Денонощните усилия на икономическото министерство и търговските вериги не допуснаха паниката с презапасяването да излезе извън контрол
Спомняте ли си онзи петък, 13-ти март 2020 г., когато бе обявено извънредното положение заради коронавируса у нас? Новината, че магазини и ресторанти затварят, а изолацията вкъщи ще е задължителна и продължителна, хвърли в паника българите. Призраците на Лукановите купони и Жанвиденовата зима, когато хората се редяха на опашки по цяла нощ, за да се сдобият с най-необходимите продукти, се завърнаха със страшна сила. Кошмарният спомен и страхът, че може отново да го преживеем, накара стотици хиляди да се юрнат към хипермаркетите, за да се запасят с храна за дълго време. Уверенията на властта, че стоките няма да свършат, зареждането ще бъде редовно и цените няма да се вдигнат, не достигаха до съзнанието, замъглено от паниката. Снимките и видеата в социалните мрежи, които показваха празни магазини в страни с много по-развити икономики, нагнетяваха още повече градуса на напрежението. Хората разграбваха десетки килограми брашно, захар, спагети, ориз, бутилки олио, лютеница,консерви боб, сарми, грах, нахут, че даже и позабравените от времето на соца русенско варено, копърка и скумрия в собствен сос. И се връщаха по няколко пъти в магазина, за да пълнят количките отново и отново...
Презапасяването продължи още ден-два, но темповете намаляваха, защото стоките не свършваха въпреки щурма.
Рафтовете в големите вериги се попълваха веднага
щом се изчерпваше някой продукт. Хлябът си беше прясно изпечен, както мнозина са свикнали да го купуват. Дори джинджифилът, лимоните и чесънът, които поскъпнаха драстично по пазарите заради голямото търсене, в хипермаркетите можеха да се намерят на доста по-прилични цени.
Постепенно българите се успокоиха, че всичко е под контрол. И че не е нужно да трупаш запаси, защото това, което ти е нужно, може да се намери по всяко време в магазина. И чак тогава
започнаха да се шегуват с презапасяването и да разказват вицове за огромните количества тоалетна хартия, които се изкупиха по това време.
Но замислял ли се е някой как се овладява заразата на паниката, която се предава между хората много по-бързо от COVID-19? И защо в България „синдромът на празния рафт“ отмина за толкова кратко време?
„Това не се случи в България поради огромната, скрита за публиката работа, добре създадената организация и доброто партньорство на търговските вериги с държавата – основно Министерството на икономиката и Министерството на здравеопазването“, казва Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия.
По думите му, партньорството с Министерството на икономиката е започнало още преди в България да бъде регистриран първият случай на заразен с COVID-19. Икономическият министър Емил Караниколов, неговият заместник Лъчезар Борисов и висшият мениджмънт на най-големите търговски вериги за хранителни стоки в България са се срещнали, за да обсъдят как да се подготвят за предстоящото шоково повишаване на търсенето на храни, да предотвратят опразването на магазините и складовете и цените да не скочат.
„Гледайки какво се случва в чужбина, решихме да се подготвим отрано за най-тежката ситуация, която щеше да дойде и у нас. Затова направихме среща с веригите, които са на първа линия по време на шока, каращ хората да се презапасяват. Те заредиха складовете си за месец напред, за да са готови да посрещнат свръхпазаруването“, казва Лъчезар Борисов, заместник-министър на икономиката.
„Осъзнавайки нашата отговорност за осигуряване на достатъчно храни и овладяването на паниката, решихме постоянно да обменяме релевантна информация, включително чрез обща група в мобилно приложение, за
да не допуснем прекъсване на веригата на доставки
на храни и скок на цените. Обсъдихме и редица рискове, например от покачване на напрежението пред хранителните магазини и стигане до сблъсъци. Така се стигна и до решението пред магазините да има полицейско присъствие, а Министерството на икономиката пое ролята на координатор, който отнася всеки наличен или потенциален проблем, застрашаващ доброто функциониране на системата на доставки на храни, до съответното министерство или институция“, разказва Матеев.
Така, с общи усилия е решаван всеки проблем, който се е появявал в движение -
напрежението и скандалите сред чакащите на огромни опашки, неспазването на дистанция между хората, липса на достатъчно дезинфектанти и маски както за служителите на магазините, така и за потребителите, разнопосочно тълкуване на заповедите на здравния министър от различните местни власти и контролни органи, които допълнително засилваха напрежението.
Всички тези въпроси са били отнасяни до икономическия министър и неговия екип, които са били на разположение денонощно, за да ги решават казус по казус.
За 15-20 дни решихме над 100 казуса
които създаваха напрежение, посочи Лъчезар Борисов. Сред тях е бил този с различните тълкувания от страна на регионалните и местните власти на заповедта на здравния министър Кирил Ананиев какво точно се затваря заради извънредното положение. Първоначално в нея се посочваше, че тя касае всички магазини, освен търговските вериги и аптеките.
На нова среща с министрите Караниколов и Ананиев са прецизирани текстовете, за да се избегне риска да се разклатят допълнително веригите за доставки на храни.
На срещата е решено още и как да се осъществи организацията при пазаруване – държавата чрез полицията да поеме отговорността за реда на опашките пред магазините, а търговците да имат грижата за всичко, което се случва вътре. „Благодарение на тази постоянна комуникация, координиращата роля на Министерството на икономиката и решаването денонощно на казус след казус от двама министри и техните заместници, системата успешно премина през невиждан досега шок“, коментира Матеев.
„Работехме денонощно, помагаше ни и Държавната комисия по стоковите борси и тържища /ДКСБТ/, с която следяхме цените, за да не се допуска спекула“, добави Лъчезар Борисов.
„Не закъсняхме нито минута с доставките на хляб,
не затворихме фурните в нито един град
изпълнихме на 100% своите договори. Мобилизацията е изключителна, независимо че имаше проблем с доставките на суровина, с придвижването до работните места“, допълва Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
„Екипът на икономическото министерство положи много усилия и да помогне с доставки на спирт и предпазни маски за търговските вериги, тъй като техните служители също са на първа линия и рискът от затваряне на магазини поради заразяване с вируса, поставяне на служители под карантина и масово излизане в болничен е значителен. Постоянната обмяна на информация беше особено важна, за да се взимат адекватни решения. Например решението кой времеви прозорец е най-подходящ за пазаруване на хората над 60 се основаваше на информация, подадена от търговските вериги“, добавя Матеев.
Но проблемите не спират, а следват един след друг. Държавите започнаха да затварят граници, трафикът се пренасочи, камиони, натоварени със стока, включително и храна, не можеха да преминат. „Когато границата между Италия и Словения беше затворена, движението на тировете към България бе пренасочено през Румъния. Това предизвика километрични опашки от камиони на българо-румънската граница. Част от тези камиони транспортираха храна, имаше опасност тя да се развали, ако престои твърде дълго на границата. Икономическият министър Емил Караниколов положи огромни усилия за отпушването на границата, включително с директна комуникация с румънския си колега. Проблемът беше решен преди да е станало твърде късно“, връща лентата назад шефът на Сдружението за модерна търговия.
Сега дългите по 50 км опашки от тирове по границите и шофьорите, които с дни оставаха в кабините си без всякакви хигиенни условия, са само спомен за неприятностите, които ни докара пандемията с COVID-19. Но
за осигуряването на „зелени коридори“ бяха нужни неимоверни усилия
а премиерът Бойко Борисов решаваше проблемите благодарение на личните си контакти и телефонни разговори с колегите си лидери на другите страни.
„За разлика от много други държави – ние се справихме. Успяхме, защото обединихме усилията си и направихме добра координация между бизнеса и властта. Показахме, че България е много организирана държава. Това ще ни помогне да преодолеем и кризата за икономиката ни, предизвикана от пандемията с COVID-19“, обобщи Лъчезар Борисов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
