Решение да се отстояват 5 национални приоритета в хранително-вкусовия сектор взеха участниците в дискусията на „Стандарт” „Храната е най-важна! Време е за бързи решения”. Тя е част от националната кампанията „ДА! На българската храна”, която „Стандарт” провежда вече 15 години.Във форума участваха представители на бизнеса - браншови организации, фирми, производители, преработватели и търговци. От страна на партиите в дискусията се включиха евродепутатът от ДПС Атидже Алиева – Вели и народните представители Георги Свиленски (БСП), Мария Капон (”Изправи се! Мутри вън!”) и Борислав Сандов (Демократична България).
Петте приоритета са:
ДДС върху храните не повече от 9 на сто
Всички обществени поръчки за институциите да са за български храни по стандарт
Предвидими икономически правила и стандарти в продължителен период от поне 10 години
Подпомагане на суровинния сектор без ограничение
Участие на бизнеса при изработването на рамката на Европейската комисия за хранителния сектор
Петте приоритета ще бъдат внесени от „Стандарт” във всички ресорни институции. Медията ни ще организира по тях постоянна онлайн дискусия, в която освен представители на бизнеса, партиите и ведомствата, ще участват и потребители.
Браншът зове: Намалете ДДС
По-нисък ДДС върху храните бе основното искане на бизнеса по време на форума. Мотивите за него изложиха Марияна Кукушева, председател на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България, Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите и Атанас Урджанов, председател на Асоциацията на месопреработвателите.
ОЩЕ: Бизнесът: По-нисък ДДС върху храните
Те направиха съпоставка с други европейски държави, където ДДС върху храните е под 9 на сто.
Диференцирана ставка по ДДС ще спре сивият сектор, посочи Атанас Урджанов. Според него най-важният въпрос е да се изготви стратегия за месната индустрия, защото от 20 г. проблемите са едни и същи, поставят се пред властите, а решения няма. А най-големят сред тях е липсата на българска суровина - няма свинско, няма говеждо, само пилешкото е достатъчно, каза Урджанов. И даде данни от статистиката, според която от 1999 г. досега главите добитък у нас са намалели над 3 пъти /от 1,6 млн. на 500 000/, а свинете - над 4 пъти / от 4 млн. на 1 млн./. Урджанов посочи също, че месопреработвателните предприятия са подпомагани само по една мярка за обновяване на стопанствата - 4.2 от ПРСР. А сега ще им предстоят много нововъведения, които искат инвестиции. И поиска средства за бранша да бъдат отпуснати и по други програми, които са към икономическото министерство.
Кукушева: Изпускаме срока за свободно движение на храни в ЕС
България изпуска срока за екшън плановете, които ще осигурят свободно движение на храни в Европейския съюз и извън него по време на криза и извънредни мерки, каквито се вземат по време на пандемия или друг вид криза. Алармата удари Марияна Кукушева, председател на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България по време на дискусията на „Стандарт”. Срокът за представяне на национално становище изтича на 3 май. "Какво се прави по въпроса? Никъде не се обсъжда, никой не ни е викал за консултации", каза Кукушева. На форума присъстваха и представители на земеделското министерство - д-р Петя Петкова, директор на Дирекция "Политики по агрохранителната верига" и Димитър Димитров от същия отдел.
ВИЖ ОЩЕ: Кукушева: Изпускаме срока за свободно движение на храни в ЕС
На Велики понеделник, когато Христос е изгонил търговците от храма, се обръщам към вас с настояване от хлебарите. Не прочетохме в нито една програма сериозно и отговорно отношение към искането ни за намаляване на ДДС върху храните, заяви Кукушева. И призова за по-нисък ДДС върху храните.
Настояваме бизнесът да работи по ясни правила, които да са еднакви за всички, призова Димитър Зоров. той обясни, че липсата на единни критерии, които да се спазват от всички, е принудила втори голям световен оператор да си тръгне от България. "След Данон и германската Мегле затвори завода си в Шумен. Германците са свикнали да има правила и да ги спазват при работа. А не някой да носи сиренето в кофата", каза Зоров.
"По- нисък ДДС ще ни направи по-конкурентноспособни и ще изхвърли ментетата от пазара", допълни и Савина Влахова от Съюза на мелничарите. Тя обори и аргументите, поради които досега властта не е приемала диференцирана ставка - че данъчната администрация ще се затрудни - има и други диференцирани ставки, че 10% данък печалба е стимулиращ - да, но само за голямата тежка индустрия. Не трябва да се противопоставят различните сектори на икономиката, каза Влахова.
Славка Бозукова към партиите: Чуйте бизнеса!
За първи път през тези 15 години, откакто провеждаме кампанията „ДА! На българската храна”, виждам бизнеса толкова притеснен от ситуацията в държавата и толкова задружен в исканията си за по-нисък ДДС и стратегическа държавна подкрепа, каза главният редактор на „Стандарт” Славка Бозукова, откривайки дискусията на „Стандарт”. Тя се обърна към представителите на политическите партии с думите: "Тези хора сега не искат от вас помощи, не искат ковид-мерки. Те искат ясна държавна подкрепа, която да им позволи да продължат да работят, да пълнят с данъци бюджета. Не само, за да могат да оцелеят, но и да могат да гарантират – както необходимата продукция, така и високото й качество. А освен това да бъдат и конкурентни на вноса. Защото обеднявайки в кризата, хората все повече гледат цените, а не етикета за родно производство.".
ВИЖ ОЩЕ: Славка Бозукова: Чуйте бизнеса
Днес агробизнесът има нужна от спешни държавнически решения, не от политически лозунги. Иска от вас да ги чуете и да ги сложите като приоритети в дневния си ред, наравно с всички ваши приоритети за избирателни и ревизионни поправки в законите. Чуйте бизнеса, призова г-жа Бозукова.
Еврокомисията с план за биологично производство
За първи път Европейската комисия предложи план за биологичното производство. Основава се на 23 действия, така че производителите, преработвателите, търговците и потребителите да бъдат включени във веригата от производството до потреблението на чисти храни, съобщи евродепутатът от ДПС /”Обнови Европа” Атидже Алиева – Вели. Тя се включи онлайн във форума от Брюксел. Според нея този план ще намали цената на биологичните храни, която в България все още е прекалено висока.
ВИЖ ОЩЕ: Еврокомисията с план за биологично производство
Зелената сделка е амбициозна стратегия за растеж и делегацията на ДПС като част от групата на „Обнови Европа” сме категорични нейни поддръжници, съобщи Атидже Алиева – Вели. Тя подчерта, че за да се възползва, България трябва да разработи по правилния начин своя Национален план за възстановяване и развитие. Трябва да имаме обединение около мерките, категорична бе Вели.
За България този програмен период е исторически и дава възможност да стигнем средния растеж в Европа, подчерта евродепутатът от ДПС.
Правителството си мислеше, че Зеления пакт ще бъде отложен заради пандемията. Това е една от причините България да спре работата си по него и така изпусна ценно време, каза Атидже Алиева - Вели. И подчерта, че няма никакво време и възможност за отлагане на срока, в който България трябва да представи Плана си за възстановяване и устойчивост.
Депутатите ЗА по-нисък ДДС на храните, но скептични
Подкрепата си за намаляване на ДДС върху храните изразиха по принцип и народните представители Георги Свиленски (БСП), Мария Капон ("Изправи се! Мутри вън!) и Борислав Сандов (Демократична България). Но и тримата обаче бяха скептични, че в 45-ото НС ще има достатъчно време и съгласие за подобна промяна.
Споделям всички притеснения на бизнеса, както и всички настоявания на хранително-вкусовия сектор за промени - и намаляването на ДДС, и по-високия контрол, и свиването на сивия сектор, и необходимостта от кадри, заяви Свиленски. Той припомни, че през годините БСП е внасяла предложения за законодателни промени по всеки един от тези проблеми. Социалистите внесоха в миналия парламент и предложение за намаляване на ДДС върху храните, което бе отхвърлено.
Георги Свиленски обеща БСП да разгледа предложението подготовката на кадри за бранша да бъде обвързана със задължителна реализация във фирмите. Ние защитихме това обвързване за студентите медици, ще подкрепим и хранителния бранш, каза Свиленски.
В мое лице имате партньор и приятел, каза на бранша Мария Капон, която е член на бюджетната комисия. Тя заяви, че диференцираната ДДС ставка е европейска политика, като намаляването на ДДС е препоръчано от Европейската комисия.
Капон подчерта, че изпълнителната власт бяга от диференцирането на ставката с оправданието, че администрирането й е трудно. Но и в момента имаме различни ДДС-ставки, щом може за един сектор, значи може и за друг, каза Капон. Според нея тази мярка е за създаване на прозрачна среда, но в момента неправилно се използва като антикризисна.
Трябва да видим какво е реалното състояние на държавата и реалното състояние на хазната. Това ще предопредели тайминга на мерките, категорична бе Капон, която съобщи, че в сряда бюджетната комисия в НС ще разглежда именно състоянието на бюджета.
Скептичен по отношение на времето за гласуване на по-ниска ДДС ставка за храните бе и Борислав Сандов. Уви, няма как да се случи това законодателно, каза той. И допълни, че за евентуално намаляване на ДДС може да се мисли при възстановен ръст на икономиката, което няма да се случи през тази и дори през следващата година.
Хазната е празна, категоричен бе народният представител. И заяви: "Не съм оптимист как Планът за възстановяване ще се отрази върху земеделския сектор."
Браншът иска битка със сивия сектор
За битка със сивия сектор настоя Йордан Чорбаджийски, председател на УС на Националната лозаро-винарска камара. При нас той е над 50 % във високоалкохолните напитки, съобщи той. И обясни, че ако агенциите, които отговарят за бранша, затегнат контрола, парите, които ще влязат в хазната при спирането на нелегалните продажби, са напълно достатъчни за подпомагане на гроздопроизводителите.
А сега лозарите получават помощи само по една единствена програма - по 15 евро на декар за година. Това е крайно недостатъчно, затова лозята масово се изкореняват и хората се отказват от този поминък. Винопроизводителите се опитват да спасят гроздето, купуват го скъпо, а по тази причина проивзеждат скъпо вино, за което трудно се намира пазар по света. В същото време в другите страни винопроизводители лозарите са подпомагани по най-различни програми. България прави качествено вино, миналата година българи победиха французи във винен конкурс на тяхна територия, посочи Чорбаджийски. Той призова и за поправка в закона за виното, който не е пипан от 12 г.
Държавата трябва да направи необходимото, за да се върне поливната инфраструктура, защото сега голяма част от площите са изчерпали своя ресурс, каза Наталия Шукадарова, изпълнителен директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Николай Николов от "Берс" пък призова държавата да помисли как хилядите малки производители да стигнат до пазара.
"Стараем се да помогнем на бизнеса от полето до пазара", подчерта шефът на българската агенция за безопасност на храните проф. д-р Паскал Желязков. Той посочи, че усилията в борбата срещу Африканската чума по свинете са дали резултат и ЕК разхлаби ограниченията за износ на свинско месо от нови 20 общини в българия, където са най-големите свинекомплекси. Проф. Желязков каза, че вносът на яйца и птиче месо от области в Европа, където има салмонела, е под особен контрол. Внимателно се следи и ситуацията с птичия грип в ЕС, а у нас са установени три огнища. "Производителите на свинско и пилешко месо да не протестират, когато проверяваме дали са дезинфекцирани превозните средства, в които карат месото, защото това е гаранция, че опасните зарази няма да се върнат", каза проф. Желязков.
Охладените агнета на пазара в момента са 100% български, увери зам.шефът на БАБХ д-р Любомир Кулински. И допълни, че има и дълбоко замразени от Нова Зеландия. "България има много качествени храни. Но има и два препъникамъка: единият е, че стандартите, които са над 20, не са задължителни, а пожелателни. А вторият - по-високото качество означава и по-високи цени, което пък опира до джоба на българина. Проблемът ще се реши като се въведе по-балансирано законодателство", посочи д-р Кулински.
"За 4 г. имаме 60% ръст на фирмите от хранително-вкусовата промишленост, които ползват услугите на Българската агенция за експортно застраховане /БАЕЗ/", каза шефът на държавния застраховател Момчил Ройнев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
