Петък,

Призът на “Стандарт” е висока оценка за работата ни

От: Стела Стоянова -
A
A
A
  • Музей на солта ще превърне Провадия в желана туристическа дестинация
  • Направихме уникални открития в Солницата миналото лято, казва член-кореспондент Васил Николов

 

- Чл.-кор. Николов, Солницата в Провадия получи на церемонията на "Стандарт" "Чудесата на десетилетието" наградата "Праисторически град на десетилетието". Какво означава призът за Вас и за Вашия екип?

- Колегите от нашия екип са много удовлетворени, че получихме това високо отличие на медия "Стандарт". Разбрах, че и много хора от Провадия са реагирали позитивно - имах обратна връзка с кмета, който беше на церемонията. Това отличие е както една навременна и добра оценка за работата ни по разкриването на обекта, така и висока оценка за най-атрактивния праисторически паметник в Югоизточна Европа, който е бил проучван досега.

- Какви са последните находки от Солницата, която в своя период е била единственият градски център в региона?

- През последния археологически сезон разкрихме части от целия комплекс, които представляват особен интерес не само в научен аспект, но и за широката публика, за много любители на древността. Успяхме на един доста голям участък от 50 метра да открием част от първата каменна отбранителна стена на Провадия-Солницата, която е съществувала между 4700 - 4600 години преди Христа. Това е най-ранната каменна отбранителна стена в Европа. Части от нея сме разкривали на още две места в предишни години, но за първи път откриваме такъв дълъг участък. Потвърди се нещо, което преди години констатирахме със сеизмолози, че тази най-ранна стена, която е била много величествена, е била съборена от земетресение с епицентър Каварна - Шабла. Веднага след това е престроена, но вече е по-тясна - първата е над два метра широка, а втората е около 1,40 м. Това е един от акцентите на миналата година. Вторият акцент е едно много голяма съоръжение за производство на сол, което е много голямо, над 350 квадратни метра.

- Тогава солта е била пари.

- Да, това е причината за богатството на Солницата и изобщо за възникването на този градски център - тогава всичко се върти около солта. До миналата година знаехме, че изваряването на разсол, на солената вода, която блика от изворите, през периода от 5600 до 4350 години пр. Хр. е ставало в керамични съдове чрез огън. Новооткритото съоръжение показва нещо различно - от средата на петото хилядолетие започва засушаване на климата в днешна Североизточна България и за кратък период постепенно пресъхват изворите. Започват да копаят кладенец на мястото на извора на южната страна на селището, за да "догонят" солената вода. И в крайна сметка правят един плитък басейн до кладенеца, в който водата постъпва и се изпарява от слънцето, тъй като средната температура в региона се е повишила. Вече не им се налага да използват други съоръжения и да кладат изкуствен огън.Третият ни акцент от миналата година са останки от две постройки от късния халколит - след 4600 години пр. Хр. Те са изгорени от пожар. За едната има достатъчно указания, че е била триетажна. Триетажна къща в късния халколит е нещо уникално, изключително постижение на строителното изкуство. Съседната къща е била двуетажна, но интересното е, че по стените е имало украса, направена с бяла и червена боя. Успяхме да документираме отделни късове от разрушените стени и тази година ще продължим.Научното изследване е само единият аспект от нашата работа на Солницата. Това, което за нас е много важно, е другата половина - аварийната консервация и реставрация, както и усилията ни да социализираме този изключителен праисторически паметник. По принцип праисторическите паметници на Балканите не са толкова атрактивни поради това, че строителството е било изключително с дърво и глина и затова не се е запазило. За сметка на това Солницата е едно от малкото места на Балканите с каменно строителство, и то главно за укрепителните системи, които са пазели богатството на тези хора. Ние искаме точно това да покажем - да консервираме и частично да реставрираме трите каменни отбранителни стени, както и други останки на това място - например производствения център за сол. Много е трудно и да бъдат укрепени, и да бъдат показани атрактивно тези стени, така че хората да разберат величието на този най-стар праисторически градски център в Европа. Другото, което искаме да направим, тъй като там в по-късно време е натрупана и тракийска надгробна могила, да можем да разкрием тракийския владетелски дом, макар да е много разрушен по време на римската епоха. Изградихме и посетителска пътека, която се надявам тази година да довършим, за да могат хората да погледнат от различни аспекти археологическите останки.Така че за нас социализацията на целия комплекс е една от основните задачи, наред с археологическото проучване, защото към паметника има огромен интерес.

- Колко туристи годишно го посещават?

- Дори и през 2020 година по време на пандемията минаха хиляди хора, макар и само по периферията на могилата. По наше предложение община Провадия вече осигури едно щатно място на екскурзовод, който след тези сложни пандемични времена, през 7-8 месеца в годината да може да развежда посетителите в комплекса. Когато правим Ден на отворените врати, идват няколко хиляди души. Близостта до морето и уникалността на паметника привличат и ще привличат много хора. В разговори сме с общината да изградим в Провадия Музей на солта - нещо, което в България няма, за да можем да превърнем Провадия - Солницата в желана дестинация от български и чужди туристи.

- Достатъчно ли се рекламира културно-историческото ни наследство в момента? Трябва ли да има повече такива кампании?

- Естествено! Непрекъснато се говори колко е богата страната ни на културно-историческо наследство, а в същото време за неговата популяризация не се прави достатъчно. Ние като екип сме много благодарни на правителственото решение, с което шест археологически обекта в страната, включително Провадия-Солницата, бяха допълнително финансирани не само за археологически проучвания, а и за социализация. Такава трябва да бъде политиката и нататък - в такива археологически обекти, които могат да бъдат показани като атрактивни за хората, трябва да бъдат вложени средства, за да развиваме туризма. Защото голяма част от туристите в страната, български и чужди,  се интересуват дали дестинациите, които им се предлагат, са свързани и с възможност за посещение на културно-исторически паметници. А археологическите паметници са най-атрактивните.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички