Дър­жав­на по­мощ за бъл­гар­ска­та че­ре­ша

• При­би­ра­не­то на ран­ни­те сор­то­ве за­поч­на в Тур­ция, Ис­па­ния, Ита­лия, Гър­ция и дру­ги юж­ни стра­ни на ЕС
• Пре­ра­бот­ва­тел­ни­те пред­при­я­тия ще по­лу­чат до 50 лв. на тон, ако са за­ви­ши­ли из­куп­ни­те ко­ли­чес­тва с 30% спря­мо 2019 г.

Дър­жав­на по­мощ ще по­лу­чат про­из­во­ди­те­ли­те на че­ре­ши у нас. Уп­ра­ви­тел­ни­ят съ­вет на ДФ "Зе­ме­де­лие" раз­пре­де­ли 1 млн. лв. по схе­ма­та de minimis ка­то сти­мул за ре­а­ли­за­ци­я­та на ре­кол­та­та през пред­сто­я­ща­та из­куп­на кам­па­ния. Фи­нан­со­ва под­кре­па ще по­лу­чат пре­ра­бот­ва­тел­ни­те пред­при­я­тия - до 50 лв. на тон за фир­ми­те, ко­и­то са за­ви­ши­ли из­куп­ни­те ко­ли­чес­тва с 30% спря­мо обе­ми­те си от 2019 г., ко­и­то след­ва да са би­ли над 20 то­на. Суб­си­ди­я­та пок­ри­ва част от раз­хо­ди­те, свър­за­ни с из­ку­пу­ва­не­то, тран­спор­та и пре­ра­бот­ка­та на пло­до­ве­те. По­мощ­та е част от мер­ки­те, ко­и­то се въ­веж­дат от дър­жа­ва­та ка­то об­лек­че­ния за зе­ме­дел­ски­те сто­па­ни, за­ра­ди пан­де­ми­я­та от ко­ро­на­ви­рус, съ­об­щи­ха от зе­ме­дел­ско­то ми­нис­тер­ство. За да по­лу­чат сред­ства по дър­жав­на­та по­мощ, е не­об­хо­ди­мо пред­при­я­ти­я­та да от­че­тат с фак­ту­ри за­ку­пе­ни­те ко­ли­чес­тва бъл­гар­ски че­ре­ши пред ДФ "Зе­ме­де­лие". До­би­ви­те да са про­из­ве­де­ни от зе­ме­дел­ски­те сто­па­ни, ко­и­то са учас­тва­ли по схе­ма­та за об­вър­за­но под­по­ма­га­не за Кам­па­ния 2019 и са би­ли до­пус­ти­ми за под­по­ма­га­не. Дру­ги­те изис­ква­ния към пре­ра­бот­ва­те­ли­те е да са ре­гис­три­ра­ни по чл. 12 от За­ко­на за хра­ни­те и да са впи­са­ни в пуб­лич­ния ре­гис­тър на БАБХ. Пло­щи­те с че­ре­ши в Бъл­га­рия рас­тат през пос­лед­ни­те го­ди­ни и ве­ро­ят­но ще над­хвър­лят 14 000 хек­та­ра през 2020 г. По дан­ни на аг­рос­та­тис­ти­ка­та, през 2019 г. стра­на­та ни е про­из­ве­ла бли­зо 55 000 то­на че­ре­ши.

При­би­ра­не­то на ран­ни­те сор­то­ве че­ре­ши ве­че за­поч­на в Тур­ция, Ис­па­ния, Ита­лия, Гър­ция и дру­ги юж­ни стра­ни на ЕС. Поч­ти в ця­ла Ев­ро­па през то­зи се­зон има­ше проб­ле­ми със сла­ни и сту­до­ве, ко­и­то се от­ра­зи­ха вър­ху до­би­ви­те на ово­ща­ри­те. Труд­нос­ти има и в стра­ни­те от Цен­трал­на Азия. Там оба­че ще­ти­те са нез­на­чи­тел­ни, тъй ка­то сне­го­ва­ле­жи­те по-ско­ро спа­си­ха ре­кол­та­та, от­кол­ко­то да й пов­ли­я­ят не­га­тив­но, пи­ше agri.bg. Тур­ция е най-го­ле­ми­ят про­из­во­ди­тел на че­ре­ши в ре­ги­о­на. Вся­ка го­ди­на стра­на­та из­на­ся до 80 000 то­на прес­ни че­ре­ши. През 2020 г. се­зо­нът стар­ти­ра в сре­да­та на ап­рил. Пър­ви­те дос­тав­ки за чуж­би­на са ве­че факт. За раз­ли­ка от дру­ги стра­ни в ре­ги­о­на Тур­ция ня­ма­ше ни­как­ви проб­ле­ми със сла­ни­те. На­пъл­но въз­мож­но е да се рад­ва на ре­кор­дна ре­кол­та от че­ре­ши и да се въз­пол­зва от по-сла­бо­то про­из­вод­ство на кос­тил­ко­ви пло­до­ве в дру­ги ре­ги­о­ни на све­та. Сър­бия по раз­лич­ни оцен­ки е за­гу­би­ла до 30-40% от ре­кол­та­та от че­ре­ши вслед­ствие на сла­ни­те. Го­диш­но стра­на­та из­на­ся око­ло 3000 то­на соб­стве­но про­из­вод­ство, пре­дим­но за рус­кия па­зар. Въз­мож­но е оба­че та­зи го­ди­на обе­мът да на­ма­лее. Гър­ция, ко­я­то из­на­ся до 20 000 то­на че­ре­ши го­диш­но, ся­каш из­бег­на съ­щес­тве­ни за­гу­би за­ра­ди сла­ни. По­ра­ди то­ва пред­ла­га­не­то на пло­до­ве­те през 2020 г. по-ско­ро ня­ма съ­щес­тве­но да се про­ме­ни. На Бо­ту­ша сла­ни­те по пред­ва­ри­тел­ни оцен­ки ще на­ма­лят ре­кол­та­та от че­ре­ши с 30-40%. Осо­бе­но сил­но са пос­тра­да­ли ран­ни­те сор­то­ве. Ита­лия е не­тен вно­си­тел на че­ре­ши, ка­то вно­сът й сти­га до 8-11 000 то­на, а из­но­сът - око­ло 5-10 000 то­на.

В Ис­па­ния про­из­во­ди­те­лите на че­ре­ши из­бег­на­ха съ­щес­тве­ни за­гу­би за­ра­ди сла­ни. Го­диш­но стра­на­та из­на­ся над 30 000 то­на че­ре­ши. Очак­ва се през нас­то­я­щия се­зон из­но­сът да ос­та­не на съ­що­то ни­во, ако бъ­де съб­ра­на ця­ла­та ре­кол­та. Има оба­че проб­ле­ми с ра­бот­на­та си­ла и тър­се­не­то в стра­ни­те, къ­де­то оби­чай­но то­зи плод се вна­ся. През пос­лед­ни­те го­ди­ни Ру­сия е ос­но­вен па­зар за ре­а­ли­зи­ра­не на че­ре­ши. Стра­на­та оба­че ак­тив­но уве­ли­ча­ва соб­стве­но­то про­из­вод­ство. Пред­вид фак­та, че сла­ни­те през ап­рил съ­щес­тве­но пов­ре­ди­ха ре­кол­та­та, то вно­сът на че­ре­ши мо­же да се уве­ли­чи през нас­то­я­щия се­зон. От­чи­тай­ки де­вал­ва­ци­я­та на руб­ла­та и ръс­та на стой­нос­тта на тран­спор­та, ос­нов­ни­те дос­тав­чи­ци на че­ре­ши в Ру­сия - Тур­ция, Иран, Уз­бе­кис­тан и Мол­до­ва, ще се на­ло­жи да нап­ра­вят се­ри­оз­ни от­стъп­ки в це­на­та, каз­ват ек­спер­ти.

Тъй ка­то в Тур­ция и Иран не се очак­ва съ­щес­тве­но на­ма­ля­ва­не на ре­кол­та­та от че­ре­ши, те ще се на­ло­жи да тър­сят ал­тер­на­тив­ни па­за­ри. Юж­на­та ни съ­сед­ка мо­же би ще уве­ли­чи дос­тав­ки­те в ЕС, в час­тност те­зи в Гер­ма­ния. Дру­ги важ­ни па­за­ри за тур­ска­та че­ре­ша - ка­то Иран и дру­ги­те стра­ни от Близ­кия Из­ток, за­гу­би­ха до­хо­ди от ек­спор­та на нефт, а ОАЕ - и от ту­ри­зъм. По­ра­ди то­ва се очак­ва ус­лож­ня­ва­не на об­ста­нов­ка­та и пред­ла­га­не на дос­та­тъч­но кон­ку­рен­тна це­на.

В стра­ни­те от ЕС тър­се­не­то на че­ре­ши ще на­ма­лее. Из­тъ­ня­ва­не­то на джо­ба на на­се­ле­ни­е­то ще има ми­ни­мал­но вли­я­ние вър­ху то­зи по­ка­за­тел, тъй ка­то че­ре­ша­та за по­ве­че­то пот­ре­би­те­ли ще ос­та­не дос­тъп­на ка­то це­на. По-мал­ки­ят брой ту­рис­ти оба­че ще има ре­ша­ва­що зна­че­ние за па­за­ра на че­ре­ши. То­ва оз­на­ча­ва, че дос­тав­чи­ци­те ня­ма да мо­гат да про­да­ват че­ре­ша­та на ви­со­ка це­на.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com