Четвъртък,

Чудесата на България показва какво можем заедно

От: Екатерина Николова -
A
A
A
  • Предвиждам създаване на Европейски  облак за културно наследство
  • "Чудесата на България" накара хората да преоткрият културно-историческото наследство
  • Икономика, базирана на технологиите и културата, ще проправи пътя към по-добър живот

Мария Габриел е еврокомисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж. През първата година от мандата си тя постигна най-големия бюджет по програмите в нейния ресор "Хоризонт Европа", "Еразъм+" и "Творческа Европа" от тяхното създаване досега. Мария Габриел отговаря и за културата и опазването на културно-историческото наследство. Българският еврокомисар прие поканата на "Стандарт" и пристига в България на 19 март специално, за да даде своята подкрепа за кампанията "Чудесата на България" в юбилейната й десета година. Габриел ще награди носителите на отличия "Чудесата на десетилетието". Тържествената церемония ще се състои в хотел "Маринела" при спазване на всички мерки за дистанция и безопасност.

  • Акцентът е върху обучението по технически и инженерни специалности и професионалното образование
  • Достъпът до суперкомпютъра ще стимулира българските научни изследвания и иновации
  • 60 000 младежи да получат карти за пътуване в Евросъюза
  • Кампанията на "Стандарт" заслужено получи наградата "Europa Nostra", казва българският еврокомисар Мария Габриел в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"

- Госпожо Габриел, Кампанията "Чудесата на България" на "Стандарт" се провежда в юбилейната си 10-а година с Ваша подкрепа. Каква е оценката Ви?
- Мога да кажа без колебание, че кампанията "Чудесата на България" е много успешна. В продължение на десетилетие тя ангажира ключови специалисти за популяризиране и защита на българското културно наследство, като се съсредоточава както върху материалното, така и върху нематериалното културно наследство. Благодаря на "Стандарт" и за поканата да участвам в церемонията на 19 март за отличаване на най-забележителните и впечатляващи културно-исторически атракции.  Приветствам и акцента на кампанията върху устойчивия културен туризъм. "Чудесата на България" позволиха популяризирането на емблематични обекти и паметници и превръщането им в устойчиви културно-туристически атракции. Кампанията също така идентифицира двадесет нови маршрута за културен туризъм, които привличат хората към българското културно-историческо наследство да го ценят, съхраняват и преоткриват.Като се има предвид огромната отдаденост от страна на екипа, не бе изненадващо, че проектът "Чудесата на България" бе отличен и с наградата за европейско наследство "Europa Nostra", с подкрепата на програма "Творческа Европа". Кампанията е ясно доказателство за това, което можем да постигнем заедно, за да популяризираме нашето богато културно наследство.
- Древното културно-историческо наследство е визитка на България пред света. Как трябва да го промотираме, за да се превърнем в дестинация за културно-исторически туризъм и има ли европейски програми, по които можем да се възползваме?
- Инициативи като "Чудесата на България" на "Стандарт" са чудесен начин за популяризиране на културното наследство и за укрепване на българския културен туризъм по един привлекателен и устойчив начин.Културното наследство е значима част от общата ни история и идентичност като българи и европейци. То е в основата на европейските ценности и е най-силната връзка с миналото, настоящето и бъдещето. Както е казал великият български писател Иван Вазов, наш общ дълг е да преоткрием красотата на културните ни корени и наследство.Съществуват редица инвестиционни програми на ЕС в подкрепа на културното наследство. Това са "Творческа Европа", "Хоризонт Европа", фондовете на кохезионната политика и др. Важно е да инвестираме, като комбинираме по подходящ начин всички тези програми, както и с други финансови инструменти и национални програми, за да бъдем ефективни и да постигнем максимално въздействие.Програма "Творческа Европа" е посветена специално на секторите на културата и творчеството. Тя финансира проекти за сътрудничество от всички сектори на културата и имам удоволствието да информирам читателите Ви, че през следващите месеци ще бъдат обявени нови покани за представяне на проекти за сътрудничество.Инициативата "Европейски столици на културата" е чудесна възможност за популяризиране на културно-туристически дестинации. Например Пловдив е първият град в България, който получи титлата "Европейска столица на културата" през 2019 г. Постигнат бе огромен успех, като повече от 1,2 милиона възрастни участваха в поне едно събитие на програмата. Убедена съм, че богатото наследство на Пловдив ще продължи да привлича посетители от всички краища на света.Много важна тема за мен е културният туризъм. Той представлява ресурс за развитие на местните икономики, а чрез иновациите и мобилните приложения имаме в свои ръце инструменти за популяризиране на не толкова добре познати места и дестинации. В тази връзка, през летния сезон 2020 година осъществих кампанията в социалните медии "Това лято посещавам Европа", като насърчих европейските граждани да преоткрият културното богатство на Европа чрез посещения на музеи и обекти на културното наследство в непосредствена близост. Кампанията включваше сайтове, прояви и инициативи във всички 27 държави Ч членки на ЕС и постигна огромен успех. С екипа ми от Съвместния изследователски център стартирахме и онлайн платформата Re-open EU с интерактивна карта, предоставяща информация в реално време, свързана с туризма.Освен това ще развием допълнително европейската цифрова платформа за културно наследство Europeana с по-голям фокус към туризма, като засилим представянето на европейските културни ценности. Предвиждаме да насочим приложението Cultural gems в подкрепа на развитието на местните туристически дестинации.Икономика, базирана на модерните технологии и културата, при запазване на местната идентичност, ще проправи пътя към устойчивост и по-добро качество на живот в полза на гражданите. И в този ред на мисли, искам да изтъкна ключовата роля на нaшите региони, общини, градове, за развитие на потенциала на културното наследство и местния културен туризъм. Ще продължим да работим заедно по инициативи като STARTS, Европейски столици на културата, Европейския знак за наследство, Европейската култура в действие, Науката среща регионите и др. В тази връзка отново да отбележа съвместния план за действие с Комитета на регионите с 26 конкретни мерки, сред които приоритетно място заема и културното наследство. За всеки един от регионите културата е важна и разчитам на сътрудничеството с тях.
- За първи път Европа подкрепя чрез програмата научните изследвания и иновациите в секторите на културата и творчеството. Предвижда се дигитализация и свързаност на европейското културно наследство. Какво означава това и как практически може да се приложи в България?
- Културата обединява, тя създава усещането за общност. Културното наследство е част от нашата европейска и национална идентичност. Радвам се, че постигнахме за първи път в рамковата програма за научни изследвания и иновации да имаме клъстер, насочен към креативния и творческия сектор. Освен това, през 2022 г. към Европейския институт по иновации и технологии ще бъде създадена нова общност за знания и иновации за сектора на културата и творчеството.Клъстерът "Култура, творчество и приобщаващо общество" предвижда и действия за опазването, възстановяването и популяризирането на културното ни наследство. Това включва, например: проучвания на културното наследство с авангардни технологии, включително цифрови, подобряване на достъпа и споделяне на културното наследство чрез иновативни подходи, свързване на културното наследство с културните и творчески сектори.За съхраняване и популяризиране на европейското културно богатство предвиждам създаване на Европейски облак за културно наследство. Той ще е от полза на творците за опазване на уникалното европейско културно съдържание и културното богатство, включително и на местно ниво. Вече направих среща с водещи музеи в Европа, като "Лувъра" - Париж, Националния център на изкуствата "Рейна София" - Мадрид, музеите на изкуствата в Дрезден, Берлин, Варшава и др. Очаквам от тях конкретни идеи и предложения. Отворени сме и за нови музеи, желаещи да се присъединят към инициативата ни. Целта е да се създаде голяма европейска дигитална платформа, която да позволи на музеите да работят съвместно, да се адресира фрагментираността, като се приобщят и по-малките музеи.Насърчавам българските участници и заинтересовани страни да кандидатстват по предстоящите покани за представяне на предложения по програмата. Важно е да се приложат нови подходи за укрепване на културния сектор и за прилагане на цифровите технологии, особено във време, когато сме изправени пред допълнителни пречки пред достъпа до културно съдържание поради пандемията.
- Пандемията от коронавирус постави на дневен ред въпроса с дигитализацията и трансформацията на образованието. Къде е България в този процес?
- Пандемията предизвика ускорена цифровизация на всички образователни системи. Станахме свидетели на безпрецедентна по скоростта си промяна на отношението към подобряването на цифровите умения и насърчаването на цифровото образование - нещо, което си спомняте, че говоря повече от три години.В отговор на кризата с COVID-19 българското правителство предприе нужните действия, за да се даде възможност преподаването и обучението да продължат в онлайн среда. Всички ние трябва да благодарим и приветстваме устойчивостта, творческото мислене и мобилизацията на нашите учители и ученици.Все още предстои много работа за интегриране на цифровите технологии в образованието. Разбира се, цифровото образование никога няма да замени присъственото преподаване, емоционалната връзка учител - ученик, особено за по-малките деца. Необходимо е да се намери баланс и гъвкавост, необходими за специфичната ситуация. България среща предизвикателства, които са и европейски. Именно затова с Плана за действие в областта на цифровото образование ще обърнем внимание на инфраструктурата, свързаността, достъпа на учителите до обучение. Поставяме специален акцент върху обучението по технически и инженерни специалности (STEM) и професионалното образование и обучение. В тази връзка разчитам на държавите членки тази година да заработи европейската мрежа от хъбове за цифрово образование, каквито ще има във всяка една от тях.По отношение на достъпа до качествени онлайн ресурси амбицията ми е да създадем Европейска платформа за сертифицирани качествени онлайн ресурси със свободен достъп на всички. Ето защо в момента провеждаме анализ, целящ да идентифицира трудностите, които тя трябва да адресира - защита на данните, превод на всички езици, интероперативност.
- Кои са професиите на бъдещето и какво трябва да промени страната ни в образователната си система, за да са подготвени децата за следващите години?
- Автоматизацията и изкуственият интелект вече оформят икономиките в световен мащаб. Това означава, че много от днешните деца ще работят в професии, които все още не са създадени. Въпреки това можем да се подготвим за бъдещето, като осигурим на младите поколения уменията, които ги правят устойчиви в условията на промяна.Бих искала да обърна внимание също така, че над 90% от работните места в Европа изискват цифрови умения. Същевременно половината от работната сила в ЕС не разполага с такива умения. Екологичният преход ще изисква т.нар. нови "зелени" умения в рамките на съществуващите професии.Нуждаем се от много по-голям акцент върху качественото образование, което върви ръка за ръка със силни действия за социално приобщаване. Все още има възможност за подобрение по отношение на завършилите висше образование и дела на завършилите висше образование, особено жени, в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ). Нека не забравяме и универсалните умения като креативност, критично мислене, компетентности в областта на цифровите технологии, решаване на проблеми.Провеждам регулярни срещи с министрите на образованието на държавите членки, на които набелязваме мерките към осигуряване на по-устойчиви и ефективни образователни системи, които да са подготвени и гъвкави при евентуални бъдещи кризи. От мерките за основното образование до трансформирането на висшето образование, разполагаме с инструменти и финансиране за модернизиране на системите за образование и обучение в Европа. Много е важно държавите да отдадат висок приоритет на инвестициите в образованието и обучението в своите национални планове за възстановяване и устойчивост и да използват по най-добрия начин наличното европейско финансиране. България е предвидила инвестиции в тази сфера в плана си за възстановяване и вярвам, че ще съумее по възможно най-ефективен начин да се възползва от тези възможности в подкрепа на модерна и устойчива образователна система.
- Ваша лична цел е превръщането на страната ни в Балкански дигитален хъб. През март единият от 5-те petascale суперкомпютъра трябва да бъде инсталиран в Sofia Techpark. Докъде стигна процесът, кога ще можем да се похвалим като регионален дигитален хъб?
- Видно е, че строителните работи в София Тех Парк, свързани с инсталиране на суперкомпютъра с производителност от порядъка на петафлопс (PetaSC), напредват. Сградата предстои да бъде завършена този месец. Надявам се, че ще започне да функционира в края на юни тази година. София Тех Парк е един от седемте кандидати за Европейски цифров иновационен център. Центърът за иновации се съсредоточава върху големите информационни масиви, високопроизводителните изчислителни технологии и изкуствения интелект.Убедена съм, че достъпът до суперкомпютъра ще стимулира в огромна степен българската екосистема за научни изследвания и иновации, включително иновативните дружества. Системата ще бъде най-силната в Югоизточна Европа и ще се превърне във важен инструмент за насърчаване на високите научни постижения и развитието на промишлеността в региона. Това определено ще укрепи позицията на България като регионален цифров център.Освен това, не само България ще може да се възползва от новата инфраструктура. PetaSC е част от мрежата на европейските суперкомпютри и се управлява от съвместното предприятие "Високопроизводителни изчислителни технологии". Много научни области разчитат на големи информационни масиви и на програми с висок изчислителен интензитет. Разработването на лекарства, симулацията на климата, проектирането на нови функционални материали са само няколко примера за области на приложение, в които компютрите с голям капацитет са абсолютно необходими. Като част от мрежата, HPC-PetaSC ще може да обслужва кандидати от цяла Европа.И не на последно място, вярвам, че новият компютър в София Тех Парк също ще стимулира участието на България в "Хоризонт Европа". С акцента си върху екологичния и цифровия преход и европейските мисии, програмата ще насърчава търсенето на приложения с висок изчислителен интензитет, което от своя страна ще предостави много възможности за българските учени и новатори.
- Политиките към младите хора също са Ваш приоритет. Какво предвиждат европейските програми, за които отговаряте?
- Убедена съм, че младите хора на Европа са тези, които ще изведат ЕС на високоскоростната писта на новите технологии и иновациите. Нашата задача е да създадем условия за  получаване на необходимите знания и умения за младите хора, за да бъдат те активни и информирани граждани. Имаме няколко програми в тяхна подкрепа.Към момента програма "Еразъм " е предоставила възможност на 10 милиона души да придобият компетенции и да се развият в личностен, образователен и професионален план. С почти удвоения бюджет (26 милиарда евро) ще могат да се включат нови 10 милиона души през следващите седем години, да се възползват от дейностите за мобилност, да прекарат известно време в чужбина, за да учат и развиват умения. С програмата ще подпомогнем иновативни формати на мобилност - индивидуална и групова, включително цифрова. Подкрепяме учебните заведения и по отношение на подхода STEM за включване на повече млади хора, включително момичета, в изучаването на наука, инженерство, математика и изкуствен интелект.Второ, имаме инициативата DiscoverEU за млади европейци, която е вече част от програмата "Еразъм". Тя предоставя възможност на 18-годишните да спечелят карта за влак, за да пътуват в Европа за период до един месец. Досега са издадени 70000 карти за пътуване, включително почти 1000 за български граждани. Какъв по-добър начин за младежите да разширят хоризонта си, да създадат нови приятелства, да се запознаят с културното наследство и историята на Европа? Предвиждаме обявяване на покана за участие по програмата, която да позволи на 60000 младежи да получат карти за пътуване в рамките на ЕС. Тази покана, по изключение, ще бъде отворена и за младежите, които не успяха да пътуват през 2020 г. Пътуванията ще бъдат между март 2022 г. и март 2023 г. за период от 30 дни.Трето, това е Европейският корпус за солидарност. Младите хора на възраст между 18 и 30 години могат да се присъединят към проекти, които ще бъдат от полза за местните общности в чужбина или в България. Програмата ще осигури на най-малко 27000 млади хора подкрепа за справяне с обществените и хуманитарните предизвикателства чрез доброволческа дейност или чрез стартиране на проекти за солидарност.Всички тези възможности и редица други са публично достъпни на нашия младежки портал.До края на април ще представя новата си инициатива относно глобалния подход към научните изследвания и иновациите, образованието и младежта. Младите хора са двигатели на глобалната промяна. Ето защо следва да ги подпомагаме да си сътрудничат на международно равнище в контекста на споделени ценности за насърчаване на справедлив екологичен и цифров преход.
- Станахте почетен председател на  асоциация "Жените на Европа" (Femmes dТEurope), най-голямата благотворителна организация в Брюксел. Какви ще са приоритетите Ви?
- За мен е чест и отговорност да бъда почетен председател на Femmes dТEurope. В организацията членуват 1100 жени на доброволен принцип от цяла Европа. Подкрепените от Femmes dТEurope проекти са вдъхновяващи примери за обединяване на жените в Европа и по света в подкрепа на най-уязвимите, често жени и деца, които няма откъде да получат помощ.Освен това, повече от 10 години към асоциацията работи и българска група, осъществила успешно редица инициативи в България. Това са, например, специализирано оборудване в ателие за стъкло и керамика за арт терапия във Варна, оборудване и обзавеждане на кризисен център в Димитровград за жени и деца - жертви на насилие, пълно кухненско обзавеждане на Дома за стари хора в село Добромирка, частично обновяване на каменоделното училище в село Кунино. Благодаря им за всеотдайността, ентусиазма и съпричастността.Бих искала да допринеса за повишаване на осведомеността и видимостта за всички инициативи в подкрепа на хората в нужда. Те могат да служат като вдъхновение и инструмент за насърчаване на повече жени и момичета да следват техния пример.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички