* За първи път държавата, местната власт, бизнеса и неправителствените организации подписаха меморандум за съвместни действия
За първи път държавата, местната власт, бизнеса и неправителствените организации подписаха Меморандум за пълен синхрон на действия между археолозите и архитектите за възстановяване, социализация и дигитализация. Tова се случи по време на Международния форум “Поток на времето”, който се проведе в Брацигово. Основен двигател на инициативата е арх. Десислава Димитрова.
Документът предвижда ускоряване на процеса за реставрация, консервация и адаптация на културните ценности, каза арх. Димитрова. Меморандумът настоява за облекчени административни процедури в процеса на опазване на Чудесата на България.
Подписи под меморандума сложиха държавата, областната управа на Пазарджик, кметството в Брацигово, Камарата на архитектите, Камарата на строителите, Националният исторически музей, РИМ-Пазарджик, Конфиндустрия в България, Общество "Културно наследство", българският представител на най-голямата организация за опазване на културното наследство в Европа "Европа Ностра". Предстои Меморандумът да бъде подписан от Министерство на културата.
Наш дълг е да опазим културното наследство
и да го предадем на бъдещето поколение, заяви кметът на Брацигово Надежда Казакова. Тя припомни, че част от целите на форума са създаването на Национална школа по архитектурно-строителна реставрация в Брацигово.
Брациговската школа оставя траен отпечатък в архитектурата. Сградите на брациговските майстори имат отличаващ се стил. Те оставят силни послания като стремежа за свобода, подчерта областният управител на Пазарджик, Валентина Кайтазова.
Акцент на миналогодишния форум, който се проведе отново в Брацигово беше енергийната ефективност. Тази година ще разширим хоризонта и ще обменим опит в областта на археологията. Археолозите трябва да ни покажат миналото, от което можем да научим много, подчерта Н. Пр. Джузепина Дзара, посланик на Италия в България. Тя призова за повече иновативни мерки в областта на туризма, съчетан с развитие на индустрията. Трябва да споделим добрия опит между двете страни. Затова съм много щастлива, че заедно с нас са и италиански експерти в областта на реставрацията в културното наследство, каза посланик Дзара.
Идеята за школата за реставрацията, в която младите да изучат безценния опит на брациговските майстори,
получи подкрепата на Европа Ностра
Лично вицепрезидентът Пийт Яспър дойде тук, срещна се и с кметицата, и с арх. Димитрова и подкрепи проекта. Беше възхитен и от музея, от мозайките, каза Славка Бозукова, председател на Общество "Културно наследство". Камбанарията на църквата тук влезе в специалната брошура на Европа Ностра като едно от Чудесата на Балканите. Надявам се следващата година да видим проекта и като финалист в годишните награди на Европа Ностра, подчерта г-жа Бозукова.
Архитектурата е богатство и то трябва да бъде опазено, но и да му се придаде стойност. Нашето първенство е благодарение на иновациите и се надяваме да продължим с партньорството ни, каза Роберто Санторели, зам.-председател на Конфиндустрия в България.
Синхронът между архитектурата и археологията ще доведе до по-добро съхраняване и използване на културното наследство, добави той.
Обменът на опит е важен, за да се развиваме заедно, категоричен бе Санторели.
Не винаги се справяме добре с опазването на културното ни наследство. Това е един от форумите, които са важни по отношение на паметта на нацията, заяви директорът на Националния исторически музей, доц. д-р Бони Петрунова. Тя е археологът, разкрил едни от най-големите чудеса в региона - крепостта Перистера в Пещера.
Симбиозата между археологията и архитектурата
е изключително важна, подчерта доц. Петрунова.
С удоволствие ще подпиша Меморандума за опазване на културното наследство, каза и Борис Хаджийски, директор на съкровищницата и председател на Националното сдружение на музеите в България.
Развитието на регионите върви ръка за ръка с иновациите и опазването на наследството, обединиха двама изтъкнати археолози - проф. Николай Овчаров и проф. Диана Гергова.
Опазването на културното наследство дава отражение и на инвестициите. Културната индустрия и туризма сa част от икономиката на страната. Чуждите инвеститори винаги изтъкват колко добро качество на живот имаме и колко е красива страната ни, посочи Мила Ненова, изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции (БАИ).
Културните обекти трябва да бъдат развивани, има още какво да учим, не е нужно да откриваме топлата вода, нашите партньори от Италия могат да ни дадат чудесен пример, каза още тя.
Подкрепяме форума "Брацигово - каменният поток на времето”, защото той среща чуждестранни експерти, които да обменят идеи и опит в областта в съхранението и опазването на културната ни съкровищница. Да не забравяме, че тя е третата по-големина съкровищница в Европа, заяви инж. Илиян Терзиев председателят на Управителния съвет на камарата на строителите в България.
Заедно сме още от първия ден и ще продължим да участваме активно във форумите, защото в тях може да разкрием иновациите, които нашите членове прилагат по отношение на архитектурното наследство, посочи и председателят на Камарата на архитектите, арх. Владимир Милков.
Брацигово е официално включен в Националния календар
на събитията за Европейските дни на наследството – 2024 и се реализира под патронажа на Министерство на културата на Република България.
В рамките на форума ще има и гостуваща изложба „България и мозайките“, реализирана от Фондация „Балканско наследство“ за Държавния културен институт към Министъра на външните работи на Република България през 2023 г. в сътрудничество с български музеи, нестопански организации и специалисти в областта на изкуствознанието и археологията. Изложбата има за цел да представи богатото и разнообразно мозаечно наследство в България чрез избрани детайли от антични, средновековни и съвременни мозайки и да разпали интереса на аудиторията към него.
Общество "Културно наследство"
дава европейската експертиза
СЛАВКА БОЗУКОВА
Председател на Общество "Културно наследство", българският представител на Европа Ностра
Темата за изтънялата връзка между археология и архитектура е много болна, при това не от днес. Затова и поставянето й във фокуса, с подписването на меморандума, е важна крачка напред към достойното бъдеще на наследството. Този акт днес показва добрите примери, които с предприемчивост, обща енергия и съмишленици гражданското общество създава, като по този начин кара държавата да предприеме аналогични действия на национално ниво.
Знак от съдбата е, че този форум се провежда точно 50 години, след като в Женева Съветът на Европа, съвместно с Европа Ностра, проведе първата конференция за бъдещето на архитектурното наследство, като категорично призна незаменимите архитектурни съкровища за част от общото наследство на всички нейни народи, независимо от националните граници и идеологически различия.
Интересно е, че още тогава бе изказана дълбока загриженост на прогресивното разпадане или разрушаване на древни сгради и разрушаване на уникалния характер на историческия градове и села. Затова и постави основите на две големи цели за развитие под мотото "Бъдеще за нашето минало":
първо - да се защитават не само сгради или зони на исторически интерес, но те да имат жива роля в съвременно общество.
второ - да се запази специалният характер на старите градове и села, като същевременно се подобри външния им вид.
А реставрацията и консервацията на обектите да става ръка за ръка с разкопките на археолозите.
В по-голямата си част Европа се е съобразила отдавна с Женевските препоръки. Една Италия е пример в това отношение. В България обаче този синхрон някъде е добър, някъде липсва. Добър е в Пещера и това личи по реставрацията на крепостта "Перистера". Лош е в Розоген, знаете състоянието на най-старата тракийска могила. Не по-добро е състоянието на праисторическото селище в местността Юнаците.
Това, което трябва да се направи, ще кажете вие, експертите. Ние, от Общество "Културно наследство", можем да сме полезни в реализацията. Можем да стъпим на експертизата и опита на европейските ни партньори. И второ - при нас членове са и археолозите, и архитектите. Важно е синхронът между двете гилдии да е устойчив във времето, да отговаря на климатични промени и да създава национална визия за запазване на наследството. В Европа това се осъществява чрез национални фондове за архитектурното наследство. В Турция – чрез Института по археология и културно наследство А в Гърция - чрез Атинския хъб за културното наследство. За съжаление подобна институция у нас може да има само ако това е приоритет и ако има политическо съгласие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
