- Месо и хляб ще се превозват само в бусове с регистрация
- Забраняват рекламата на нездравословни продукти
Как да се извършва търговията по интернет с месо, мляко, зеленчу-ци, плодове и хлебни изделия, която набира все по-голяма популярност у нас. За първи път регламент за това е разписан в новия Закон за храните. В текстовете изрично е посочено, че за безопасността и качеството на продуктите, продадени онлайн, ще се търси отговорност от оператора.
Под контрола на Българската агенция за безопасност на храните /БАБХ/ попаднат храни и хранителни добавки, които досега също бяха извън регулацията. Единствено изворните и минерални води остават под контрола на Регионалните здравни инспекции.
Тези и други важни правила се уреждат в Закона за храните, който се чака от години от браншовите организации. Той бе приет окончателно от депутатите на 27 май - почти три години след като парламентът одобри проекта на първо четене в края на октомври 2017 г.
Законът урежда целия производствен процес от фермата до трапезата, както и изискванията към безопасността на храните, към бизнес операторите и лицата, работещи в обекти за производство, преработка и или дистрибуция на храни. С нормативния акт се въвежда регистрация на превозните средства за транспортиране на храни от животински произход, както и на брашно, хляб, хлебни и сладкарски изделия, за което отдавна настоява бизнесът. Регистрацията ще се удостоверява със стикер.
Новият закон обръща специално внимание върху етикетирането на хранителните продукти. Въвеждат се две нови обозначения - "Добит в България" и "Продукт от България".
Етикетът "Добит в България" ще се поставя върху първични продукти - суровини от страната ни. Обозначението "Продукт от България" пък се поставя върху храни, преминали някаква степен на преработка, на които основната съставка за производството им е добита на територията на България. Изисква се и всички етапи на производствения процес да са осъществени у нас. Щампът може да съдържа географска карта или друг символ, показващ, че храната е произведена в България. Информацията на етикета задължително трябва да е на български език, а допълнително облепване на вече етикетирана храна не трябва да закрива или променя първоначалното етикетиране.
Забранява се рекламата на продукти, чиито съставки не отговарят на изискванията за здравословно хранене. Не е разрешено и участието на деца в реклами на продукти от генетично модифицирани организми (ГМО). Глобата при нарушение на забраната е от 2000 до 3000 лева. Ще бъде създаден публичен национален регистър за всички обекти за производство, преработка и дистрибуция на храни, който ще поддържа БАБХ на интернет страницата си. За извършване на дейност без вписване в регистъра ще се налага глоба или имуществена санкция от 2 хил. до 4 хил. лв. За бизнес оператор наказанието ще е от 4 хил. до 6 хил. лв. Същата санкция ще се налага и при неспазване на определените хигиенни изисквания, както и при недопускане на контролните органи на територията на обекта, отказ за представяне на документи или възпрепятстване на служебните им задължения, включително взимането на проби. Определени са и условията за извършване на дейности по хранително банкиране и даряването на хранителни продукти. Въвеждат се процедурите, които отбелязват храните при дарение и самия процес на даряването. То ще се извършва след регистрация на лица по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в обществена полза. Ще бъде създаден Национален съвет по храните като постоянен консултативен орган, който ще координира държавната политика в сектора. В него ще има представители на всички заинтересовани страни. За участие в съвета ще бъдат допускани браншови организации, които представляват не по-малко от 25% от оборота в съответния сектор. Новият Закон за храните ще гарантира на българския потребител качество и сигурност. Създават се условия за изсветляване на сектора при производството, преработката и дистрибуцията на храни, коментира министър Десислава Танева.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com