Главният редактор на "Стандарт" Славка Бозукова откри церемонията по награждаване на Чудесата на десетилетието. Ето какво каза г-жа Бозукова:
Скъпи приятели,
Позволявам си да се обърна така към вас, защото независимо от титлите и обществения ви статус, сме съмишленици в тази вече десетилетна кампания – Чудесата на България.
Самият факт, че в тежката здравна, политическа, икономическа и обществена обстановка сме се събрали тук, само по себе си е чудо. А присъствието ви е поредно потвърждение, че ако има нещо, което може да ни спаси от кошмарното разединено настояще, това е да съхраним паметта на нацията и да направим правилния прочит на историята.
От гледна точка на десетилетието, това, което се случи у нас с преоткриването на културно-историческото наследство, няма аналог в най-новата ни история. Над 50-те хиляди артефакти вече не са само статистически данни, които ни отреждат третото място в европейската съкровищница. Стотиците обновени крепости, светилища, църкви, манастири, джамии, паметници, десетките културно-исторически маршрути, екопътеки и атракционни паркове, туристическите центрове с 3D изображения върнаха страната ни на картата на най-желаните европейски дестинации.
Чудесата на България се превърнаха в новата ни визитна картичка за света, която за държавата носи гордост, приходи и инвестиции, а за всички вас е нещо повече. Много нерви и работа, но и огромно удовлетворение, и несравними емоции, които заедно преживяхме.
Помня вълнението в очите на Казимир Попконстантинов, държейки съндъчето с мощите на Св. Йоан, сълзите на Бони Петрунова, докато гълъбите излитаха при откриването на Перистера, удивлението на Васил Николов, докато отмерваше уникалната крепостна стена до Солницата, възхищението на Борис Николов, когато гледаше операта "Кармен" в подножието на Белоградчишките скали.
Видях искреното вълнение на Николай Овчаров при откриването на средновековния квартал на Перперикон. Нескритата радост на Людмил Вагалински, докато позираше с огромната статуя от Хераклия. Запомних един щастлив Вежди Рашидов, който слезе от самолета с подписан първи договор за тракийската изложба в Лувъра. Треперещите ръце на Илияна Йотова, която държеше средновековното златно сърце, намерено край Велики Преслав.
Усетих силното вълнение на Мария Габриел, докато представяше кирилицата в Брюксел. Гордото излъчване на Марияна Николова, докато показваше ритоните на Мехмет Ерсой. Щастливите спомени ни окрилят, но безценното ни наследство ни задължава: Да надграждаме за поколенията като чертаем нови хоризонти. Така както преди 7 години, в залата на БАН, пак преди избори - кандидат-депутати, бизнесмени, професори и академици, неправителствени организации, медии се обединихме за създаване на Министерство на туризма, така и сега, имаме нужда от общи действия. Следващата стъпка е за превръщане на културно-историческия туризъм в стратегически национален сектор.
Какво означава това? От една страна – да се трансформира в национална индустрия, която да създава принадена стойност в бъдещата икономика. А от друга – да се разработи по начин, който да бъде адекватен отговор на съвременните предизвикателства в ерата на дигитализацията. Бъдещата програма за културно-исторически туризъм трябва да е в центъра на националния ни план за възстановяване на страната. Така, както новата програма за развитие на европейско културно наследство - Зелената книга, се очаква да се превърне в сърцето на Зеления европейски пакт.
Защо именно културното наследство съчетава всички ключови области на Зеления пакт, ще чуете след малко най-компетентния отговор от еврокомисаря Мария Габриел, която за нас е чест, че уважи поканата ни да бъде специален гост на церемонията.
Самият факт, че на българка е поверен ресорът с най-важните приоритети за Европа, доказва освен всичко друго и състоятелността на всички ваши усилия през последното десетилетие. Десетилетие, в която успяхме да подредим впечатляваща българска изложбена зала в големия европейски музей. Сега ни предстои ново изпитание - да напишем цифровия разказ на културно-историческото наследство, така че да тръгне в глобалната мрежа, както навремето излетя в космоса песента за Дельо Войвода. Ще успеем ли? Зависи какво ще запишем на новата ни визитната картичка: Страна на чудесата или държава на чудесиите.
Иска ми се вярвам, че мъдростта на предците ни ще ни подскаже правилния път.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
