* В чудодейното аязмо край Голямата базилика е покръстен цар Борис I Михаил
Около 660 г. Велика България на кан Кубрат претърпява силен удар от хазарите в сегашна Източна Украйна и Южна Русия. Държавната територия е разсечена на две. Източната област начело със сина на Кубрат - кан Котраг, се отделя като Волжка България. Западната част, която включва днешна Украйна западно от река Днестър, Молдова и Влашко до Карпатите, се обособява като България (Дунавска България) и се управлява от друг син на Кубрат - кан Аспарух. През 680 г. между България и Византия избухва война. Печелят я българите. И така присъединяват територията на Мизия - земите между Дунав и билото на Стара планина. Кан Аспарух решава да премести столицата на държавата си. И избира за целта селцето Плиска....
1. 23 квадратни километра е първоначалната територия на Плиска, първата българска столица. Това е най-големият град в Европа през VII век. Константинопол, столицата на Източната римска империя, е с площ 14,5 кв. км. А Аахен - сърцето на Франкската империя на Карл Велики, е една 2 кв. км.
2. Два "града" има Плиска - Външен и Вътрешен.
3. 9 метра вал с ров пред него е пазел Външния град на Плиска. Над вала имало и дървена крепост.
4. Неправилен четириъгълник със страна 840 метра е представлявал Вътрешният град на Плиска. В него са живели канът, великите боили и висшата аристокрация.
5. Неколкостотин килограма тежи всяка от огромните кадри твърд бял варовик, с които е изградена внушителната крепостна стена на Плиска.
6. Плиска е първият град от камък в Европа след края на Римската империя. Опустошителните варварски нашествия на хуни, готи, славяни слагат край на великите римски градежи. Новите племена "рустифицират" Европа. Те нямат познания да възстановят разрушените от тях самите градове. И се "нанасят" в замъците и палатите, като копаят землянки в тях. Покриват ги със слама. Така слагат началото на цяла една епоха, в която градежите са от дърво, кал, слама... Историографията обявява за първата каменна сграда в Европа Лондонския Тауър - двореца на Вилхелм Завоевателя, вдигнат 1066-1067 г.
7. 865 г. - Цар Борис I Михаил, току-що покръстен и наложил християнството като религия на целия български народ, започва строителството на грандиозен храм. Векове по-късно Голямата базилика остава най-големият християнски храм в Европа.
8. На 800 м от Източната порта на Вътрешния град се е извисявала голямата базилика.
9. 100 години изтъкнати археолози разкриват тайните на "майката на българските църкви".
10. 102,5 м дължина и 30 м широчина има Голямата базилика в Плиска. По това време катедралният храм на Вселенския патриарх ("Св. София") е 79 м дълъг, а църквата "Сан Пиетро" във Ватикана е още по-малка.
11. Над 500 кг тежи всеки от огромните мраморни блокове, с които е изградена Голямата базилика.
12. През 845 г., още през езическия период, в края на християнския квартал във Вътрешния град на Плиска е построен параклис - мартириум (символичен гроб). Всипан е в южния корпус на базиликата, разкрива проф. Павел Георгиев. През 2015 г. той откри там древното аязмо, край което е посечен, а след това и погребан княз Боян - Енравота. Синът на кан Омуртаг е лишен от трона и убит, защото е християнин. Той е първият български мъченик за вярата, първият български светец.
13. Свещеният кладенец на Плиска е разположен точно в центъра на мартириума на Боан Енравота. Лековитата му вода е била позната още на траките. Действал е до XIX в., когато е бил затрупан от мюсюлманите.
14. Съществува хипотеза, че княз Борис е покръстен край свещения кладенец с живата вода от него. А също и че там са извършени първите християнски кръщения.
15. 870 г. - След като Вселенският събор в Константинопол признава българската архиепископия за автокефалва, архиепископ Николай Хераклейски довършва Голямата базилика и изгражда архиепископска резиденция с хипокауст (парно отопление) и дворец.
16. Манастирът - скрипторий е една от най-важните сгради в Плиска. Монасите му - от аристократични семейства, са създавали и преписвали богослужебни книги.
17. Най-малко 20 книги с общо над 4000 страници са били необходими по онова време, за да функционира една църква или манастир. За изработката им на пергамент са били нужни обработените кожи на 1000 агнета, ярета или 2000 зайци.
18. 6-9 месеца е отнемало преписването на 1 богослужебна книга. Монасите са рисували всяка буква. Една книга е струвала няколко златни перпери - колкото 2 триетажни къщи.
19. Днес посетителите могат да видят Източната порта, която е била главният вход на крепостта. Сега това е и главният вход на резервата. На около 1,5 км от нея е Голямата базилика. Туристите могат да се разходят около Тронната палата - т.нар Омуртагов дворец, която е изпълнявала представителни функции на българските владетели през първата половина на ІХ в. В района са и останките от т.нар „Малък дворец”.
20. На североизточния ъгъл на крепостта се намира музеят, в който са изложени находките, открити в района. Пред музейната сграда има пункт за почивка. В него се предлагат кафе, безалкохолни напитки и пакетирани храни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
