В първите 100 климатично неутрални градове до 2030-а година може да има 8 български. Това съобщи еврокомисар Мария Габриел на форума "Инвестиционните проекти. Планът на възстановяване и устойчивост", организиран от "Стандарт" в партньорство с МРРБ и Камарата на строителите и в. "Строител". Европейски партньор на дискусията и неин модерато е евродепутатът Искра Михайлова, зам.-председател на групата "Обнови Европа".
"Стандарт" събра строителната индустрия с вицепремиера и регионален министър Гроздан Караджов, за да търси отговори по най-горещите проблеми в държавата - парите за пътища и инфраструктура. Във форума в зала "София" на хотел "Маринела" участват най-големите компании от бранша, народни представители, Камарата на строителите, Камарата на архитектите, Националното сдружение на общините в България, областни управители. Еврокомисар Мария Габриел разясни европейските възможности пред строителната индустрия, свързани с умните гладове, а Лиляна Павлова, вицепрезидент на ЕИБ - възможностите за финансиране.
Ето какво каза Мария Габриел:
Най-напред позволете ми да благодаря на г-жа Михайова и г-жа Бозукова за поканата и органзирането на днешното събитие. То поставя в центъра актуалната тема за развитие на регионите и градовете в контекста на Зелената сделка. Във време на възстановяване на последиците на пандемията сме изправени пред ново предизвикателство – военната агресия в Украйна.
Аргументите за бърз преход към чиста енергия в рамките на Европейския зелен пакт са по–силни и ясни от всякога. С инициативата REPowerEU целим разнообразяване на доставките на горива и използването на потенциала на възобновяемите енергийни източници.
Борбата с климатичните промени изисква и модернизиране на икономиката. Приемане на мерки за опазване на нашата планета за по – добро качество на живот.
Ключова роля при постигането на тази цел имат градовете. Както знаем 75% от гражданите на ЕС живеят в градове, като се очаква до 2050 година те да бъдат 85%. Същевременно градовете генерират над 70% от емисиите на въглероден двуокис в световен мащаб.
Интелигентните градове са движеща сила на екологичния и цифровия преход. Градовете на бъдещето безспорно ще бъдат градовете на знанието. Стимулиращи развитието на технологичните иновации и екологичната устойчивост в полза на гражданите.
Бих искала да насоча вниманието ви към ключовите инициативи в ресора ми, допринасящи за трансформацията на градовете в градове на знанието. На първо място това са науката и иновациите. Това е рамковата ни програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ с амбициозният бюджет от 95,5 милиарда евро. През предходният период над 3 милиарда евро за научни изследвания и иновации по програма „Хоризонт 2020“ бяха насочени към подкрепа на градовете.
Такъв е например проектът Smart cities, който внедрява възобновяеми енергийни източници за отопление, интелигентно осветление и интелигентна мобилност, генерирайки икономии в енергия в размери на 30 милиона киловат часа годишно. Планирането на извънредни ситуации в областта на климата е също част от проектите, които са били финансирани с програмата „Хоризонт 2020“, но освен вече съществуващи проекти погледа ни сега е насочен към нови сред които се надявам да има повече кандидати от централна и източна Европа.
Те ще бъдат подкрепени с новостите на програмата „Хоризонт Европа“. И тук искам да насоча вниманието ви към мисиите. Предлагаме ориентиран към гражданите подход за намиране на решения на някой от най – големите предизвикателства пред обществото. Така например в една от мисиите амбицията ни е постигане на 100 неутрални по отношение на климата Европейски градове до 2030 година.
Интересът към поканата ни за представяне на предложения бе огромен. 377 града в Европа са заявили интерес, да се присъединят към мисията. Сред тях имаме и 8 български града. Целта е да се проектират и приложат интелигентни решения за постигане на неутралност по отношение на климата.
С бюджет от 359 милиона евро до 2023 година тази мисия ще представи възможности за внедряване на иновативни решения в различните сектори – от мобилността до строителството, от енергетиката до цифровите технологии. И тук когато си говорим за мисии важен аспект е участието на гражданите.
Така например чрез договори за климата за градовете, гражданите ще бъдат активно включени в процеса на съвместно създаване и изпълнение на проектите за всеки град. Това ще позволи градовете и регионите да създадът партньорства с частният сектор, академичните среди, индустрията, гражданското общество. Така например чрез платформата NetZeroCities избраните градове ще изготвят съвместно с гражданите тези договори за климата, така че те да са адаптирани към конкретните местни условия. По този начин градовете ще бъдат катализатор за иновациите в областта на климата и цифровите технологии и ще покажат решения, даващи възможност и на други градове да последват техният пример до 2050 година.
Още 3 мисии ще допринасят за изпълнение на целите на екологичния преход и прилагането на иновативни репения в градовете. Това са мисиите за постигането на 150 климатично устойчиви европейски региона, 100 демонстрационни лаборатории за добро състояние за почвите и храните и мисията за възстановени крайбрежни, морски екосистеми и водни ресурси.
Вторият инструмент към който бих искала, да насоча вниманието ви са европейските партньорства. Европейските партньорства са партньорства при които комисията заедно с частни и публични партньори обединява усилия в рамките на съгласувани инициативи. Тези партньорства обхващат области като ключови цифрови технологии, устойчива застроена среда, водородни технологии, автомобилен транспорт с нулеви емисии. Българският национален фонд за научни изследвания например е част от европейското партньорство – стимулиране на градският преход към устойчиво бъдеще. То ще насочва финансиране за подкрепа за проекти за енергийна ефективност и кръгова икономика в градовете. Третият аспект към който бих искала, да привлека вниманието ви е това са Европейският съвет по иновациите и Европейският институт по иновациите и технологии. С тях подкрепяме проекти и компании, които стимулират както иновациите, така и регионалните и местните екосистеми за иновации.
Така например регионалната иновационна схема към Европейския институт за иновации и технологии цели да свърже местните иновационни екосистеми с университетите и бизнеса. Свързването пък на тези европейски екосистеми на Европейско ниво ще позволи на иноваторите да работят заедно, да обменят идеи, да създават работни места и разбира се бъдат лидери в техните области.
В това отношение с екипа ми работим за европейски план за действие за иновации, целящ създаване на паневропейска иновационна екосистема. Стремим се да създадем благоприятна среда на местно, национално и Европейско равнище за ефективен обмен на знания и европейски опит за развитие на стратъпите и компаниите и подкрепа на талантите.
Не можем да имаме градове на знанието без подкрепа за нашите таланти. 70 % от компаниите заявяват недостиг на квалифицирани кадри. Ето защо в началото на годината представих европейска стратегия за университетите. Университетите имат ключовата роля като двигатели на екологичният и цифров преход. Инициативите мобилизират за първи път 80 милиарда евро в подкрепа на висшето образование и включват иновативни подходи.
Това са например инкубатори в университетите за засилено сътрудничество с индустрията. Новатори в училищата или идеята ни за европейско изложение на талантите. Не на последно място много е важно да създадем ефективни взаимодействия между програмите на ЕС. „Хоризонт Европа“, „Еразъм +“, фондовете на кохезионната политика и други инициативи, за да може по този начин да осигурим максимално въздействие на проектните резултати.
Така например имаме съвместен план с комитета на регионите, който беше изготвен за да направим така че тези взаимодействия между различните програми, да бъдат ефективни и работещи.
И накрая позволете ми да завърша с инициативата, която за мен е най-близо до гражданите и Европейския зелен пакт. Това е новият европейски Баухаус. Целта е да осигури по–привлекателни и екологични места за живеене, да доближи европейската зелена сделка до хората. Искаме да включим пълноценно гражданите в този процес. Артисти, творци, студенти, архитекти, учители, инженери, новатори.
Между 9 и 12 юни ще проведем първият фестивал посветен на новият европейски Баухаус. Бих искала да насърча българските градове, да се присъединят към тази инициатива. Творческият потенциал и новаторството им са ключови за успешното изпълнение на новият европейски Баухаус и за постигане на по-екологично и устойчиво бъдеще.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
