Четвъртък,

Корабът "Радецки" пази писмата на Ботев

От: Първолета Цветкова -
A
A
A


 *За първи път правителството дава пари за основен ремонт на историческия плавателен съд
* В салона му могат да се дивят видят масата, на която Христо Ботев е написал писмото до близките си и знамето на четата му

Преди дни корабът „Радецки” отново като през май 1876 акустира на козлодуйския  бряг след кратко отсъствие. Пристигането му стана новина номер едно в атомния град и в цялата околност. Мнозина дойдоха на брега, за да го видят. За местните, а и за цяла България, той отдавна не е просто плавателен съд, а светиня, пазеща спомена за подвига на поета и революционер Христо Ботев, повел чета патриоти да освобождават България от петвековно турско робство. Спомен за едно от най-героичните събития в родната история.
Корабът се завърна от ремонт в Румъния, сподели кметът на града Маринела Николова.  След 7 години редовни пътувания по реката около Козлодуй, той вече не можеше да се движи, защото бе изтекло разрешителното му за кратките плавания. Затова миналогодишните чествания на деня на Ботев минаха без него. Той остана закотвен на пристана си.
До миналата година нужните ремонти са били извършвани със

средства на дарители – деца и възрастни

За пръв път през миналата година кабинетът и лично премиерът Бойко Борисов откликнали на нуждите от средства за ремонта. Всички се прекланяме пред подвига на Ботев, всички свързваме името му с кораба „Радецки”, заявил министър-председателят преди заседанието, на което е взето решението. Отпуснатите средства са 437 410 лв.
Националният исторически музей, чиято собственост е светинята, обяви обществена поръчка за ремонта. Тя е с две позиции – ремонтни дейности на сух док и ремонтни дейности на вода. В края на 2019 година корабът е провлечен до румънското пристанище Браила. Там е изпълнен първият етап от ремонта – преглед и поправка на подводната част и установяване на годността на външната обшивка на корпуса и на устройствата в подводната част.  Преминал е и изпитания на конструкцията, ремонт на корпуса и надстройките, както и ремонт на двигателите – гребните колеса, съобщават от НИМ.
Но ремонтът не е приключен. Втората част ще бъде извършена у нас. Предстои преглед и ремонт на корабните системи, устройства и механизми. Едва след това плавателният съд може да получи ново разрешително за вътрешно плаване от Изпълнителната агенция „Морска администрация”.
Специалисти от Националиня музей  разработват концепция за обновяване на постоянната експозиция. Сегашната представя  фотоси, картини, писма на Ботев, писани на кораба и т.н. Историята на подвига ще бъде показвана с нови документи и снимки. Както и историята на кораба.
„Радецки”, завладян от  четата на Христо Ботев, е само част от историята на легендарния кораб. Той има не само

героична, но и романтична история

която в родната му Австрия грижливо пазят. Построен е през 1851 година в завод „Обуда” в Будапеща като собственост на Първо привилигировано имперско и кралско дружество на Австроунгарската империя. Бил е предназначен за редовни рейсове от Галац до Оршова. Не е известно защо за патрон е избран славянинът фелдмаршал Йозеф Венцислав Радецки – благородник от кралство Бохемия. Роден е през 1766 година и живее  91 години. Става известен като военноначалник и  администратор. Участвал е в австро-турската война, сражавал се е в Нидерландия и на Рейн. През 1821 година вече е генерал от кавалерията, комендант на крепостта на  Оломоуц. Заради  верността му към империята, днес е забележителна личност в очите на  монархически настроените австрийци. Умира през 1858 година в Милано, но корабът  е кръстен на него още приживе. За него големият  композитор Йохан Щраус – баща, създава „Радецки марш”, който звучи на всички големи концерти на виенската  филхармония.  Поетът  Франц Грилпарцер създава за него
поемата „Австрия е в твоя лагер”. На носа на кораба – най-напред на оригинала, а днес и на българското му копие,  стои неговият бюст.
Защо Ботев избира точно този кораб за слизане на българския бряг за бой с нашественика, също не е ясно. Все пак, по това време корабите по Дунава са били рядкост. Та този кораб на 29 май 1876 завладява четата му, а

войводата принуждава капитана да спре

на българския бряг при Козлодуй. На борда  вече са се събрали  от различни пристанища в Румъния 205-те четници, облечени като градинари. Никой на кораба, включително и капитанът, не подозират какви са тези хора и къде отиват. По-късно от този ден  капитанът Дагаберт  Енглендер описва картината на кораба и слизането на четата така: ”Много от тях целуваха земята, която беше тяхно свято отечество и която скоро щеше да ги поеме в себе си. Сцената беше велика и трогателна – Ботев застана на високо и започна да говори реч. ”Ура, да живее България...” В спомени на други пасажери Ботев се е обърнал към кораба и в знак на благодарност извикал „Да живее капитанът...”, което особено зарадвало Еглендер.
„Радецки” „остарява” и през 1918 година спира да пътува. Родолюбиви българи настояват пред правителстовото да бъде откупен от императорското дунавско параходство – Виена, и да бъде закотвен след превръщането на река Текир дере в ръкав на Дунав. Идеята получава отказ. Никола Обретенов –

син на легендарната баба Тонка

преговаря като частно лице за закупуване на кораба, дори осигурява кредит от европейски банки в размер на 142 млн. лв. Но и той получава отказ от правителството.  Патриоти от Свищов пишат писмо със същата молба до цар Борис , но отзвук отново няма.Станал ненужен, през 1924 година корабът е нарязан за скрап. През 1925 година в България пристигат запазени реликви от него – копие от писмото на Ботев до капитана и пътниците /на френски език/, две дъски от борда – едната е от мястото, от което Ботев принуждава капитана да спре извънредно на българския бряг.  Малко известно е, че жители на Козлодуй правят  първата възстановка на слизането на четата само две години след събитието – т.е. през 1878. Но дълги години идеята за музей е забравена, едва през 1964 година  възкръсва. Лиляна Лозанова, журналистка от детския вестник „Септемврийче”,  предлага българските деца  да съберат пари за построяване на нов „Радецки”. На 6 ноември 1964 тя открива и банкова сметка с първите 2,50 лв. Един милион и 200 000 деца прегръщат идеята и започват да събират пари за новия кораб. Предават вторични суровини, основно хартия, и внясат всяко левче за възстановяване на светинята. Интресно е, че и за следващите прегледи и ремонти също се събират пари от дарения.
Второто изграждане на кораба започва в същата 1964 година в корабостроителницата в Русе. Това става на основата на един влекач, произведен през 1951 година в същия завод „Обуда” в Будапеща. Той имал размерите на „Радецки” и се задвижвал със странични гребни колела. Данни за оригиналния кораб са събрани в завода-производител, както и от албума на бояджията на кораба  Кирали Йожеф. Корабът е завършен през 1966 година със стойност на изработката 523 000 лв. Дълъг е 57,40 м, широк - 17,50 м.

Кабините на капитана и екипажа са като оригиналните

На 28 май 1966 вторият „Радецки” е спуснат тържествено на вода, а два дни по-късно акустира на козлодуйския бряг. Събитието е посветено на 90-тата годишнина от гибелта на Ботев.На  борда присъства и бояджията  Кирали – човек на преклонна възраст. Корабът прави плаване до Виена и Будапеща, след което остава на козлодуйския бряг. Разрешено е да прави кратки плавания, за да усетят пасажерите му спомена за Христо Ботев, националния дух, завладял светинята през 1876 година. През 1982 година е превърнат  в музей, който може да се посещава от деца и възрастни. От 2004 година е филиал на Националния исторически музей, обяснява Людмила Дамянова, директор на кораба-музей.  
Какво могат да видят посетителите на кораба? Кабината на капитана, машинното отделение, каютите. Срещу малка сума може се преспи в тях, броят на леглата е 46. Салонът първа класа е експозиционна зала - могат да видят масата, на която Христо Ботев е написал писмото до близките си, знамето на ботевата чета, униформи на ботеви четници. Запазени са мастилницата и перодръжката на капитана. Малко известно е, че на кораба по време на Ботевото пътуване е била сестрата на Ангел Кънчев – Иванка. Заедно със съпруга си  Димитър Горов е пътувала от Гюргево за Бекет. Лично Горов пренася

последните писма на Христо Ботев

В музея може да се види и копие на спомените на капитана  Дагаберт Енглендер. Сред тази обстановка се провеждат срещи, обсъждания, разговори по различни теми.
Всяко качване на кораба е едно вълнуващо преживяване. Очаква се след ремонта и обновената експозиция през него да преминават повече българи и чужденци. Защото, когато на палубата зазвучи „Тих, бял Дунав, весело шуми и „Радецки” гордо плува...” всяко българско сърце се разтуптява. От умиление, от душевна наслада, от гордост. Чуждото усеща величието на подвига, сътворен от войводата Ботев и неговите обрекли се на народа си четници ...

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички