Днес, във втория ден на Страстната седмица, спрените парите за пътищата, палят не само политическите страсти, но и страстите български. Това заяви главният редактор на "Стандарт" Славка Бозукова, отривайки форума "Инвестиционните проекти. Планът на възстановяване и устойчивост", организиран от медията ни.
"Стандарт" събра строителната индустрия с вицепремиера и регионален министър Гроздан Караджов, за да търси отговори по най-горещите проблеми в държавата - парите за пътища и инфраструктура. Във форума в зала "София" на хотел "Маринела" участват най-големите компании от бранша, народни представители, Камарата на строителите, Камарата на архитектите, Националното сдружение на общините в България, областни управители. Еврокомисар Мария Габриел ще разясни европейските възможности пред строителната индустрия, а Лиляна Павлова, вицепрезидент на ЕИБ - възможностите за финансиране. Европейски партньор на дискусията е евродепутатът Искра Михайлова, зам.-председател на групата "Обнови Европа".
Особено във война, инфраструктурата е стратегически инструмент, който превръща всека държава в значим геополитически субект. Затова е непростимо точно тя да става заложник на коалиционни противоборства. И да е повод за злорадстване от страната на предходната власт, заложила капаните пред сегашната, каза още Славка Бозукова.
Вместо след близо една година говорене по темата за злоупотреби в бранша, за съмнителни аванси, за кухи фирми, сега да сме на фазата Кесаревото – кесарю, Божието – боже, ако мога да използвам лексиката отпреди 2000 години, днес отново се питаме ще гоним ли търговците от храма, но в същото време с ужас гледаме как гори целия храм, а с него и държавата, заяви главният редактор на "Стандарт". И подчерта, че именно на дискусиите на "Стандарт" винаги се е чувал гласът на разума.
Ето какво каза Славка Бозукова, откривайки форума "Инвестиционните проекти. Планът на възстановяване и устойчивост":
Когато в началото на февруари заедно с госпожа Михайлова и господин Терзиев започнахме подготовката за днешната дискусия, акцентът беше върху предизвикателствата пред строителния бранш по отношение на Зеления европейки пакт, новите регламенти, новите материали. Щяхме да говорим за смарт градовете и децентрализацията на общините. Но войната бързо промени нашите амбиции. На дневен ред излязоха нарушените доставки, които поставиха под въпрос не новите материали, с които ще се строят сградите, а снабдяването и то на цени, различни от космическите. Заради санкциите срещу Русия изпъкна темата за енергийната независимост на Европа и респективно, начините за намаляване на потреблението на тези ресурси. В контекста на строителството това предполагаше днешната дискусия да е с център мащабна програма за саниране, която да донесе тази енергийна ефективност.
Казвам всичко това, за да ви припомня динамичното време, в което живеем и в което дългосрочните планове се превърнаха в лукс. Реалността предполага да се опитваме да се справим с най-наболелите въпроси. Ясно до болка е кои са те.
Днес, във втория ден на Страстната седмица, спрените парите за пътищата, палят не само политическите страсти, но и страстите български. Особено във война, инфраструктурата е стратегически инструмент, който превръща всека държава в значим геополитически субект. Затова е непростимо точно тя да става заложник на коалиционни противоборства. И да е повод за злорадстване от страната на предходната власт, заложила капаните пред сегашната.
Вместо след близо една година говорене по темата за злоупотреби в бранша, за съмнителни аванси, за кухи фирми, сега да сме на фазата Кесаревото – кесарю, Божието – боже, ако мога да използвам лексиката отпреди 2000 години, днес отново се питаме ще гоним ли търговците от храма, но в същото време с ужас гледаме как гори целия храм, а с него и държавата. Дупките в законодателството така и не се запълниха, но зейналите дупки по пътищата заплашват да вземат човешки жертви, да чупят автомобили, да гонят инвеститори. Кой е Юда май вече никого не интересува. Новата власт влезе в ролята на Пилат Понтийски, като си изми ръцете и прехвърли отговорността на парламента. В пълна неизвестност, строители и кметове си катерят своята Голгота, а министър Караджов го разпъват на кръст всеки Божи ден.
Мога да продължавам с метафорите. Но ми се иска преди утрешния протест, днес на тази дискусия да се чуе гласът на разума, не на крясъците. Така, както винаги е било на дискусиите „Да, на българската икономика!, които заедно започнахме още през 2015 година.Благодаря за това, че министър Караджов се съгласи да отговаря на въпросите ви. Други негови колеги отказаха.
В такива напрегнати ситуации, дискусиите трябва да се водят от професионалистите, от експертите, не от медиите. За нас, независимата медия Стандарт, е важно да предоставим тази трибуна на националната кампания и да следим дали се изпълняват дадените обещания.
Затова и водещи ще са Искра Михайлова – евродепутът, който от години е вашият глас в Брюксел. Така, както от години инженер Терзиев, е гласът на строителния бизнес в България.
Сигурна съм, че конкретният проблем с парите за строителите ще получи своето решение. Но вие добре знаете, че това не е панацеята. Бъдещето на бранша, на регионите зависят и от изпълнението на Плана за възстановяване и проектите в него, и от инфраструктурната програма на кабинета. Там въпросите са много и от бранша, и от кметовете.
Един от тях е какви са възможностите за европейско кофинансиране. И отговорът ще чуете и от еврокомисар Мария Габриел, и от Лиляна Павлова, вицепрезидент на ЕИБ.
Събрахме всички тези теми в един панел, но отвън през цялото време ще има топло кафе, ароматен марокански час, специално приготвен от Н.ПР. Закия Ал Мидауи, посланик на Мароко у нас, а и нещо по-силно за най-конфликтните моменти в дискусията, комплимент от избата „Черноморско злато“.
Като за финал, бих искала да върна към Страстната седмица и да ви припомня с няколко думи притчата за тримата слуги, разказана от Христос на Велики вторник.
За човека, който преди да замине за чужбина, извикал слугите си и им казал да се грижат за имота му. На всеки дал таланти: на единия – пет, на другия – два, а на третия – един.Като се върнал, попитал слугите какво са направили с парите му. Слугата, който получил пет таланта, го зарадвал, че отишъл бързо да търгува с тях и така спечелил още пет. Господарят го похвалил и обещал да му повери най-големите си дела.
Вторият, който имал два таланта, също направил успешни сделки. Получил похвала, че е добър слуга.От третия слуга обаче получил изненадващ отговор. Той му казал: Господарю, знаех, че си суров човек, който жъне онова, което не е садил, и прибира онова, което не е посял. Затова отидох да скрия парите ти в земята. Ето, вземи каквото ти принадлежи.Господарят се ядосал и му казал: Ти си зъл и ленив слуга. Трябваше да сложиш парите ми в банката, за да мога да си ги получа обратно с лихвите.
После се обърнал към първия слуга: Вземи таланта от този слуга. Всеки, който има, ще получи повече, отколкото му е необходимо. Но на онзи, който няма, ще се отнеме и малкото, което има.Макар днес да е ден за нравоучения в храмовете, а не в тази зала, надявам се вие да опровергаете тази притча за неравенството. И нито за миг да не забравяте, че не властта, а само Бог е този който раздава даровете за хората. Особено духовните.Благодаря ви за вниманието, благодаря и на спонсорите.Пожелавам успех на форума и давам думата на Ренета Николова, главен редактор на вестник “Строител“, съорганизатор на дискусията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
