На Белинташ страшните болести изчезват

Който има тежки грехове, не може да изкачи Караджов камък

На Белинташ страшните болести изчезват | StandartNews.com
  • Който има тежки грехове, не може да изкачи Караджов камък
  • Компасът полудява, снегът не се задържа. Енергийният триъгълник на бесите е връзка с космоса


Дали магичната сила на Западните Родопи е помогнала на 7 души да забогатеят, или великолепна седморка милионери умишлено е избрала на построи къщите си с изглед към загадъчната планина, никога няма да разберем. Факт е обаче, че село Мостово, където днес живеят 61 души, 7 от които с над 7-цифрени банкови сметки, се намира точно в центъра на енергийния триъгълник Кръстова гора - Белинташ - Караджов камък. И собствениците на едни от най-стабилните компании в България, сред които "Хъс" и "Пълдин", черпят с пълни шепи от мистичната сила на местността.
От дълбока древност хората са смятали, че трите точки на триъгълника очертават енергиен портал, който улавя, концентрира и слива заряда на земята и небето, давайки възможност на човек да стане част от него. Не случайно именно в тези три точки са били

основните светилища на бесите
- жречешкия род на тракийското племе сатри. Влиянието на бесите било толкова голямо, че след векове така наричали всички тракийски племена в Родопите. От тогава до днес се знае, че мястото, на което сега са съградени църквите от Кръстова гора, е за връзка с Бога, скалата, наречена Караджов камък е порталът към света на мъртвите, а платото, кръстено през Средновековието Белинташ - към космоса и света на живите. И ако няма православен християнин, който поне веднъж да не е усетил пречистващата сила на Кръстова гора, Белинташ и Караджов камък остават загадки и за наивните повече плашат, отколкото привличат.
Белинташ означава бялата скала. За бесите тя била Скалата на познанието. Това е най-ниската от трите точки - около 1200 м. надморска височина. Платото е продълговато и скалисто с дължина 800-850 метра и ширина 20-40 метра в различните зони. Образувало се е вследствие изригването на вулкан, чийто кратер е съседният Караджов камък. Върху скалата има система от улеи и ямки, които са като скачени съдове и при дъжд водата в тях прелива последователно. Няколко щерни (резервоари за вода) заемат централно място. Най-голямата е с диаметър 2,1 м и е дълбока 2,45 м. Интересното е, че дори при големи жеги не пресъхват.
Тайните на Белинташ

преминават през портала на времето
и стигат до нас през 70-те години на миналия век, когато местен овчар случайно намира древна сребърна плочка. На нея е изобразен мъж, седнал на трон, на фона на пълзящи нагоре змии. Учените ахват - оброчна плочка на тракийския бог Сабазий, бог на слънцето, живота, плодородието, лечебната сила. Другото му име е Загрей и всъщност е тракийският първообраз на Дионис, култът към който се разпространява по-късно в Гърция и Рим.
От този момент представата за Белинташ като обикновено тракийско укрепление се променя. Археолозите постепенно разбират, че става въпрос за скално сакрално светилище, което в древността е било равно на това на Перперикон. Обслужвало е целите Родопи и Горнотракийската низина. Според учените датира от петото хилядолетие преди Христа, което го прави и едно от най-старите у нас. Тук бесите са извършвали кървави жертвоприношения, мистични религиозни ритуали, свързани с космоса и познанието.
Според изследователи мястото е древна астрономическа обсерватория. И който легне на скалата и погледне към нощното небе, веднага ще разбере защо. Човек има усещането, че се носи в космоса, а звездите са толкова близо, че могат да бъдат пипнати. Астрономи разчитат върху скалата небесна карта, чрез която предците ни са определяли местоположението на звездите.
На платото сякаш

нито един природен закон не важи
- компасът полудява, а снегът не се задържа. На това място небето целува земята, а човек се усеща като част от Вселената. От прастари времена до днес се пази вярването, че ако болен легне в някоя от ямите на платото, ще оздравее, излекуван от мощната енергия на Белинташ. Така както за Караджов камък се смята, че който има грехове няма да може да изкачи отвесната скала и да погледне света от върха й. Той е висок 1448 м, намира се в най-югоизточната част на родопския рид Градище. В неговите отвесни скали се е образувал тесен улей, в който незнайно как е заклещен огромен камък - сякаш изкусно поставен от висша сила. Днес в скалите на улея могат да се видят издълбаните още от времето на траките дупки за стъпала. За любителите на мистерии има паянтова стълба, но ползването й е истинско предизвикателство и всеки, който се катери по нея съвсем сериозно се пита колко непростими са греховете му, които ще го спрат по пътя.
Първите археологически проучвания на Караджов камък прави през 2004 г. проф. Иван Христов, заместник-директор на НИМ. Те показват, че светилището е създадено през ранножелязната епоха (VII - VI в. пр.н.е.). От този период са останали издълбани скални ями и улеи, в които са били полагани съдове, палели са се огньове, а самият ритуал е завършвал със затрупване с камъни.
По-късно светилището е използвано през III - IV век сл.Хр., та чак до VI век - намерена е керамика, изработена на грънчарско колело, и монети от времето на римския император Юстиниан I, управлявал в периода 527 - 565 г.
Легендите за камъка са от по-ново време. И се свързват с Караджа войвода от асеновградското село Яврово, който

пазел хората от нашествията на турците
и редовния башибозук. След зверското убийство на местна девойка, Караджа войвода нападнал и избил 25 турци османлии, като оставил само един, който завел и предал на валията в Пловдив с думите, че българите от Станимашко няма да търпят повече зверства и издевателства. Валията се разгневил и изпратил войска, която обградила войводата и го убили при скалата. Оттогава тя носи името му.
Като всяко мистично място у нас Караджов камък също се свързва със съкровище. Преди да умре Караджа войвода заровил някъде под камъка несметно имане. Но, тъй като от дълбока древност скалата се свързва със света на мъртвите, местните хора избягват да говорят за Караджов камък, смятат го за нечисто място, а митичното съкровището - за прокълнато. Затова съветват всеки любител на тайни и загадки да го изхвърли, ако случайно го намери.

Третата легенда за магичното място е свързана с
обичайните заподозрени - извънземните
Почитателите им съвсем сериозно вярват, че гранитният камък, заклещен между вертикалните зъбери, е спуснат зелените човечета, а енергийният триъгълник е космическата база с площадка за НЛО.
Независимо от всички предания и вярвания енергийният триъгълник на бесите остава едно от най-красивите и впечатляващи места в България. И със сигурност всеки, който веднъж го е видял, мечтае да се върне отново.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай