На форума на „Стандарт“: Агробизнесът с десет искания към властта

* Производители на алкохолни напитки и пивовари критикуват изненадващото вдигане на акциза, овощари и градинари искат да се реши проблемът с напояването

Десет искания към властта постави агробизнесът по време на 18-тия Коледен форум от кампанията на „Стандарт“ „Да! На българската храна“. Дискусията, която по традиция събра бизнеса, изпълнителната и законодателната власт, за да решават заедно проблемите, бе под надслов „Бранд България – защита на българското земеделие и храни“. На нея ребром бяха поставени най-наболелите проблеми на земеделския бранш - предвиденото в Бюджет 2025 вдигане на осигуровките, повишаването на акцизите за алкохолните напитки и бирата, опитите да бъде вдигната нулевата ставка за хляба и брашното, липсата на държавни пари и инфраструктура за напояване на фона на ужасяващата суша и климатичните промени.

"В това опасно политическо безводие, в което заседнахме тази година, българските политици абдикираха от проблемите на хората. И от отговорността за осигуряване на най-важното - продоволствената сигурност. Някак си приеха, че това е задължение на бизнеса. Някак си решиха да караме както от римско време – с хляб и зрелища. Но хлябът от вас, а зрелищата – от тях. Може ли да се случи чудо за земеделците и да се промени и за тях първоначалният проект на бюджета или галените деца си остават само банките? Ще чуем от политиците – поздравявам тези, които дойдоха, независимо от парламентарните изслушвания. Други техни колеги не намериха куража". С тези думи издателят и главен редактор на „Стандарт“ откри форума.

Славка Бозукова: Политиците оставиха на бизнеса продоволствената сигурност

Хранително-вкусовата промишленост формира 14% от промишленото производство на страната и е един от най-големите работодатели с близо 15 000 заети. Износът на храни достигна 11,2 млрд. лева пред 2023, като основните пазари са страните от ЕС, Азия и Северна Америка. Страната ни е известна като производител на автентични и висококачествени продукти. Има напредък в технологиите и иновациите. Данните изнесе заместник-министърът на икономиката Давид Сукалински.

Давид Сукалински: Хранително-вкусовата промишленост дава хляб на 15 000 души

Но какво прави държавата за този толкова важен отрасъл?

"4 години държавата го играе Робин Худ – взема едни пари и ги раздава. Кой ще плаща лихвите? Бизнесът. 4 години поставяте бизнеса на колене. Наглост е през декември да ни обяснявате как ще вдигате осигуровки. Един бизнес се гради на предвидимостта“, възмути се Йордан Чорбаджийски, член на УС на Националната лозаро-винарска камара, като се обърна към представителите на изпълнителната и законодателната власт. „Има фирми, при които стопанската година започва на 1 октомври. Не искаме подпомагане, искаме предвидимост, искаме да развиваме бизнеса си, искаме нашите деца да останат тук, а не синът ми, който е на 17 години, да ме пита в коя държава да ходи. На всеки 6 месеца трябва да търпим своеволията на някого“, удари по масата Чорбаджийски. И предупреди, че в лозаро-винарския сектор инвестициите догодина ще са 0, а с вдигането на акциза за ракията ще се засили сивият сектор, който в бранша и без това е 50%.

Йордан Чорбаджийски смаза властта: Поставяте бизнеса на колене

„Не можем да не сме притеснени от 33 % скок на акциза за бирата. Това е пречка за развитието на бизнеса, защото акцизът е основен индиректен данък, който влиза в крайната цена на бирата и алкохолните напитки“, заяви Ивана Радомирова, изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Съюза на пивоварите в България (СПБ). Тя посочи, че във всички страни при вдигане на акциза има спад в продажбите, отрицателно въздействие върху работната заетост, както и върху останалите приходи към бюджета. „Това не фискална мярка, която ще има сериозно отношение върху увеличаването на приходите от акцизи“, добави Радомирова. Тя подчерта още, че се нагнетява напрежение между отделните категории на алкохолни напитки. "Предложението на министерство на финансите за 2025 г. е акцизът за бирата да се вдигне с 33%, а за колегите от високоалкохолните напитки да има друга скала на постепенно вдигане на акциза и тяхното увеличение да е само 3% за следващата година", посочи Радомирова. Тя изтъкна още, че рязкото вдигане на акциза идва във време, когато индустрията се натоварва с още регулаторни тежести, свързани с опаковките, с вдигане на продуктовите такси, както и с първите инвестиции за въвеждане на депозитната система и вдигането на трудовите разходи.

Ивана Радомирова алармира за цената на бирата. Идва голям проблем за бизнеса

ВИЖ ОЩЕ: С 0% ДДС хлебарите внесли 1,1 млрд. в хазната

Представители и на други браншови организации споделиха своите проблеми на форума. Божидар Петков от Българската асоциация на малинопроизводителите обърна внимание на Наредбата, според която при обществените поръчки трябва да се залагат 2% биохрани. „Само в местата на лишените от свобода спазват това изискване, но нито в училищата, нито в детските градини му обръщат внимание“, каза Петков.

Живка Гроздева от Съюза на овощарите очерта огромния проблем в сектор "Пловоде и зеленчуци заради сушата. „Много плодове останаха необрани, овощни градини изсъхнаха. Няма я държавната инфраструктура, напоителните системи. Водоизточниците са празни. Не сме оптимисти и за следващата година“, посочи Гроздева. Тя каза още, че липсата на работна ръка е драматична, въпреки че заплащането се увеличава всяка година. Проблемите принуждават много хора да се отказват да отглеждат плодове и зеленчуци. „Станахме обект на една мярка от финансовото министерство - групата на плодовете и зеленчуците е в групата на стоките с голям фискален риск. Това го няма в нито една европейска държава и удря тези, които работят на светло“, посочи още Гроздева.

„Административната тежест у нас е безумна. Основният проблем е, че наредбите и в Брюксел, и у нас се пишат от хора, които нямат представа от селското стопанство“, допълни Марияна Милтенова от Съюза на градинарите. Тя посочи, че администрацията в България е много раздута и ако се съкратят 40%, ще се решат проблемите и с бюджета, и с липсата на кадри в земеделието. „Проблемите са много, но ние не стачкуваме на площадите. Ние стачкуваме тихомълком - спираме да произвеждаме български плодове и зеленчуци“, заключи Милтенова.

В края на форума участниците от бизнеса излязоха с декларация, в която поставиха своите искания към властта и призоваха за стабилност, която е възможна само с редовно правителство.

Ето какви са исканията:

Да се внимава с вдигането на минималната работна заплата и осигуровките, защото това води до повишаване на себестойността на стоките.
Държавата да помогне за решаването на проблемите с работната ръка с промени в средното образование и улесняване на наемането на хора от трети страни.
Да не се вдигат шоково акцизите за алкохолните напитки и бирата.
Да се осигурят помощ и инвестиции, свързани с климатичните промени. Да бъде създаден Национален фонд „Мелиорации“, за да се реши проблемът с напояването.
Да има предвидимост и устойчивост в политиките, които касаят агросектора.
Да не се нагнетява напрежение в регулаторната среда.
Да се прецизира Наредбата за 2% биохрани при обществените поръчки, като вместо био се запише „местни храни“, за да могат да се възползват по-голям брой производители.
Да се преработи Наредба 5, която касае стоките с голям фискален риск.
ДДС за хляба и брашното да остане 0, да се въведе диференцирана ставка за храните, за да се увеличи потреблението.
Да не се позволява спирането на изпълнението на Стратегическия план за земеделие.

ВИЖ ОЩЕ: Големи новини за земеделците. Получават милиарди

Любомир Кулински представи постиженията на бг бизнеса за храните

БАЕЗ с улеснени мерки за земеделието

Шефът на "Ел Би" с добри новини за млечния сектор

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com