Вашата професия е и мисия, и орисия. Трудът ви е силна противоотрова на всички, които се опитват да мачкат българщината. Силен контрапункт е на онези немалко хора, които смятат, че историята започва с тях и всичко преди това няма значение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова се обърна към археолозите, учените, музейните специалисти в Националния исторически музей, където откри изложбата „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2024“.
ВИЖ ОЩЕ: Над 400 нови Чудеса блеснаха в НИМ. Уникална изложба
През изминалата година Националният исторически музей проведе археологически проучвания и теренни изследвания на 22 обекта, на които бяха открити над 1400 културни ценности.
След официалните гости на откриването бяха Мирослав Боршош, министър на туризма, Амелия Гешева, зам.-министър на културата, доц. Пламен Славов, съветник по култура на президента Радев, проф. Георги Вълчев, ректор на СУ "Св. Климент Охридски", акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера, Славка Бозукова, председател на Общество "Културно наследство", българския представител на най-голямата европейска организация за опазване на културното наследство и ръководител на кампанията "Чудесата на България", десетки историци, археолози, кметове и приятели на НИМ.
Йотова заяви, че има само една дума, която изразява цялото й отношение към работата на НИМ и тя е: Благодаря!
Ключовата дума днес е “благодаря". "Благодаря за всичко това, което правите, не само през изминалия сезон, а всичко, което включва вашата професия", каза Йотова. Тази изложба не просто разказва какво се е случило през хилядолетията на тази земя, но създава самочувствие не само на българите, а и на европейците изобщо, посочи вицепрезидентът.
„Колко много история, съдби, събития, помисли съдържа всяко едно парченце, което намирате. За нас плодовете на вашия труд са нова голяма доза самочувствие, че сме българи. Те са история, с която се гордеем, принадлежност към един велик народ и една велика държава. Разказът, който създавате с откритията си, създава самочувствие не само на нас, българите, а и на европейците“, посочи в приветствието си Йотова.
Вицепрезидентът изрази надежда в новото правителство да има повече грамотни и просветени хора, които имат мисъл какво трябва да правят и да знаят кого представляват – не партия или коалиция, а България. „Средствата за образование, култура и туризъм не трябва да бъдат накрая на списъка и все да не достигат. И тази година се наложи разкопките да се довършват в снега. Но държавната политика за археологията не може да се изчерпва само със запълване на финансови дупки, а с ясното съзнание за нейното значение за развитието на България“, заяви Илияна Йотова.
„Надявам се да изпълним целта образованието, културата, археологията, историята, туризмът да се развиват заедно в общи проекти“, посочи тя.
Най-важното, което искам аз да ви кажа – не сте сами в това, което правите, защото зад тези табла и експонати стои изключителен професионализъм и отдаденост, но преди всичко стои любов към историята и професията, въпреки трудностите през, които преминава гилдията, заяви министърът на туризма Мирослав Боршош при откриването на изложбата. Той посочи, че в негово лице могат да намерят човек, който ще настоява за бюджет на цялата общност, заради смисъла, идеята и важността на това, което правят. Всяко една откритие променя България, посочи Боршош. Той каза, че ще направи всичко възможно археолозите да получат финансирането, което заслужават.
Всяка година имаме удоволствието да се докоснем до изцяло нова изложба, плод на задълбочена и научно популяризаторска дейност, се посочва в официално обръщение на министъра на културата Мариян Бачев, което беше прочетено по време на откриването. По думите на министъра събитие от подобен мащаб издига имиджа на страната ни на още по-високо ниво. Тази изложба допринася за увеличаването на културния туризъм, като добавя и нови икономически ползи, добавя Бачев.
Директорът на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова посочи, че въпреки закъснението, непълното финансиране и неглижирането на археологията, специалистите са успели да открият изключително много неща. Тя обясни, че през 2024 г. Националният исторически музей е провел археологически проучвания и теренни изследвания на 22 обекта. В резултат на тях са открити над 1400 движими културни ценности, които обхващат почти всички археологически периоди на българските земи — от праисторията до Средновековието.
Организаторите отбелязват, че проучванията са подкрепени финансово и логистично от Националния исторически музей, Министерството на културата, местните общини и частни дарители. В тях активно участват и научни партньори като Центъра за подводна археология, Регионалния исторически музей в София, Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките и много други градски музеи.
Изследванията обхващат широка географска площ — от поречията на реките Струма и Места, през Родопите и Сакар, до Черноморското крайбрежие и Добруджа. Проучвани са както редовно изследвани обекти, така и такива, които изискват спасителни разкопки. Обектите включват селища и надгробни могили, антични и средновековни крепости, посочиха организаторите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
