Златоград пази тайните на Орфей и Света Неделя

Гласът на митичния певец е претворен в каба гайдите

Златоград пази тайните на Орфей и Света Неделя | StandartNews.com
  • Истории за смелост, вяра и любов от сърцето на Родопите
  • Гласът на митичния певец е претворен в каба гайдите

 

Родопа е приказна планина, където всеки - независимо дали е българин, или чужденец, ще намери "храна" за душата си. Сред най-красивите кътчета е районът около Златоград.

Градът е разположен по пътя на древен маршрут, свързващ Тракия с Беломорието, по който още преди хилядолетия овчарите водели огромните си стада към лятната прохлада на Родопите.

Златоград е и сцена на драматична история за смелост, непримиримост и любов, възпята в народната песен за Делю хайдутин. Тя лети в Космоса, на борда на космическата сонда "Вояджър", в изпълнение на голямата певица Валя Балканска. В края на лятото и началото на есента в Етнографския комплекс се провеждат Делюви празници с театрални възстановки. За Златоград ще прочетете и в книгата на "Стандарт" - "Чудесата на Родопите. 50 легенди".

Екопътеката и най-вкусният пататник

Моите детски спомени от Златоград са свързани с  екопътеката "Св. Неделя", която съм обхождал като малък. Там съм ял най-вкусният пататник в механата "При воденицата", който е неизменна част от типичната златоградска кухня.

Пътеката е прекрасно място за разходка из природата. Дължината на самият проход е 12 километра, като разстоянието може да бъде преминато за около 3 часа с нормално ходене. Със синя маркировка е, а табелите са дървени.

В самото начало на прохода ще се насладите на Воденицата - най-атрактивният обект на етнографския комплекс в Златоград. Към нея има три съоръжения - валявица (Дъща), тепавица и воденица (Караджейка).

Вървейки по пътеката, туристите стигат до чешма, където утоляват жаждата си с чиста планинска вода. Забележителности по пътя са  Вила Бошнаков, Бункерът (защитено съоръжение), "Тъмната гора" и втора чешма с място за бивак. Специално място има, откъдето можете да се насладите на панорамна гледка. Следва отклонението за село Старцево и местността "Белото камене", където е най-голямото по българските земи тракийско светилище на Бога Слънце. Крайната точка е връх Света Неделя с височина 865 метра. Оттам също има прекрасна гледка. При хубаво време може да се види най-високият връх на остров Самораки в Гърция и Бяло море.

Гаази Сефедин паша и последният защитник

Освен да се насладите на прекрасната гледка, на върха Света Неделя ще научите и чудна легенда. Там е имало укрепен манастир, в който се намирала църквата "Св. Неделя". Сега там има параклис, а каменна плоча, сложена на видно място, разказва за подвига на местното население. Хората от околните села оказали упорита съпротива на завоевателя Гаази Сефедин паша и ордата му, които месеци наред обсаждали манастира, обричайки хората вътре на глад и жажда. Заповедта била: "Камък върху камък да не остане, а гяурите избийте до крак!" 

Един ден на стената излязъл човек - като сянка, изпълзяла от гроба. Изтръпнали от страх и ужас, под стената се струпали еничари. Тогава човекът - скелет едва чуто промълвил: "Всички са мъртви и аз ще умра. Но от нашата кръв ще се родят онези, които ще освободят земята ни". Казал това старецът и паднал с отворени очи.

Параклисът е бил възстановен почти веднага и като паметник на саможертвата на родопчани.

Кръстатата гора и малкият Ерусалим 

Светото място "Света Неделя" е едно от четирите, разположени на всеки от върховете около Златоград. Те са под формата на кръст, затова местността се нарича Кръстатата гора. Освен на св. Неделя, параклиси са посветени на св. Константин и Елена, св. Атанас и св. Илия. Според местно предание, който посети четирите параклиса, оздравява, ако е болен и става малък хаджия - първа стъпка към хаджилъка, който се придобива при посещение на Божи гроб в Ерусалим.

Много е впечатляваща и историята на храма "Св. Атанасий". Според легендата, от руините на старата църква излитат ята гарвани и изкълвават очите на агаряните, тръгнали през ХVII в. да изтребят последните християни в Златоград. Оттогава мюсюлманите от околните села треперят от това чудо и не смеят да закачат българите в селището, които приемат за свой покровител св. Атанасий. Сега църквата, която носи името на светеца, е възстановена с волните пожертвования на златоградчани и хора от цялата страна.

Мюсюлманинът Ахмед Куцов и християнската светица

Ахмед Куцов бил мюсюлманин, но много вярвал в Света Неделя. Затова живеел в малка къща близо до храма.

Но се разболял тежко и лекарите не му давали още много живот.

Една нощ Ахмед се събудил и усетил лек ветрец, който го гали като женска ръка. Усетил и силна светлина, която влизала през вратата. Излязъл навън и видял красива жена - това била Света Неделя. Ахмед застанал на колене пред нея, а тя му казала:

"Стани човече, вече всичко е наред, вярата ти в мен те спаси!" След тази случка Ахмед Куцов живял дълъг и щастлив живот още 19 години. Но не минавало и ден без да запали свещичка в храма на светицата и без да твърди, че "мястото не е празно."

Орфей и змията

Любима легенда на местните хора е, че митичният тракийски певец Орфей бил роден тук, сред гънките на Родопите.

Според поверието, веднъж той цял ден скитал из планината и уморен, седнал на един връх да си почине. Неусетно потънал в сън. Тогава от зейналата скала излязла голяма змия и го събудила. Орфей помислил, че смъртният му час е дошъл, защото навсякъде го заобикаляли камъни и дървета и нямало къде да избяга. Тогава от страх започнал да пее. И станало чудо - змията се заслушала в песента!

Така Орфей пеел без да спре три дни, редял песен след песен. Змията се навила в кръг и както слушала, на третата нощ заспала дълбок, непробуден сън. Щом забелязал, че змията спи, Орфей  скочил и пъргаво се спуснал надолу по склоновете на Родопа планина. А родопчани са запазили в паметта си неговите протяжни мелодии. И днес, който иска да научи какви са били песните на Орфей, може да послуша родопската каба гайда.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай