- Над 40 000 туристи годишно посещават перлата на Родопите
- Посрещат с гайди в Ягодинската пещера, Гьозтепе пази тайните на бог Дионис
Наричат я перлата на родопските пещери,защото в нея се намират едни от най-редките чудеса на подемния свят - пещерните бисери. Те се образуват като истинските перли от песъчинка, попаднала във вода, която в течение на много години се обгръща в калцит, за да придобие кръглата си форма.
Но не само с това Ягодинската пещера е уникална. Тя е мраморна, триетажна и лабиринтна, с обща дължина на всички разклони от 10.5 км, което я прави третата по този показател в България.
Входът и изходът към етажа, достъпен за туристи, са изкуствено прокопани, а пътеката между тях е дълга повече от километър. Температурата в Ягодинската пещера е 6 градуса по Целзий, влажността около 95%.
Над 40 000 посетители всяка година остават очаровани от уникалните карстови образования- вълшебна приказка от подземни форми и багри. Част от неземните сталактити, сталагмити, сталактони, леопардова кожа и дендрити са оприличени от туристите на Дядо Коледа,
- Снежанка и седемте джуджета
Богородица и Младенеца, Пижо и Пенда, както и на различни животни.
Пещерата е известна и като дом на единадесет вида прилепи в залите между скалите, което е прави едно уникално място за популацията им.
В пещерата има прокаран водопровод, благодарение на който няколко пъти годишно бетонните пътеки се измиват от натрупаната кал, която може да е опасно хлъзгава. Изградено е видеонаблюдение и аварийно осветление. А въздухът има лечебно действие за хора с дихателни проблеми.
ВИЖ ОЩЕ: Мустафа Караахмед: Дяволската пътека е най-големият ни хит
Едно от най-интересните места за туристите е
- залата с живо иглолистно дърво
която спелеолозите наричат Новогодишна, заради традицията да посрещат Нова година там.
Залата е по-известна като Ритуалната, защото в нея може се сключи граждански брак. Над 500 двойки вече са го сторили, а легендата твърди, че никоя от тях не се е разделила.
Третият вход на пещерата е естествен и благодарение на него точно преди 60 години се случва чудо. По време на проучванията, водени от един от пионерите на пещерните изследвания, откриват енеолитно жилище, датиращо от 4-то хилядолетие пр. Хр. То представлява зала с площ 200 кв.м., в която постоянната температура е +18 С.
Малко по-късно вътре се откриват керамична пещ, съдове, прешлени за вретено, тежести за стан, хромели и овъглено жито (лимец).
Древните хора са обитавали пещерата по време на каменно-медната епоха. Най-вероятно те са се занимавали с грънчарство и са добивали глина от самата пещера. Експозицията от артефактите е оформена в естествения вход на пещерата, а беседата с екскурзовода трае около 20 минути и
- дава яснота за живота на първобитните хора
Ягодинската пещера вече посреща туристите с ново осветление и озвучаване.
Туристическият маршрут е осветен с нови LED лампи. В карстовите подземия са монтирани 6 станции с телефонна и интернет връзка. В зоните с интернет посетителите имат възможност да си направят селфита сред красивите пещерни форми. Вътрешната телефонизация подобрява комуникацията между екскурзоводите, водещи групите из подземните галерии.
На една видеостена се представят Ягодинската пещера. Озвучаването в пещерните зали е с родопска музика и гайди.
Адреналинът се покачва още докато пътувам по тесния път, водещ към нея, виещ се покрай Буйновското ждрело, на места еднолентов, с двупосочно движение.
Така, освен че е считана за една от най-красивите в България, Ягодинската пещера се оказва и една от най-добре уредените и поддържани. Носи името на близкото село и е разположена на десния бряг на Буйновска река, която е изваяла в скалите
- чудатото Буйновско ждрело
Образувало се в продължение на милиони години днес то е обявено за природна забележителност, а със своите 10 км е и най-дългото в страната.
Над ждрелото се издига огромна отвесна скала - връх "Ушите", от който има смайваща гледка. Наблизо е и най-страховитата част, наречена "Вълчият скок. Там скалите от двете страни на ждрелото почти се допират, оставяйки тесен процеп към слънчевите лъчи.
Едва ли в Родопите има по-спираща дъха гледка от тази на Връх "Виденица" или Гьозтепе. В
- записките на именития д-р Иречек
този връх се свързва с тракийското племе беси. Археологическите разкопки там вече продължават повече от 120 години и дават основание за предположение, че е бил свързан с бог Дионис.
От върха на Гьозтепе се разкриват впечатляващи гледки към море от зелени гори, обширни високопланински пасбища с острови от величествени скали, както и при ясно време се вижда Бяло море, върховете на Пирин и вр.Перелик.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
