Понеделник,

Старопрестолен Видин - перлата на Дунав

От: Стандарт -
A
A
A
  • Градът има уникални забележителности и пази ценни реликви в хилядолетната си история
  • Туризмът е приоритет за общината, емблемата е крепостта "Баба Вида"

Следи от културата на различни народи - траки, римляни, прабългари и славяни, византийци, турци се преплитат във Видин. Градът с над двехилядолетна история, разположен живописно на големия завой на река Дунав. За това свидетелстват редица исторически паметници и артефакти. Видин е един от центровете на българската духовност.Той е единственото място в страната ни, където на няколко метра разстояние помежду им се издигат комплексът на Видинската Света митрополия, втората по големина синагога у нас и джамията на Осман Пазвантоглу, чието минаре завършва с обърната пика. Това съжителство между три религии - християнска, юдейска и мюсюлманска е символ на мир и толерантност.Развитието на туризма е сред приоритетите в общинската политика на базата на природните дадености и богатото културно-историческо наследство, а община Видин не пести усилия и идеи, за да съхрани богатството и красотата на своята история и да полага грижи за уникалните паметници от различни епохи.

Баба Вида - емблемата на града

За емблема на старопрестолния град се счита единствената напълно запазена средновековната крепост в България - "Баба Вида". Тя пази спомени за славни времена, но и за тежки дни, оцеляла  като стожер на Дунава и опазила съкровени тайни за Видинското царство.Отбранителното съоръжение е изградено върху стари римски основи от античния град Бонония. Българският градеж е от втората половина на Х в., който по стил и характер е различен от римския. Средновековният замък непрекъснато е разширяван и надстрояван през вековете.Голямата промяна е направена от цар Иван Срацимир (1355-1396), чието име се свързва с построяването на най-високата кула.След завладяването на Видинското царство от Османската империя в края на ХIV в., замъкът изпълнява само защитна функция.  През XVII в. и началото на XVIII в. крепостта е пригодена за използването на огнестрелно оръжие, като едно от доказателствата за това е тунелът към стрелковата тераса.В периода след Освобождението до края на Първата световна война (1914-1918) крепостта е предоставена на военните власти и достъпът до нея е ограничен.През 1927 г. паметникът е обявен за "народна старина", което е доказателство за голямото му историческо значение.Със своите внушителни каменни бастиони и кули, с многобройните си бойници и помещения с различно предназначение, тя е съхранила богатата история на Видин. Заради естествения декор крепостта "Баба Вида" е предпочитано място за провеждане на фестивали, театрални представления, сватбени церемонии и заснемане на филмови продукции. Вече 10 години Община Видин организира средновековния фестивал "Бъдинъ", като идеята е чрез исторически възстановки да се пресъздадат интересни моменти от миналото на града.

Епиграфският център - дигитализирани ценности

В непосредствена близост до крепостта се намира Археологическият музей - Епиграфски център. Помещава се в сграда, която е архитектурен паметник на културата от местно значение, построена преди повече от 200 години. Нейното предназначение е било за съхранение на зърнени храни, събирани от турската власт като данък "десятък" от българското население.Археологическият музей е открит през 2017 г. Неговото изграждане става възможно чрез проекта "Създаване на достъп на обществеността до сграда паметник на културата - Турски склад и създаване на епиграфски център", по Програма "Културно наследство и съвременни изкуства", съфинансирана от финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. В рамките на проекта е извършена консервация и реставрация на сградата, където се помещава и получената помощ е безвъзмездна. Тя бе адаптирана за епиграфски център, с цел съхранение и експозиция на археологически находки от различни епохи. В нея се намират движими археологически и епиграфски ценности, които датират от Античността до XIX век.Съществуващият фонд от епиграфското наследство е дигитализиран и се поддържа и обновява непрекъснато.В Епиграфския център има възможност да се организират научни конференции и културни събития.Епиграфският център е носител на престижна награда от Националния конкурс "Сграда на годината 2017", в който спечели първото място в категория "Сгради паметници на културата, музеи и храмове".

Уникалната Кръстата казарма

Музеят "Кръстата казарма" е със забележителен архитектурен план, чиято форма е на равнораменен кръст. Сградата е построена от видинския управител Осман Пазвантоглу през 1801 г. на място, където се е намирала градината на Стария сарай и е била използвана за конак на еничарите. Вътрешността й е преустроявана и променяна съобразно изискванията и нуждите на службите, които са се помещавали там.Има обособени четири почти самостоятелни вътрешни двора, а входовете са в ъглите на диагоналите. Централната част на сградата създава усещане за простор и тържественост. Архитектурата е уникална по своята същност, както и пространствената композиция, това показва чуждо влияние и навлизане на нови идеи.     След Освобождението сградата е използвана за съд и казарма на българската войска.Днес забележителната постройка е паметник на културата и в нея могат да се видят различни изложби, пресъздаващи бита на българите от Видинския край.

Възстановяването на Видинската синагога

Видинската синагога  е построена в т. нар. "сакрален триъгълник". Тя се намира в непосредствена близост до митрополитския комплекс и джамията на Осман Пазвантоглу. През 1892 г. еврейската общност взема решение да се построи нова на мястото на изгорялата синагога по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Сградата е изцяло построена с дарения на еврейски търговци от Видин, както и с подкрепата на евреи и българи от страната. На 28 септември 1894 г. синагогата е открита от Мордехай Грунвалд, главен равин на България.Тя е втората по големина  след Софийската и напомня тази в Будапеща. Сградата е от типа на трикорабните едноабсидни базилики с притвор, галерии и четири кули. Трите кораба (вътрешното пространство) са разделени от колони от лят бронзов чугун, чиито капители са богато украсени с палмети и акантови листа, които в миналото са били оцветени. Прозорците също са били богато украсени с решетки от ковано желязо и цветни стъкла. Според някои видински съвременници, свидетели на великолепието на сградата, олтарната част е била украсена със слонова кост, а според други била изработена от мрамор. Пред синагогата били поставени две мраморни плочи с имената на загиналите евреи в освободителните войни на България.През 1948 г. от Видин заминават за Израел около 1200 души, а синагогата е предадена на Общината. От 1950 г. сградата не се използва по предназначение, а като склад. През 70-80-те години на миналия век в нея започва основен ремонт и тогава е свален и покривът. Стените са укрепени с метални ферми и железобетонни пояси. През 1991 г. ремонтните дейности са спрени, а имотът е предаден на видинската еврейска общност по смисъла на договор между организацията на евреите "Шалом" и Министерството на културата.Днес, след договор, подписан между Община Видин и Сдружение "Регионална организация на евреите в България "Шалом" сградата на Синагогата и прилежащият имот са дарени на Общината. В момента се изпълнява проект за нейното възстановяване - "Реставрация и адаптация на Синагога - Видин в туристически обект "Културен център "Жул Паскин". Той се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие, в рамките на приоритетна ос 6 "Регионален туризъм", процедура "Развитие на туристически атракции".Основната цел е след реализиране на проекта Синагогата да се превърне в туристически обект, който да обединява функциите на музей, изложбено пространство и паркова среда. Сградата е паметник на културата от национално значение и е в непосредствена близост до други културно-исторически забележителности като средновековната крепост "Баба Вида" - най-посещаваната туристическа атракция в Община Видин и Археологическия музей, където се помещава най-новата експозиция. Така се оформя туристически комплекс, който има потенциал да привлича много български и чуждестранни посетители.

Крайдунавският парк - по френски образец

Крайдунавският парк е предпочитано място за разходка и отдих. Разположен на площ от 130 декара, той е цветен рай за видинчани и за гостите на града. Първият етап на изграждането му е започнал през 1878-1899 г., тогава се оформя централната част на главната алея, около Военния клуб, днес - Художествена галерия "Никола Петров".Създателите на градската градина са се ръководели от европейски образци - френските и италианските паркове, но са вложили и собствен усет за красота и естетика.Съчетанието между история и природна красота, на фона на европейската река, внушават неповторимост на гледката.

Пазители на духовността

Други забележителности, които също привличат вниманието, са музей "Конака", драматичният театър (чиято сграда е първата в страната, построена за тази цел), катедралният храм "Свети вмчк Димитър Солунски" (вторият по големина в България след храм-паметника "Св. Александър Невски" в София"), многобройните християнски църкви, десетките старинни къщи, които са истински архитектурни бижута и много други. Туристите, решили да посетят Видин, могат лесно да стигнат и до съседни дестинации в Сърбия и Румъния. Връзката с Централна и Западна Европа се осъществява лесно чрез моста, построен преди 8 години над река Дунав при Видин-Калафат. Границите в този регион са символични, а усещането за добронамереност и сърдечност - истинско. Гостоприемството на хората отваря широко вратата за нови приятелства.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички