Солницата в Провадия - легендата! - Чудесата на България

Вземи уникалното издание за символите на древното ни наследство

Искаш да зарадваш детето си? Какво по хубаво от това да му подариш незабравимо пътешествие в магнетичния свят на Чудесата на България.Вземи му уникалното издание "40 легенди за Чудесата на България", което вече е на пазара.По повод 10-ия юбилей на най-родолюбивата кампания "Чудесата на България" "Стандарт" за първи път събра в луксозна книга 40 от най-магнетичните предания за символите на древното ни наследство. Книгата съчетава историческите факти с митовете за Чудесата и е безценен пътеводител в историята както за учениците, така и за техните родители.Към всяко от Чудесата са представени и подходящи маршрути за културно-исторически туризъм, които всяко семейство може да измине.Уикендите са идеалното време цялото семейство да прочете легендите и да начертае своя маршрут за перфектна дестинация.Книгата струва 15 лв. и може да се купи от редакцията на "Стандарт". Заявки се правят на тел. 0885 138 529.Кампанията "Чудесата на България" в юбилейната десета година се провежда с подкрепата на българския еврокомисар Мария Габриел, която отговаря и за опазването на културно-историческото наследство в Европа. Тя е автор на предговора към "40 легенди за Чудесата на България". Специално послание към българите отправя и Пиет Яспър, вицепрезидент на "Европа Ностра" - най-голямата фондация на Европейската комисия за опазване на културно-историческото наследство, чийто президент е оперната звезда маестро Пласидо Доминго. "Стандарт" е носител на наградата на "Европа Ностра" за 2018 г.Книгата "40 легенди за Чудесата на България" е и специалният ни подарък, за всеки, който се абонира за "Стандарт" през 2021 г."Стандарт" вече започна да ви разказва някои от най-пленителните вълшебни приказки за Чудесата на България. Днес ви представяме легендата за най-стария град в Европа - Провадия Солницата.Екип на "Стандарт"

Солницата в Провадия и монетният двор на Европа

Най-голямата находка е царски гроб на 64 века
Хората вадели бялото злато с хитра технология

Солта в миналото е била по-скъпа от златото. Именно на територията на днешна България и по-точно в района на Провадия (53 км западно от Варна) се намира първата солница в Европа и най-старата крепостна стена на континента. Преди 7 хилядолетия там започнало да се добива бялото злато - солта, и то в огромни за времето си количества - годишно около 10 тона сол, която служела за разменна монета. Колко е стар древният град, е обект на изследване и на учените от Оксфорд. Смята се, че селището е възникнало през петото хилядолетие преди Христа покрай солта и е било населявано от близо 350 души. Това се случва около 1500 години преди появата на гръцката цивилизация.Историята започва около 5600 г. пр. Хр., когато една група идва от днешна Южна България и се настанява точно върху находището на каменна сол, дълбоко 4 километра. Хората вадели солта доста хитро - използвайки подпочвените солени извори. Те наливали водата от тях в керамични купи и паници, а

след това я изпарявали на печки

После прехвърляли солта в цилиндрични съдове, които изпичали. Така се получавали солени кюлчета, с които търгували. Смята се, че това са първите пари в района на Източното Средиземноморие.Хората бързо забогатели, вдигнали масивни двуетажни къщи, защото без натриевия хлорид животът е невъзможен. Търгували със солта далеч на юг, а в селището им обратно се връщали храни, луксозни вещи, злато. Със сол местните плащали и за най-знатните невести от чужди земи. Много от кюлчетата дълго време се съхранявали в каменни крепости, в които древните хора пазели солта от нашествия и грабежи. Затова се смята, че Провадия е първият монетен двор на Европа. По онова време златото е било само израз на престиж, с него не е можело да се купи нищо.А солта все повече се превръщала в разменно средство. За нея започнали да се водят войни.За да опазят богатството на късната праистория, хората по онова време първоначално вдигнали 2 крепостни стени, но те били леки и паднали от земетресения. После те

наели майстори от всички съседни места

за да построят стабилна стена, която да пази от враговете. Разплащали се с работниците със сол, а от укреплението се получило нещо наистина уникално. Това се случило около 4600 години пр. Хр.Крепостната стена не била изцяло кръгла, тя е от значителен брой прави отсечки, така че наблюдаващият отгоре да може да вижда по-лесно нападателите. Стените били с дебелина до 4,5 метра и с височина 5-6 метра. Укреплението на 6600 години и днес удивлява с устойчивостта си всеки посетител. Строено е с жълта глина и така е запазено, че човек трудно може да повярва, че толкова години ни делят от онова време.През петото хилядолетие преди Христа районът се наложил като водещ икономически фактор. Градът процъфтявал - от едната страна били солниците, а от другата имало религиозен център със светилище. Любопитно е, че всички погребани тела са отрязани наполовина. По останките на мъж е открита кост, забита над таза. За нея се предполага, че е част от ритуал, който да попречи на душата да вредителства. В древния некропол е намерен и гроб на 30-годишна жена, погребана с две деца на около 4-5 години. Смята се, че са

станали жертва на епидемия

Но най-голямата находка е царски гроб на 64 века.Защо градът е загинал? Според археолога чл.-кор. Васил Николов, който разработва обекта вече 16 години, причината е същата, която слага край на първата европейска цивилизация - засушаването на климата в края на петото хилядолетие преди Христа.Цялата история на най-древния град може да проследи в музея, който се намира в къщата на виден българин в Провадия. А в близост може да се разгледа крепостта Овеч. Историците смятат, че е била форпост на Византия срещу нахлуващите от север войнствени племена. Носела прозаичното име Проватон, което на гръцки означава "Овча крепост", вероятно заради добре развитото овцевъдство в този край. Името й се свързва с управлението на цар Ивайло (1277 г. - 1280 г.).Има и

надписи от времето на хан Омуртаг

и неговите походи срещу франки и маджари. Най-силният период на Овеч е през ХII-ХIV в., когато тя е била една от най-мощните в Източна България. Пада под турска власт през 1388 г., когато 30-хилядна османска армия я превзема. Нарекли я крепостта Таш Хисар (в превод от тур. каменна крепост), но после я изоставили.

Други обекти в района: