6 нови язовира ще строи България. Това съобщи земеделският министър д-р Георги Тахов по време на Великденския форум на "Стандарт" от кампанията "Да! На българската храна", която се провежда за 19-а поредна година.
ВИЖ ОЩЕ: Извънредно от министър Тахов! 6 нови язовира
В дискусията в столичния хотел „Маринела“ участваха още зам.-председателят на земеделската комисия в НС Драгомир Петров, колегите му народни представители от комисиите по земеделие и по бюджет и финанси Айлин Пехливанова и Димо Дренчев, председателят на КЗП Мария Филипова, директорът на дирекция „Контрол на храните“ на БАБХ д-р Любомир Кулински.
Обезщетения за измръзналите овошки
Пострадалите от измръзванията на земеделска продукция в последните дни ще получат помощ от държавата, в рамките на нормативната уредба, увери министър Тахов.
ВИЖ ОЩЕ: Земеделският министър: Обезщетения за измръзналите овошки
Според него процедурата е общоизвестна и няма никакви промени, така че фермерите трябва просто да спазят правилата. Действа схемата за „пропаднали площи“, като ставката е различна за различните култури. Помощ ще има не само за производителите на плодове и зеленчуци, но също и за зърнопроизводителите, тъй като и при тях ще се окаже, че има щети, особено при посевите.
Застраховки и взаимоспомагателен фонд
В същото време Георги Тахов бе категоричен, че е необходим взаимоспомагателен фонд, чието създаване у нас се отлага от много години. За да се случи такъв фонд, трябва да има съгласие от производителите, посочи Тахов и подчерта колко важен момент е застраховането на земеделската продукция.
Българска храна на достъпна цена
За спешни мерки, които да осигурят българска храна на достъпна цена, призова издателят и главен редактор на "Стандарт" Славка Бозукова, която бе модератор на форума.
ВИЖ ОЩЕ: Славка Бозукова: Спешни мерки за българска храна на достъпна цена
Днешната дискусия е в окото на бурята, в навечерието на Страстната седмица. Чака ни месец, в който на дневен ред са законите и за кооперативите, и за хранителната верига. Месец, в който трябва да се изкове рамката на държавните хранителни магазини. Дебатът за тях в парламента е насрочен за утре. Месецът на спешни мерки срещу засушаването. Дебатът по темата в парламента завърши с внесено решение от ДПС-Ново начало, което ще задължи изпълнителната власт да ги взима в спешен порядък, каза г-жа Бозукова.
Две големи теми очерта дискусията - проблемите с напояването и проектозаконът на земеделското министерство за хранителната верига.
Милиарди за напояване
Напояването е голям проблем. Това ни е топ приоритет, каза Тахов. Той съобщи, че миналата година е поискал изходни данни, на които да стъпи, за да може земеделското министерство да надгради инфраструктурата на напоителните системи. Последните такива бяха от 1997 г. и се базираха на информация от 1968 година. Значи от 1968-а през 1997-а до миналата година нищо не е направено, възмути се земеделският министър.
ВИЖ ОЩЕ: Агробизнесът скочи срещу нов капан. Чорбаджийски би аларма
Направихме пълна инвентаризация на напоителните системи, закупихме дронове, специални технологии, обследвахме язовири и площи за напояване. Остойностихме това, което искаме и се ангажирахме, че ако получим от бюджета 1,5 млрд., ще увеличим поливните площи с над 3 млн. дка и го правим, каза Тахов. Получихме одобрение от парламента на сумата. Тя ще е за 4 бюджетни години. Правим нещата така, че да са необратими, подчерта министър Тахов.
Нови канали
Той съобщи, че се строят 6 нови язовира. Със средства от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. до началото на поливния сезон ще бъдат реновирани 24 съоръжения на „Напоителни системи“. По Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. бяха осъществени приеми за напояване с бюджет общо 100 млн. евро и се предвижда рехабилитация на още 41 съоръжения на „Напоителни системи“, каза още Георги Тахов.
Силата на земеделците е в сдружаването
За хранителния, за земеделския сектор, за т.нар. „агрохранителна верига“ трябва да имаме обща визия, иначе няма да решим проблемите, заяви зам.-председателят на Комисията по земеделие в НС Драгомир Петров (ИТН). Моята кауза е темата „напояване“ и е ясно, че ако не се вложат огромни усилия, голяма част от фермерите ще изпаднат в беда, каза Петров. Това, че сме в хаос, не ни дава право да не вземаме правилните решения, категоричен бе депутатът.
ВИЖ ОЩЕ: На форум на "Стандарт", депутат зове за утвърждаване на кооперациите на фермери у нас
Според него е важно в земеделския ни сектор да се работи за внедряването на кооперативния принцип на сдружаване, защото той ще даде шанс на производителите да бъдат успешни на пазара, но и да получат защита срещу всякаква несигурност в техния бранш. Това вече се случва в други държави и сега въпросът е как ще отговорим ние у нас на процесите.
Качествена храна, а не джавелини
Доволен съм, че най-накрая имаме министър който залага на решаване на проблема с напояването. Очакваме да видим огромни инвестиции в напояването. Иначе ще тичаме след събития, каза и депутатът от "Възраждане" Димо Дренчев, член на Бюджетната комисия в НС. Той критикува заделянето на милиарди за въоръжаване и отделянето само на 1,5 млрд. лв. за напояване.
ВИЖ ОЩЕ: Димо Дренчев: Веригите изкривиха пазара
Хората нямат нужда от джавелини, а от пътища и качествена храна, заключи Димо Дренчев.
Учени от БАН се произнасят за надценките
Първа въпросът със закона за хранителната верига постави Мариана Кукушева, председател на Съюза на хлебопроизводителите. Два законопроекта в последните месеци занимават земеделските стопани и преработвателите - за държавните хранителни магазини и за хранителната верига, каза Кукушева. Тя подчерта, че що се отнася до хлебопроизвродителите отлична идея е създаването на верига от държавни магазини за продажба на хранителни стоки. За нас те нас са добра новина – на пазара ще се появи още един оператор, което ще повиши конкуренцията, а това е основен фактор в пазарното ориентиране на цените, каза Кукушева.
Вторият законопроект, който е като камъче в обувката ни, е този за Агрохранителната верига и надценките на хранителните стоки. Това събуди много страсти и на моменти много колеги се чувстват лично засегнати, дори обидени, посочи шефката на хлебопреработвателите. Никой повече от нас производителите не е по-заинтересован обаче от слагане на ред в тази сфера, призна Кукушева.
Мерки срещу нелоялните търговци
Според нея обаче мерките трябва да обхванат само онези браншове, които имат проблеми и в които се проявяват нелоялни търговски практики. Преработвателната промишленост, с изключение на млекарите, би трябвало да излезе от обсега на това критично законодателство – ние нямаме проблеми, категорична бе Мариана Кукушева.
С тавана на надценките ще извадим очи, вместо да изпишем вежди, каза и Яна Иванова, председател на Сдружение "Храни и напитки".
Регулират се само 22 от 15 000 храни
Проектът на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни е изпратен за изготвяне на оценка на въздействие от учени от БАН. Всички получени становища са обработени, съобщи министър Тахов. Той посочи, че проектът предвижда регулация само за 22 хранителни продукта, на фона на над 15 хиляди, а целта му е земеделските производители да получават справедлива цена за произведените продукти.
„Спазваме всички норми и правила, подходът е много сериозен“, коментира министър Тахов и допълни, че ще бъде проведено и едномесечно обществено обсъждане на законопроекта.
Ядем повече българско месо
Ядем повече българско месо, съобщи д-р Любомир Кулински, директор дирекция "Контрол на храните" в БАБХ. През 2020 г. са заклани 962 000 български свине. През 2024 г. бройката вече е 1 264 000 прасета.
ВИЖ ОЩЕ: БАБХ с гореща новина за българското месо. Изненадата
През 2020 г. са заклани 32 900 телета, а 4 години по-късно - 37 800. Всяка година клането на български животни в България се повишава, каза Кулински.
Търговци лъжат с етикетите
Търговци лъжат с етикетите на месото, като обявяват на тях, че е българско, а всъщност е внос, алармира Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите у нас и председател УС на Националния съюз на говедовъдите в България. Той съобщи стряскащи цифри, които доказват, че думите му са верни.
ВИЖ ОЩЕ: На форума на "Стандарт"! Лъжат с етикети за българското месо
Според програмата за храната в училищата за всяко дете трябва да бъде осигурено свежо телешко месо. В България има 650 000 ученици. За да се изпълни програмата, на всеки от тях се пада годишно по 2,5 кг месо. Това означава, че са нужни 1 500 тона свежо телешко месо годишно. А официалната статистика показва, че у нас за 12 месеца са заклани под 1 300 тона, каза Зоров. И попита: А останалото месо на пазара? Няма как да ни убедите, че всичкото месо с етикет "Българско телешко" е наистина месо от животни, отгледани у нас, възмути се Зоров.
Засилени проверки
Цените се покачват, ние извършваме проверки и за тях и за качеството на храните, но потребителите трябва да внимават и да сигнализират за нарушения, заяви Мария Филипова, председател на Комисията за защита на потребителите.
ВИЖ ОЩЕ: Мария Филипова, КЗП: Проверяваме търговците, но и потребителят да внимава!
КЗП няма преки контролни правомощия върху качеството и безопасността на храните, но наблюдаваме търговските субекти, припомни Филипова и добави, че не са спирали да извършват проверки заедно с Българската агенция за безопасност на храните.
Новият капан
Агробизнесът скочи срещу нов капан - стоките с висок фискален риск. Сред тях в новия бюджет попаднаха и торовете, което създава огромен проблем за земеделските производители. Има куп бумащина. Трябва да се заявяват примерни тегла. Отправям апел към депутатите - запознайте се с тази глупост и ако може, я премахнете. Това излишно товари бизнеса, заяви Йордан Чорбаджийски, Изпълнителен директор на Black Sea Gold Pomorie.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
