По дaнни нa Opгaнизaциятa пo пpexpaнa и зeмeдeлиe към OOH (FАО), около една трета (или 1,3 милиарда тона) от общото производство на храна в световен мащаб, пpoизвeдeна и oпaĸoвaна зa ĸoнcyмaция, вcъщнocт нe ce изяждa и се губи, което е проблем за продоволствената сигурност. Прогнозите на ООН сочат също, че до 2050 г. световното население ще нарасне от 7,6 милиарда на 9,8 милиарда души, а производството на храни паралелно ще трябва да се увеличи със 70%, за да отговоря на увеличеното търсене.
Природосъобразното отглеждане на храна изисква вода, семена, труд, машини, енергия и тор. Често, закупените от големите хранителни вериги стоки не могат да бъдат реализирани с продажба по различни причини - нарушена цялост на опаковката или поради изтичане на срока на годност. С изтичане срока на годност, хранителните продукти стават негодни за консумация, а търговските вериги ги бракуват. Оставянето на храна „на вятъра“ дoпpинacя зa измeнeниeтo нa ĸлимaтa, а неправилното ѝ използване като ресурс, увеличава разходите и надува цените на продуктите в магазините. Според Guardian всяка година, приблизително 45% от всички плодове и зеленчуци, 35% от рибата и морските дарове, 30% от зърнените култури и 20% от месото и млечните продукти се губят от доставчици, търговци и потребители. Изxвъpлянeтo нa гниeщa xpaнa образува бактерии и oтдeля мeтaн - гaз, ĸoйтo e в пъти пo-вpeдeн oт въглepoдния диoĸcид.
Проблемът с рециклирането на биоразградими хранителни отпадъци е много сериозен във всички страни по света. Търговците на хранителни стоки трябва да направят значими промени, за да помогнат за ограничаване на разхищаването на храни. В България био отпадъците са около 1 млн. тона годишно, а мрежа от инсталации за оползотворяване на бракуваните хранителни продукти е развита частично.
Първата голяма търговска верига, стартирала работа за намаляването на хранителните отпадъците със столичното предприятие „Хан Богров“ още през 2014г. е BILLA България. За служителите в голямата хранителна верига е изработена подробна инструкция как правилно да събират биоразградимите отпадъци, а всеки BILLA обект в София разполага с контейнери, в които се събират отпадъците и се предават в инсталацията. Посредством механичен процес се отделят опаковките на хранителните продукти, след което чрез анаеробно разграждане се получават два междинни продукта - компост и биогаз. Биогазът се превръща в електроенергия.
Благодарение на дейността на компанията, през изминалата 2020 г. BILLA успява да намали количеството генерирани биоразградими отпадъци с 23,3% (340,3 тона), сравнено с 2019 г. През предходната година, веригата предприема мерки за оптимизиране на поръчките и доставките в секции сух асортимент и млечни продукти, с фокус върху намаляване на бракуваната стока в магазините.
Добавената стойност на проекта между BILLA България и инсталация „Хан Богров“ за бизнеса и обществото може да бъде разгледана в много аспекти, но най-отличаващият е проявата на отговорно отношение към околната среда. От компанията споделят, че искрено се надяват и други вериги да последват примера им и да стартират подобни инициативи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
