- България е на 11-то място по износ на пшеница в света, в хамбарите има 1,7 млн. тона
- Хранителната индустрия не допусна паника с презапасяването, земеделието спасява икономиката
В най-тежките моменти от своята история българинът е оцелявал благодарение на земеделието. Не са забравени родните градинари, които са учили колегите си в много европейски страни как се отглеждат домати, краставици и пипер. Често се припомня, че земеделската ни продукция не само е изхранвала страната, но и сме изнасяли зеленчуци и плодове с много високо качество и в чужбина.
И до ден днешен мнозина нашенци са запазили връзката си с градината или нивата на село. Със собственоръчно отгледаните плодове и зеленчуци те приготвят зимнина и са спокойни, че каквото и да се случи, ще оцелеят. За градските хора пък дори стана мода да пробват кулинарните си умения с майсторлъшки туршии, да варят лютеница, дори да си правят вино и ракия и да се хвалят пред гостите си с домашното производство.
Онези, които гледаха с насмешка на подобни занимания и недоумяваха защо трябва да се „прахосват“ време и труд за пълненето на буркани и правенето на консерви, след като магазинът е на една ръка разстояние, разбраха наскоро какво означава страхът, че може да изчезнат продуктите от първа необходимост
В дните около 13 март, когато стана ясно, че се въвеждат извънредни мерки заради пандемията от коронавирус, рафтовете на магазините бяха панически опразнени. Хората се подготвяха като за война, разграбвайки хляб, брашно, олио, мляко, месо, ориз, консерви, зеленчуци и плодове, за да се подготвят за обсадата от заразата.
За щастие, българските производители, преработватели и търговци успяха да се справят със ситуацията. Когато границите на държавите се затваряха, а тировете бяха блокирани с дни и не можеха да доставят стоката, родният бизнес покриваше липсите и осигуряваше на часа всичко необходимо, за да се успокоят хората. Това прекрати свръхпотреблението преди то да ескалира извън контрол.
Така родните производители преодоляха успешно първото изпитание в извънредната ситуация. Но трудното тепърва предстои.
Аграрният сектор и задаващата се рецесия
Аграрният бранш и хранителната индустрия трябва да се справят не само с изхранването на българите, но и да станат основен стожер на икономиката в рецесията, която ще ни потопи, коментират анализатори. Много сектори спряха работа, големи предприятия затвориха, а мнозина останаха без доходи заради ограниченията във връзка с извънредното положение. Всичко това ще свие потреблението, а ограничените средства ще отиват предимно за храна. Дълго време извън строя ще е и туризмът.
Очертава се ново, стратегическо значение на агросектора у нас, който се развива с много бързи темпове през последните години. Според Гoдишния дoĸлaд зa cъcтoяниeтo нa зeмeдeлиeтo, aгpapнaтa тъpгoвия фopмиpa нaд 1 млpд. eвpo пoлoжитeлнo тъpгoвcĸo caлдo зa 2018 гoдинa. Изнocът и внocът нa ceлcĸocтoпaнcĸи cтoĸи бeлeжaт yвeличeниe cъoтвeтнo c 3,3% и 3,6% cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa. Πo пpeдвapитeлни дaнни, пpeз пъpвoтo пoлyгoдиe нa 2019 г. нeтният изнoc нa aгpapни cтoĸи oт cтpaнaтa възлизa нa 340 млн. eвpo. Boдeщи пpoдyĸти в cтpyĸтypaтa нa ceлcĸocтoпaнcĸия eĸcпopт, ĸaĸтo пpeз 2018 г., тaĸa и пpeз пъpвитe шecт мeceцa нa 2019 г., ca житнитe и мacлoдaйнитe ĸyлтypи, cлeдвaни oт pacтитeлнитe мaзнини, xлeбapcĸитe и тecтeни cлaдĸapcĸи издeлия, птичeтo мeco, тютюнa и дp.
Две поредни години - 2018 и 2019, България е на 11-то място по износ на пшеница в света и на шесто в Европа след Русия, Франция, Украйна, Румъния и Германия.
За 2018 г. данните на специализираната интернет платформа worldstopexports.com, на базата на окончателни данни от Световната банка, показват, че страната ни е експортирала пшеница за 851.8 милиона долара, а пазарният й дял е 2.1% в световен мащаб. От класацията на worldstopexports.com става ясно още, че през 2018 година българският износ на пшеница е увеличен с 22.3 на сто спрямо предходната 2017 година.
За 2019 година страната ни запазва 11-то си място по експорт на пшеница, съобщи министърът на земеделието и храните Десислава Танева на 13 март, преди парламентът да обяви извънредно положение. „Наличността, която имаме към момента, е 1.7 млн. тона. Това може да ни задоволи всички вътрешни нужди на пазара за повече от една година. Наличността на царевицата е над 2 млн. тона. С тази наличност ние можем да издържим и до две години, ако дори повече няма реколта. В предприятията за производство на олио имат налична суровина за минимум три месеца. Отделно от това, неизтъргуван слънчоглед има в достатъчна наличност до края на годината“, каза Танева на среща със земеделски производители.
Текущата криза показва, че е стратегически важно нуждите от храна на населението да бъдат осигурени, дори и в ситуация на прекъснати международни доставки. За съжаление, силозите за качествено съхранение на зърно в България са недостатъчни, особено ако се забави износът. Складовете на държавния резерв са остарели и имат нужда от подмяна, която ще е много по-евтина от козметични ремонти без гарантирано качество, предупреди финансистът Димитър Чобанов пред „Труд“.
Допълнителни доходи за безработните
Освен че осигурява прехраната и така необходимия за БВП износ, селското стопанство може да предостави заетост и допълнителни доходи на новата армия от безработни заради затворените бизнеси и предприятия. Вместо на гурбет по полетата на Великобритания, Германия, Испания и Франция, българите, които се завърнаха от чужбина, могат да намерят своето препитание и у нас. Промени в закона позволяват трудов договор за краткосрочна сезонна селскостопанска работа за обработване на насаждения и прибирането на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула. А регистрираните безработни няма да губят обезщетенията си от НОИ. Договорите може да не са еднодневни, а за целия период на работа, обясни социалният министър Деница Сачева. Тя призова земеделските производители да подават информация за свободни места в бюрата по труда, откъдето да насочват безработните. Хората може да се включат по собствено желание, ако искат да допълнят доходите си. Първата възможност за сезонна работа е розоберът през май.
България позволи и наемането на работници от Украйна, Молдова и Беларус за нуждите на селското стопанство, въпреки затягането на граничния режим и забраната у нас да влизат граждани от страни извън ЕС.
Всичко това издига значението на агросектора и предполага той да бъде включен в основните програми за ускорено развитие на страната ни като структуроопределящ. А фокусирането на инвестиции и усилия върху него ще позволи да се увеличи и добавената му стойност.
„Сега е моментът да се осъзнае какъв шанс се отваря пред земеделието. Само то ще ни спаси от всички бедствия. Производителите трябва да се насърчат с програми“ коментират в социалните мрежи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
