат ра­бо­то­да­те­ли и син­ди­ка­ти. Във фир­ми­те, ко­и­то са чле­но­ве на Съ­ю­за на пи­во­ва­ри­те, ня­ма ни­то един увол­нен. В ня­кои пред­при­я­тия из­пол­зват мяр­ка­та 60/40. През пос­лед­ния ме­сец се нор­ма­ли­зи­ра ци­къ­лът на ра­бо­та. До­ри от­но­во за­поч­ва из­пъл­не­ни­е­то на ня­кои ин­вес­ти­ци­он­ни про­ек­ти. Мер­ки­те за въз­раж­да­не на ико­но­ми­ка­та, ко­и­то се пред­при­е­мат, ни пра­вят оп­ти­мис­ти. Как ще прик­лю­чи го­ди­на­та, ще си про­ли­чи най-ве­че от лет­ни­те ме­се­ци, за­що­то през то­зи се­зон про­даж­би­те ни са 60% от го­диш­ни­те. Но пос­лед­ни­те две сед­ми­и­ци от­но­во ни ка­рат да се при­тес­ня­ва­ме и с на­деж­да да гле­да­ме към най-доб­рия си биз­нес пар­тньор - слън­це­то.

- Как­во но­во ще пред­ло­жат пи­во­ва­ри­те през то­ва ля­то?

- Тен­ден­ци­и­те през пос­лед­ни­те го­ди­ни по­каз­ват, че мно­го въз­мож­нос­ти за раз­ви­тие имат две ос­нов­ни ни­ши. Ед­на­та е за не­пас­тьо­ри­зи­ра­ни­те, не­фил­три­ра­ни­те ви­до­ве пи­во. Хо­ра­та ги тър­сят, за­що­то са по-раз­лич­ни от оби­чай­ни­те и имат по-ви­со­ко ко­ли­чес­тво ан­ти­ок­си­дан­ти и ви­та­ми­ни, спо­ред на­уч­ни­те из­след­ва­ния. Дру­га­та ни­ша е за би­ри­те от по-ви­со­кия це­но­ви сег­мент. Про­даж­би­те в пре­ми­ум клас съ­що дос­та се сви­ха за­ра­ди зат­ва­ря­не­то на за­ве­де­ни­я­та и стаг­на­ци­я­та на па­за­ра през ма­га­зин­на­та мре­жа. Но то­зи сег­мент ще про­дъл­жи да се раз­ви­ва.

Не­за­ви­си­мо от кри­за­та про­дъл­жи­ха на­уч­ни­те из­след­ва­ния и ед­на част от тях са фо­ку­си­ра­ни вър­ху но­ви ви­до­ве пи­во. Мно­го ин­те­ре­сен е про­ек­тът на еки­па на про­фе­сор Габ­ри­е­ла Ма­ри­но­ва - цел­та му е да се по­ви­ши ан­ти­ок­си­дан­тни­ят ка­па­ци­тет на пи­во­то с вла­га­не при фер­мен­та­ция на раз­лич­ни със­тав­ки - пър­во бя­ха пло­до­ве, след то­ва - цве­тя, а та­зи го­ди­на - бил­ки. Мно­го ско­ро ще има ре­зул­та­ти. Не са­мо у нас, но и в дру­ги стра­ни на­уч­ни еки­пи ра­бо­тят за по­ви­ша­ва­не на ан­ти­ок­си­дан­тния ка­па­ци­тет на пи­во­то, за­що­то хо­ра­та ще про­дъл­жат да тър­сят ес­тес­тве­ни, на­ту­рал­ни про­дук­ти, осо­бе­но се­га, ко­га­то те­ма­та за здра­ве­то и пре­вен­ци­я­та е но­мер 1 за все­ки. Би­ра­та е ес­тес­тве­на част от ба­лан­си­ра­но­то хра­не­не и то­ва се пот­вър­жда­ва от ре­ди­ца на­уч­ни из­след­ва­ния. На все­ки две го­ди­ни в Брюк­сел се про­веж­да меж­ду­на­ро­ден на­у­чен сим­по­зи­ум "Би­ра и здра­ве".

Не­що, ко­е­то мно­го мал­ко хо­ра зна­ят, е, че през 70-те и 80-те го­ди­ни на ми­на­лия век има раз­ра­бот­ки на бъл­гар­ски уче­ни, ня­кои от ко­и­то са про­ве­де­ни за­ед­но с ле­ка­ри от Во­ен­номе­ди­цин­ска ака­де­мия, за пи­во със спе­ци­ал­ни фун­кци­о­нал­ни ха­рак­те­рис­ти­ки. Ед­но­то е с ан­ти­ра­ди­а­ци­он­ни свойс­тва и е би­ло съз­да­де­но след ава­ри­я­та в Чер­но­бил. Дру­ги са нап­ра­ве­ни с ми­не­рал­на во­да, с до­бав­ка на флу­ор, с на­ма­ле­но за­хар­но съ­дър­жа­ние. На­пит­ка­та има го­лям по­тен­ци­ал и бла­го­да­ре­ние на ино­ва­ци­и­те и ин­вес­ти­ци­и­те неп­ре­къс­на­то се раз­ра­бот­ват но­ви про­дук­ти. През ми­на­ла­та го­ди­на в Бъл­га­рия, ко­я­то е срав­ни­тел­но ма­лък па­зар с три го­ле­ми ком­па­нии и 27 мал­ки и сред­ни пред­при­я­тия, са по­зи­ци­о­ни­ра­ни 170 мар­ки и сти­ло­ве би­ра - на­ши, про­из­ве­де­ни тук, по бъл­гар­ски ре­цеп­ти. То­ва е го­ля­мо пос­ти­же­ние.

- Все по­ве­че на­би­рат по­пу­ляр­ност крафт би­ри­те, про­из­веж­да­ни от мал­ки пи­во­вар­ни, до­ри и ня­кои за­ве­де­ния на мяс­то си пра­вят пи­во. Ка­къв е тех­ни­ят па­за­рен дял?

- У нас те са око­ло 1% от па­за­ра. Те мо­гат да си поз­во­лят да ек­спе­ри­мен­ти­рат, за­що­то про­из­веж­дат в мал­ки ко­ли­чес­тва, по-гъв­ка­ви са. Бла­го­да­ре­ние на ед­но све­тов­но дви­же­ние, през ми­на­ла­та го­ди­на в стра­ни­те от ЕС пи­во­вар­ни­те са се уве­ли­чи­ли до око­ло 10 800, ка­то са­мо пре­ди 5 г. бя­ха не по­ве­че от 4-5000. Пи­во­вар­ство­то се раз­ви­ва с бур­ни тем­по­ве, за­що­то мно­го хо­ра пре­вър­на­ха сво­е­то хо­би или лю­боз­на­тел­ност в биз­нес на­чи­на­ние. То­ва, ко­е­то е мно­го важ­но и за тях, е пре­диз­ви­ка­тел­ство, че тряб­ва мно­го стрик­тно да спаз­ват всич­ки нор­ми за мик­ро­би­о­ло­гич­на чис­то­та на про­дук­та. За­що­то ако там се по­я­ви проб­лем, той е мно­го сло­жен за ре­ша­ва­не.

- Кол­ко чес­то бъл­га­ри­нът пие би­ра?

- Из­след­ва­ни­я­та, ко­и­то ние пра­вим за чес­то­та­та на кон­су­ма­ция, по­каз­ват, че през лет­ни­те ме­се­ци най-чес­то се пие би­ра. Та­зи тен­ден­ция се раз­ши­ря­ва с пред­ла­га­не­то на бе­зал­ко­хол­ни­те и нис­ко­ал­ко­хол­ни би­ри. В Гер­ма­ния и Ис­па­ния тех­ни­ят дял е меж­ду 6 и 8% от па­за­ра, у нас е меж­ду 1 и 2%. То­зи вид би­ра се пра­ви със съ­щи­те су­ро­ви­ни, ко­и­то се из­пол­зват и за тра­ди­ци­он­на­та - малц, хмел, дрож­ди и во­да, но се из­пол­зва спе­ци­ал­на тех­но­ло­гия, с ко­я­то се из­вли­ча ал­ко­хо­лът. В мно­го ев­ро­пей­ски стра­ни ка­то Гер­ма­ния, нап­ри­мер, по вре­ме на кри­за­та за­ра­ди COVID-19 из­вле­че­но­то ко­ли­чес­тво ал­ко­хол бе пре­дос­та­ве­но от пи­во­ва­ри­те без­въз­мез­дно за про­из­вод­ство на де­зин­фек­тан­ти.

- За­ко­нът за чис­то­та­та на би­ра­та, при­ет в Гер­ма­ния през 1516 г., не поз­во­ля­ва в про­из­вод­ство­то да се из­пол­зват дру­ги със­тав­ки ос­вен ече­ми­чен малц, хмел и во­да. Се­га до­пус­ти­ми ли са до­бав­ки­те?

- През 1516 г. крал­ско­то се­мейс­тво в Гер­ма­ния е на­ло­жи­ло т. нар. рейн­ска заб­ра­на, тъй ка­то про­из­во­ди­те­ли­те за­поч­на­ли да сла­гат в би­ра­та не­ха­рак­тер­ни и за­мър­ся­ва­щи я със­тав­ки. И до ден дне­шен в Гер­ма­ния та­зи заб­ра­на е ва­лид­на. Но пи­во­то мо­же да съ­дър­жа не са­мо ече­ми­чен малц, а и пше­ни­чен. В Бъл­га­рия на­ши­те про­из­вод­стве­ни нор­ма­ти­ви, ко­и­то има­ме още от 1975-78 г., раз­ре­ша­ват в би­ра­та да се сла­гат до­бав­ки, т.нар. су­ро­га­ти - ца­ре­ви­ца, ориз, сор­го. Те не про­ме­нят чис­то­та­та на про­дук­та. Мно­го чес­то ко­ле­ги­те на­роч­но ги до­ба­вят, за­що­то ца­ре­вич­ни­ят грис нап­ри­мер пра­ви по-фи­ни ме­хур­че­та­та и да­ва по-доб­ра га­зи­ров­ка. Ос­вен то­ва има мно­го кон­су­ма­то­ри, ко­и­то пред­по­чи­тат би­ра­та да не е гор­чи­ва, а с по-сла­дък прив­кус. И у нас, и на меж­ду­на­род­но ни­во уче­ни­те пра­вят ек­спе­ри­мен­ти да съз­да­дат из­ця­ло без­глу­те­но­ви би­ри, след­вай­ки но­ва­та мо­дер­на въл­на. Има ве­че мно­го ин­те­рес­ни би­ри са­мо с ца­ре­ви­ца, ориз, сор­го. То­ва са но­ви аве­ню­та, в ко­и­то се раз­ви­ва пи­во­вар­ство­то.

- През ми­на­ла­та сед­ми­ца бе при­ет окон­ча­тел­но За­ко­нът за хра­ни­те, кой­то прес­тоя 3 г. в пар­ла­мен­та. Кои са ос­нов­ни­те ак­цен­ти в не­го, ка­са­е­щи пи­во­вар­ния бранш?

- За­ко­нът за хра­ни­те е един мо­де­рен за­кон. При­е­ма­не­то му е по­да­рък за ця­ла­та хра­ни­тел­но-вку­со­ва ин­дус­трия, за­що­то по не­го­во­то съз­да­ва­не ра­бо­ти­ха ко­ле­ги от всич­ки бран­шо­ве. Мо­же би то­ва е най-проз­рач­но съз­да­де­ни­ят за­ко­ноп­ро­ект в пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия. Рад­ва ни, че ве­че е въз­мож­но и у нас, как­то е в мно­го ев­ро­пей­ски стра­ни - след ка­то един про­дукт е про­из­ве­ден в Бъл­га­рия с ос­нов­на бъл­гар­ска су­ро­ви­на, то­ва да бъ­де спе­ци­ал­но от­бе­ля­за­но. За­що­то всич­ки ин­дус­трии има­ме нуж­да бъл­гар­ски­те пот­ре­би­те­ли не са­мо да вяр­ват в нас, но да ни го по­ка­жат, ка­то пред­по­че­тат бъл­гар­ския про­дукт. Раз­пи­са­ни са и дос­та по-яс­ни тек­сто­ве, свър­за­ни с уп­рав­ле­ни­е­то на от­дел­ни ка­те­го­рии хра­ни, ко­и­то са по-чув­стви­тел­ни за об­щес­тво­то. Дру­го мно­го съ­щес­тве­но в за­ко­на е съз­да­ва­не­то на го­лям бран­шо­ви на­ци­о­на­лен кон­сул­та­ти­вен съ­вет. То­ва по­каз­ва вза­им­но до­ве­рие, ко­е­то е мно­го важ­но. Ние тряб­ва да бъ­дем из­клю­чи­тел­но проз­рач­ни, за да мо­же и пот­ре­би­те­лят да ни има до­ве­рие.

В ЦИФ­РИ

• 0,78 ев­ро за ли­тър е сред­на­та це­на на би­ра­та в ма­га­зин­на­та мре­жа у нас. 1,97 ев­ро стру­ва ли­тъ­рът в за­ве­де­ни­я­та за об­щес­тве­но хра­не­не, спо­ред Europe Economics, по дан­ни на Ев­рос­тат.
• 42 ми­ли­о­на ле­ва са ка­пи­та­ло­ви­те ин­вес­ти­ции в пи­во­вар­на­та ин­дус­трия у нас за 2019 г. За пос­лед­ни­те го­ди­ни вло­же­ни­я­та не са па­да­ли под 41 млн. ле­ва на го­диш­на ба­за.
• 2100 ду­ши ра­бо­тят в пи­во­вар­на­та ин­дус­трия, още 30 000 са за­е­ти ин­ди­рек­тно в Хо­Ре­Ка сек­то­ра бла­го­да­ре­ние на би­ра­та. 4700 са дис­три­бу­то­ри­те на пи­во в ма­га­зин­на­та мре­жа, 9000 са дос­тав­чи­ци­те.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com