Понеделник,

Черквата в Добърско ще връща на Неврокопската епархия

От: Румен Жерев, "Монитор" -
A
A
A

Върховният касационен съд реши окончателно ръководството на Националния исторически музей да предаде ключа за уникалния храм „Свети свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в разложкото село Добърско на Неврокопска митрополия.

Върховният касационен съд реши окончателно ръководството на Националния исторически музей да предаде ключа за уникалния храм „Свети свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в разложкото село Добърско на Неврокопска митрополия.

Отсега нататък Българската православна църква ще стопанисва 405-годишната църква „Свети свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат”.

„Векове наред храмът се е ползвал като молитвен дом. Вярваме, че от НИМ ще ни предадат доброволно храма. До десетина дни очакваме това да се случи, ще им изпратим писмо. Ако не ни дадат доброволно ключа, ще потърсим услугите на частен съдебен изпълнител. За мен най-сетне правдата, истината възтържествуваха със съдебното решение”, сподели пред медии отец Янко Русков, архиерейски наместник на Разложка духовна околия.

Още през месец септември 2014 г. Неврокопска митрополия заведе дело срещу държавата в съда. В иска се настояваше Министерството на културата да предаде владението на църквата на митрополията. Страна в съдебния процес бе и Националният исторически музей, под чиято шапка е храмът.

В църквата са съхранени над 460 изображения, образите на свети Димитър и свети Георги, например, там са изобразени в цял ръст, а не на кон, както често се рисуват светците-войни. Добърско е едно от малкото места, където може да се срещне изрисувана в черква сцената Сретение Господне, както и образът на Исус Христос с вързана на плитка коса.

Уникалното в църквата обаче, което я прави толкова популярна, е изобразяването на сцената на „Преображение Господне”. На нея Исус Христос е изобразен в космически кораб.

Добърско привлича с тайни и загадки

Село Добърско, застанало като страж на североизток над Разложката котловина продължава да привлича вниманието на хиляди почитатели на мистериите и тайните загадки от цял свят.

Причина за това са не само двете уникални икони в древната църква "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат", показващи по странен начин Божието Преображение, а после и неговото Възкресение, както и лековитото очите изворче, което е непосредствено до южните основи на храма, но преди всичко достигналите до наши дни предания и легенди за оброчища и светилища, следи от които са останали още от времето на траките.

Силното енергийно поле, което въздейства положително на всеки влязъл в старата църква има своето научно обяснение. Доказва го с изследванията си радиестезистът Ивелин Иванов, потвърждаващи, че старият храм е силен енергиен център.

Легендите

Две са основно легендите, че първите заселници по тези места са били ослепените Самуилови воини, които са тръгнали да търсят спасение в Рилската света обител след поражението на българската войска в 1014 година при село Ключ. Първата е, че на път от Беласица планина към Рилския манастир таборът ослепени войници, на които византийският император Василилий II Българоубиец на всеки сто е оставял по един с едно здраво око, за да ги води се натъкнали на изворчето-аязмо и решили да пренощуват до него. На сутринта вече били затрупани от дълбок сняг и останали да презимуват на това място. Миейки си раните на прободените очи много скоро болките им не само затихнали, но някои от воините прогледнали, твърди се в легендата. Според другото предание към днешното село Добърско се насочили само ослепени Самуилови воини, родом от съществуващото вече на това място войнишко селище. Близките им ги посрещнали и лекували очите им с водата от аязмото. Правдоподобната легенда е, може би, смесица от горните две. Хилядите ослепени, водени по пътя от местни свои братя по съдба са тръгнали да търсят изцеление в мощите на Свети Иван Рилски, но зимата ги задържала в селището, което днес се нарича Добърско. Пролетта дошла и слепите момци тръгнали по всички посоки да търсят препитанието си. Много от тях се върнали още същата есен и заразказвали, че са оцелявали с просия. А който е могъл и да пее старинни български песни е печелел повече. Така в днешното Добърско е била създадена певческата школа на слепците, която е просъществувала до началото на XX век. Много от тях се задомили тук, но легендата най добре е разказана от местния краевед Лазар Цинзов, който в книгата си «Предания от Добърско» е успял да запише спомените на свои съселяни през 60-те и 70-те години на миналия век.

Христо Кръстев Цинзов: «Като ослепили войниците, оставили на сто човека по един с едно око. За къде били тия слепци? За никъде. Един такъв табор потеглил за Рилския манастир. Прочуло се било за лековитите мощи на Свети Иван Рилски. Пате/пътят/ им бил през нашто село. Било е есенно време. Отседнали да пренощуват тука и утрето ке продълже. Ама не им било писано - осъмнали в снег. Къде ти планината сега да се премине и да се стигне до манастире. С таквиа думи селенето ги склонили да презимуват тука, та живот и здраве напролет, ако е рекъл бог, ке продълже. Така станало. Презимували в селото. Людето ги били приели по еден, по двамина, по троица в каща. Цала зима били заедно. Опознали се. Още през есента в околните села се било разчуло, ке тука са отседнали слепци. Мнозина идвали и като откриели свои момчета, прибирали си ги. Дошла пролетта. Ония, що са били зафанали с некаков занаят, останали в селото, другите на групички некъде се пръснали. Минало летото и есента некои се върнали тука като у дома си. Разбрало се, ке са скитали по просия и ке е било по-леко на ония, що са умеели да пеят. През зимата тука се учили на пеене и на свирене и пролетта пак се пръснали. Така било години наред и селото станало известно с името Просяшкото село...»

Църквата "Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат"

Старата църква в Добърско е уникална в няколко отношения. Тя е вкопана в земята трикорабна базилика, без камбанария, в която са изографисани над 460 светци и библейски сюжета на толкова малка площ/8,37 x 6,50 x 5,20 метра/. Сама по себе си църквата отвътре представлява една илюстрована Библия. В този си вид храмът е построен през 1614 година. Пред нейния олтар в земята е вкопана каменна плоча с издялани на нея двуглав орел. В краката на гордата птица са издялани скиптър и жезъл, символи на светската и църковната власт. Според радиестезичните замервания точно около плочата е най-силно енергийното поле. А специалистите разчитат, че плочата е положена през 1122 година. Тогава, вероятно храмът е бил византийски, а през 17 век българската църква в днешният й вид е била надграждана върху основите на старата. През всички сезони на годината температурата в храма е постоянна, 15 градуса. Ктитори са местни замогнали се търговци.

Разбира се, най-уникални са двата неподражаеми иконописа, «Преображение Христово» и «Божие Воскресение». На първата Христос е изографисан като астронафт, който излита в небесата, седнал в ракета, а на втората иконопис той се приземява в космическа капсула, за да възкреси мъртвите на земята. Мистерия е как зографите през 17 век са имали познания по астронафтика?!

Единствено тук и в Хилендарския манастир на Атон Св. Георги и Св. Димитър са изографисани в цял ръст, навсякъде другаде те се пресъздават яхнали кон. Тук за първи път е изографисан Св. Кирил Философ и то в цял ръст. Единствено в тази древна църква са нарисувани над 30 женски образа, и в най-големите православни храмове те са не повече от 5-6. Пресъздаден е сюжетът как Господ лекува с вода очите на двама, препратката е за ослепените Самуилови воини.Уникалното на храма още е, че стенописите въобще не са реставрирани през вековете, но са в идеално състояние, с ярки цветове. През 1973-1978 реставраторът Петър Попов и архитект Златка Кирова почистили стенописите от слоевете сажди натрупали се от дима на свещите през вековете, когато църквата е била действаща. Точно този дебел слой сажди е консервирал стенописите и ги е запазил в оригиналния им вид. Всички надписи по стенописи и икони в храма Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” са на старобългарски език, по това време навсякъде текстовете са били на гръцки.

История

По откритите малко над селото останки от антична керамична пещ за тухли и керемиди , археолозите предполагат, че Добърско е било населено още през III – IV в.след Христа. Но първият писмен документ, достигнал до нас е хрисовула/грамотата/ на Цар Иван Шишман от 1378 година, където селото се споменава като подчинено на Рилския манастир под името Гнидобротско. Легенда разказва още, че самият Цар Иван Шишман се е венчал някъде по това време в църквата тук. Останките от оброчища и светилища, в чиито основи по-късно са строени църкви са знак, че първите заселници по тези енергийни места са траките.

Името на днешното село Добърско идва някъде от Х век. Тогава се появяват братствата на богомилите. В началото на XI век Византия завзема българските земи, но среща големи трудности с тези братства. Защото те са били не само непокорни, но и грамотни. Пред името “братско” византийските събирачи на данъци прилепили гръцката дума “конида”, като го произнасяли “Конидобратско”, което означавало “гнидаво, недостъпно, трудно за управление братство”. После селото станало Гнидобротско, Недобърско и от 1912 година официално в регистрите е вече Добърско.

„Векове наред храмът се е ползвал като молитвен дом. Вярваме, че от НИМ ще ни предадат доброволно храма. До десетина дни очакваме това да се случи, ще им изпратим писмо. Ако не ни дадат доброволно ключа, ще потърсим услугите на частен съдебен изпълнител. За мен най-сетне правдата, истината възтържествуваха със съдебното решение”, сподели пред медии отец Янко Русков, архиерейски наместник на Разложка духовна околия.

Още през месец септември 2014 г. Неврокопска митрополия заведе дело срещу държавата в съда. В иска се настояваше Министерството на културата да предаде владението на църквата на митрополията. Страна в съдебния процес бе и Националният исторически музей, под чиято шапка е храмът.

В църквата са съхранени над 460 изображения, образите на свети Димитър и свети Георги, например, там са изобразени в цял ръст, а не на кон, както често се рисуват светците-войни. Добърско е едно от малкото места, където може да се срещне изрисувана в черква сцената Сретение Господне, както и образът на Исус Христос с вързана на плитка коса.

Уникалното в църквата обаче, което я прави толкова популярна, е изобразяването на сцената на „Преображение Господне”. На нея Исус Христос е изобразен в космически кораб.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички