Трябва да се използват всички възможности, за да достигат качествени фермерски продукти до хората, казва в специално интервю да вестник СТАНДАРТ Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА)
- Г-н Караколев, каква ще е цената на агнешкото за Великден?
- Към момента цената на едро е между 8 и 9 лв. без ДДС. Цената на дребно във фермите е между 10 и 12 лв. за килограм живо тегло. Наблюдаваме същия ценови диапазон както миналата година.
- Налице е поскъпване на основни хранителни стоки, очаквате ли и увеличение и на цените на месото?
- Това е политика на търговските вериги. Аз казвам на какви цени ще излезе агнешкото от фермите тази година.
- Изнасяме ли агнешко за чужбина или по-скоро ще има внос?
- По-скоро очакваме внос. Със сигурност ще има такъв от Северна Македония. Очакваме и внос на живи агнета от Румъния.
- След затварянето на трите най-големи пазара на живи животни у нас и наложените ограничения за транспорт поради заради епизоотичната обстановка (широко мащабно разпространение на инфекциозно заболяване), ще има ли дефицит на агнешко? Ще се покрият ли търсенията на пазара?
- Надяваме се, че Българската агенция за безопасност на храните /БАБХ/ следи епизоотичната ситуация в страната. Ако има успокояване в тази ситуация, нищо чудно да има и отваряне на пазарите, което допълнително ще раздвижи и ще помогне за великденската търговия.
- Очаква ли се цените на агнешкото да бъдат по-ниски в Гърция, Румъния, Северна Македония и българите да пазаруват оттам?
- Не съм сигурен, че ще тръгнат да пазаруват в съседните страни. В България влиза месо от Северна Македония, което е с около 20% по-евтино от българското. Това е единственото, което забелязах миналата година на пазара. Не мисля, че гръцкото агнешко ще бъде по-евтино. Да си припомним, че от лятото на миналата година имаше сериозен брой заболели от чума и от шарка по дребните преживни животни, което неминуемо ще се отрази на пазара при тях. Тоест, не съм убеден, че те ще имат агнета за износ.
- Какво е текущото състояние на борбата с чумата по овцете у нас? Какви мерки продължават да се спазват от животновъдите, за да се предпазят стадата от зараза?
- Има постоянни предписания от Европейската комисия, които са свързани най-вече с област Пазарджик и община Велинград, но под тази зона попадат и още общини в три административни области - от Благоевград, Смолян и София област. От друга страна БАБХ също прави моментални проверки, където има сигнали за смъртност или симптоматика. Най-важното условие са превантивните действия от страна на фермерите. Трябва да се спазват всички мерки за биосигурност, да не допускат влизането на чужди животни в стопанствата си, евентуално те да не ходят в чужди стопанства или да пускат фермери от други стопанства при тях. Защото виждаме, че в Албания през последните две седмици има значителен брой огнища. Ситуацията около България ври и кипи буквално.
- Какви са щетите за животновъдите от чумата? Получиха ли някаква помощ от държавата и достатъчна ли е тя?
- Все още нямаме компенсации от страна на държавата за всички възбранителни заповеди от страна на БАБХ. Очакваме след приемане на бюджета да се разгледат нашите искания за компенсаторно плащане на тези стопани в три административни области, които няколко месеца не можаха да изкарват своите животни на паша.
- Пред какви изпитания за изправени животновъдите, какви мерки трябва да се вземат?
- Най-важното към момента, което е от стратегическа значимост за целия сектор животновъдство и въобще за цялото ни селско стопанство, е кооперирането. Това е най-голямото предизвикателство пред всички земеделски производители и аз се надявам в рамките на следващите няколко години то да бъде преодоляно и България да вземе нормално място в статистиките на Европейския съюз по процент на коопериране в селското стопанство. Сега ние сме на последно място с около 1% сдружени фермери. Във Франция средно са 50%.
- Как оцеляват фермерите след като стана ясно, че търговските вериги слагат двойна надценка на млечните продукти?
- Това също е голям проблем, защото фермерът работи на 0% печалба. При него държавата субсидира производството му дотолкова, че да го изкара на нула. Фермерът не може да работи на печалба, докато наблюдаваме всички на последващи звена във веригата на доставки, че работят на десетократни печалби повече от него. Това, за голямо съжаление, се отразява и на потребителите, защото при тях цената става неразумно висока. Това ги отблъсква или по-скоро ги лимитира в потреблението. За мен това е сред основните причини за процъфтяването в България на търговията и консумацията на имитиращи продукти. В България се произвеждат качествени храни, обаче те биват предлагани на потребителите на нереално високи цени и това по някакъв начин лимитира тяхното потребление.
- Какво мислите за идеята на ДПС-Ново начало помещения на Български пощи да се използват като фермерски магазини?
- Всяка подобна мярка, целяща по-бърз и по-достъпен ценови диапазон към потребителите, е добре дошла. Трябва да се види как да се направи конкуренция и алтернатива. Освен идеята за пощите, трябва да се използват и всички други възможности , които са налични в страната, за да може максимално повече качествена фермерска продукция да стигне до максимално по-голям кръг от потребители на разумни и достъпни цени. Това е нещо, което като организация се обединяваме да подкрепим.
- Какво още трябва да се направи?
- Когато става дума за кооперативи, когато се говори за вериги на доставка, трябва държавата наистина да поеме цялата инициатива или цялата отговорност да финансира тези процеси, да ги кредитира през Българска банка за развитие най-вече. Защото тази банка е държавният инструмент, който спомага осъществяването на точно тези политики.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
