Намаляване на ДДС за храните е искане, около което се обединяват производители и преработватели в хранително-вкусовата и питейната индустрия. Други проблеми, по които трябва бързо да се намери решение, са мерки за изсветляване на сектора, ясни стандарти за производство, политики за подкрепяне на българските суровини и продукти. Ето предложенията, въпросите и препоръките на няколко браншови организации, които ще бъдат поставени на фокус по време на дискусията "Да! На българската храна" в понеделник:
"Стандарт" събира бизнеса и властта за спешните проблеми
Национален браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в България /НБСХСБ/
Марияна Кукушева, председател на УС
1. На 3 май изтича срокът, в който Европейската комисия трябва да получи становища от държавите членки на ЕС по Плана за действие при извънредни ситуации за храните. Те ще влязат в екшън плана, който ЕК готви за всякакви кризистни ситуации, свързани с доставката на хранителни суровини, свободното движение на стоки и услуги в ЕС. Какво се прави по въпроса у нас?
2. ДДС на хляба трябва да е 0, а за останалите храни - не повече от 5%.
3. Всички обществени поръчки в държавните институции да се реализират с храни и суровини, произведени в България. Така ще се поощри вътрешното производство и потреблението, ще се повиши качеството на храните и суровините, ще се възпита вкусът на потребителите да харесват и търсят българска храна.
Асоциация на месопреработвателите в България /АМБ/
Атанас Урджанов, председател
1. Да се намали ДДС на храните, както е в много държави от ЕС.
2. От години поставяме пред институциите въпроса, че няма стратегия за месната индустрия. През 1999 г. в тогавашното министерство на промишлеността е разработена стратегия за периода 1999-2001. Анализирайки проблемите в отрасъл "Месна промишленост" за периода 1995-1998 г. са отчетени следните проблеми:
- Спад в производството на месо поради намаляване броя на животните;
- Остаряло оборудване;
- Липса на финансови ресурси, голяма задлъжнялост;
- Загуба на традиционните пазари;
- Намаление на вътрешното пазарно потребление.
23 години по-късно проблемите са същите, като изключим оборудването, което е съвременно и отговоря на всички изисквания на ЕС. Но пък друг проблем е липсата на кадри за индустрията.
3. Независимо, че държавата непрекъснато субсидира животновъдството, няма достатъчно суровина за месната индустрия. Къде са животните, за които фермерите получават субсидии? Някъде се губи връзката от фермата до месопреработвателите?
4. 92 са регистрираните кланици, според регистъра на БАБХ. Всички кланици са вложили големи инвестиции в инфраструктура, оборудване, персонал. Защо се разрешават кланични пунктове и клане във фермите?
5. Има само една мярка 4.2 от ПРСР, по която месопреработвателите могат да получат финансиране за модернизация и оборудване. Повечето предприятия от бранша са малки и средни предприятия и би трябвало да могат да кандидатстват и по други мерки в министерство на икономиката.
Асоциация на млекопреработвателите в България
Димитър Зоров, председател
1. Светлата част на бизнеса иска ясни правила и ясни стандарти, за да имат предприятията еднакви условия за работа. Това е важно, за да има конкурентноспособност.
2. Намаляване на ДДС за храните, ставката да е между 5 и 10%.
3. Спешно подпомагане на животновъдството - в момента около 50% от млякото и млечните продукти не са български.
4. Нужно е да се изработи насока на развитие на сектора
Национална лозаро-винарска камара /НЛВК/
Йордан Чорбаджийски, председател на УС
1. Трябва спешно да се приеме нов закон за виното и спиртните напитки
2. Нужно е разработването на стратегия за справяне със сивия сектор
3. Да бъде изготвена стратегия за подпомагане на гроздопроизводителите, за да спре изкореняването на лозя
Българска Асоциация на износителите на вино
Галина Нифору, председател
1. Създаване на винен маркетинг борд, който да бъде формиран като публично-частно партньорство и да определя приоритетните екпортни пазари
2. Да се създаде концепция за реклама и промоции на тези пазари и активно да се работи на тях, като се постави цел – 20 % увеличение на износа за 3 години
3. Увеличение на средната експортна цена до 4 евро на бутилка
Сдружение за модерна търговия /СМТ/
Йордан Матеев, изпълнителен директор
1. Прекратяване на порочните практики в законотворческия процес:
- липса на задълбочен анализ и реална професионална оценка на въздействието на предлаганите промени
- формално обществено обсъждане и избягване на реален дебат с всички засегнати
- кратки срокове за обсъждане на значителни законодателни промени
- липса на партньорско отношение към представители на бизнеса, които не се допускат до работните групи в парламента и изпълнителната власт
2. Закон за защита на конкуренцията - от него да се махнат текстовете за нелоялната конкуренция и нелоялните търговски практики при храните, чието място не е в този закон.
3. Даренията на храни - да се премахнат от Закона за ДДС пречките пред дарението на храни с изтичащ срок на годност (включително изискването за маркиране на дарените храни)
4. Закон за управление на агрохранителната верига - да отпадне забраната за връщане на храни по веригата на доставки (например при грешно етикетиране), която принуждава търговците да изхвълят годна за консумация храна, която по закон дори не може да бъде дарена.
Национална асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/
Костадин Костадинов, председател на УС
1. Изготвяне на Закон за браншовите организации
2. Внасяне и представяне в ЕС на Националния план за възстановяване и устойчивост на България, защото от него зависи възстановяването на цялата напоителна инфраструктура, което е основно важно за земеделието
3. Подготвяне на обективен Стратегически план за развитието на българското земеделие и разпределението на европейските средства по линия на бъдещата Обща селскостопанска политика /ОСП/
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
