Кампания за връщане на пълния блясък на Боянската черква започват официалният представител на Европа Ностра за България - Общество „Културно наследство”, НИМ, Камарата на архитектите, Камарата на строителите и Националният борд по туризъм. Ще бъдат събрани средства за отваряне и на втория етаж на първия български обект в ЮНЕСКО.
ВИЖ ОЩЕ: Голяма новина за Несебър. Помощта на Италия
Решението бе взето по време на дискусията „Гражданското общество и културното наследство”, проведена в НИМ в рамките на международния форум „История и бъдеще – обекти на ЮНЕСКО в България и Италия”. Конференцията бе под патронажа на Министерството на културата и бе организирана от Конфиндустрия България (Италианската индустриална асоциация) и Посолство на Италия в България в сътрудничество с Италианския културен институт, Камара на архитектите в България, Камара на строителите в България и Общество „Културно наследство“, българският представител на паневропейската организация Европа Ностра. Специално участие в нея имаха ресорният министър Кръстю Кръстев и Н.Пр. Джузепина Дзара, посланик на Италия в България.
“Събитието се организира по идея на Н.Пр. Посланичката на Италия в София Джузепина Дзара и се явява вече 6-та поредна инициатива на Конфиндустрия България за обмен на опит между Италия и България в областта на архитектурата, енергийната ефективност и опазване на културното наследство. Поредицата от събтия започна от посещенията на арх. Фуксас и инж. Пининфарина“, каза директорът на Конфиндустрия България Мила Ненова, откривайки форума.
Опитът на Италия в опазването на културното наследство е безценен, каза министърът на културата Кръстю Кръстев. И благодари на посланик Дзара за италианската подкрепа в решението на ЮНЕСКО за старинния Несебър. България успя да защити града от включване в списъка на застрашеното наследство.
Културното наследство трябва да се разкрива, за да го видят колкото може повече хора, категорична бе Джузепина Дзара. Тя призова българите да реставрират и отворят Казанлъшката гробница, за да видят всички уникалните й стенописи, а не само копието на обекта.
За вицепремиера и външен министър Мария Габриел каузата на културното наследство е изключително важна, заяви и зам.-министърът на външните работи Елена Шекерлетова. Културно-историческото наследство е връзката между народите, категорична бе тя.
Няма по-добро място да се поиска включването на нови български обекти в ЮНЕСКО от Националния исторически музей, категоричен бе Роберто Санторели, председател на Конфиндустрия България, съорганизатор на международната конференция. Той изтъкна новите технологии в опазването на културното наследство и препоръча 3D заснемане на всички артефакти, за да са достъпни за хората.
Санторели сподели защо именно италианските предприемачи в България, представлявани от Конфиндустрия България, поемат инициативата да се обединят за пореден път с партньори и институции от строителния сектор в името на опазването на културното наследство на България: „Изкуството и индустрията са страни на една и съща монета, обединени от общата нишка на технологиите и иновациите и Конфиндустрия винаги е била ангажирана с подкрепата и насърчаването на този съюз, който е намерил в Италия плодородна почва за растеж и утвърждаване в международен мащаб.“
Панелът „Гражданското общество и културното наследство”, модериран от председателя на българското представителство на Европа Ностра Славка Бозукова, излезе и с инициатива за включването на поне 7 нови обекта от древното културно-историческо наследство на България в ЮНЕСКО.
Защо България, една от най-активните страни-участнички в ЮНЕСКО в първите десетилетия от създаването на световната организация, сред първите държави, ратифицирали Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, инициаторка за създаване на регионален център за опазване на наследството, 8 години управлявала ЮНЕСКО чрез г-жа Ирина Бокова, влязла преди 2 години в Комитета, сиреч в ръководството на организацията, вече 38 години не може да впише нов обект от материалното наследство? А през всичките тези години само актуализираме дългата индикативна листа, попита в словото си г-жа Бозукова. И даде отговора: „Очевидно той е в съвкупност от причини, но фактът си е факт – дългогодишната политика по опазване, съхранение, валоризиране, социализиране, дигитализиране, популяризиране на наследството не носи очаквания от всички нас успех. Нямаме съвременната визия, нямаме ясните приоритети, нямаме единомислието като нация, което да ни постави на подобаващото място на картата на световното културно наследство”.
Боянската черква е № 42 в списъка на ЮНЕСКО за защитени обекти от световното културно наследство, на практика – от най-ранните под егидата на организацията, каза арх. Десислава Димитрова, инициатор на идеята за дарителска кампания, която да отвори втория етаж на уникалния храм с невероятни стенописи. Тя призова за събирането на средства за реставрация.
Събирането на средства е лесната част, каза проф. Бони Петрунова, директор на НИМ. Черквата е част от националната съкровищница и се стопанисва от музея. 5 години чакаме една комисия, която да определи границите на Боянската черква. Знаете ли, че в двора й си имаме и детска градина, разкри проф. Петрунова. Тя подчерта, че храмът е в перфектно състояние, за него се полагат невероятни грижи, първият етаж е реставриран, блести и привлича хиляди туристи. Няма чуждестранна група, в чиято софийска обиколка да не е включена Боянската черква. Но процедурите са мудни, каза проф. Петрунова. И призова за по-малко хейт към културното наследство.
Председателят на парламентарната Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество Валентин Тончев се ангажира с инициирането на съвместно заседание с Комисията по култура, на което да бъдат изслушани и представители на Министерство на културата както за реставрацията на втория етаж от Боянската черква, така и за нови български обекти в ЮНЕСКО. Ще провокираме изслушване в парламента, категоричен бе Тончев.
В Италия за опазването на един обект от културно-историческото наследство се сдружават десетки малки граждански сдружения, посочи като пример Валентин Тончев и призова за по-голямо участие на гражданските инициативи в съхранението и популяризирането на паметниците на културата.
Да бъде изработена национална концепция за опазване на културно-историческото наследство призова проф. Петрунова, бивш заместник-министър на културата.
38 години никой не е проявил воля и желание, за да включи в ЮНЕСКО още образци на невероятното българско културно-историческо наследство, каза арх. Десислава Димитрова. Тя сподели, че години наред пред Мадарския конник има метална платформа, която никой не иска да махне. Чак сега е получила уверението на музея в Шумен, че това ще бъде сторено. Ивановски скални църкви, които също са в ЮНЕСКО, пък кой знае защо плащат данък смет.
Д-р Полина Карастоянова, изпълнителен директор на Националния борд по туризъм, съучредител на Общество „Културно наследство”, разказа за сесията на Европа Ностра, която се проведе преди дни във Венеция. Румънската делегация бе от 44 души на всички държавни и нива, българската от двама. Образът на България и българският културно-исторически туризъм е безличен, а туризмът е най-добрата платформа за промотиране на една държава, подчерта д-р Карастоянова.
Благодарение на кампанията „Чудесата на България” страната ни намери най-после своето място в Европа Ностра. Имаме нужда да излезем от капсулата на безвремието, категорична бе Полина Карастоянова.
За да има нови български обекти в ЮНЕСКО имаме нужда от адекватно законодателство и ефективна система за управление на културното наследство, категоричен бе проф. Тодор Кръстев, почетен член на ICOMOS International. Според него сме свидетели на перманентна криза в опазването на културното наследство.
За пълното разкриване на първата християнска църква в Европа – в крепостта Скретиска, настоя проф. д-р инж. Добрин Денев, от Камарата на строителите. Той представи обекта, построен по времето на Константин Велики.
Борис Хаджийски, председател на Сдружение „Български музеи” припомни, че когато е започвал работа държавата е давала 80 пъти повече пари за раставрация на обекти. Но не става дума за средствата, а за отношението и ангажирането с каузата на културното наследство, подчерта Хаджийски.
Министерство на културата се ангажира с диалог по темата за нови български обекти в ЮНЕСКО и раставрацията на втория етаж от Боянска църква, обобщи в края на дискусията зам.-министърът на културата Чавдар Георгиев.
В официална част на събитието взеха участие още арх. Владимир Милков, Председател на Камара на архитектите, инж. Илиян Терзиев, Председател на Камара на строителите.
“Ние, българските строители, имаме отношение към опазването на културно-историческото наследство и ценим сътвореното от поколенията преди нас”, каза председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев в приветствието си към международния форум „История и бъдеще – световното наследство на България и Италия”.
“Строителите неслучайно сме активни по темата с подобряване и улесняване на процедурите за опазване на сгради-паметници на културата в градовете. Ние работим със съзнанието, че професията на строителя съхранява духа на времето. Отнасяме се с уважение към миналото и строим със съзнанието, че чрез работата си представяме начина на живот и естетиката на епохата”, каза инж. Терзиев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
