Според преданията в римско време отворът между отвесните скали в началото на Врачанското ждрелото е бил преграден от висока крепостна стена с огромна желязна врата, която контролирала движението по пролома и защитавала населението в долината на река Лева от чужди нашественици. Предполага се, че с нея е свързано и името на ждрелото - Вратцата е умалителна форма на думата врата (вратица).
След широкото овално долинно разширение край рударското село Златоград реката завива на североизток и като с трион разрязва високите изправени варовици и пясъчници на северния склон на планината. Тук, в най-тясната част на пролома, е величественото ждрело Вратцата, с високи, почти отвесни стени, завършващи с остри скални зъбери, забити като че ли в небето.
Югоизточните стени, високи до 110 м, са тренировъчна алпийска база. Те са част от карстовото било Веждата, което продължава на изток и с много стръмни склонове се спуска към село Паволче.
Северозападните стени на Вратцата, още по-внушителни и непристъпни, постепенно преминават във Венеца на Стрешерския дял на Врачанска планина. По гребена на отвесните скали на ждрелото стъпаловидно са разположени малки площадки - свидетелство за ритмичното всичане на река Лева в дебелите сиви варовици, вследствие на поетапното издигане на планината през минали геоложки времена.
Особена колоритност на ждрелото придават и многобройните причудливи скални образувания, наречени с различни имена. През 1964 г. живописното ждрело Вратцата е обявено за природна забележителност, а от 1989 г. е включено в територията на обособения Природен парк "Врачански Балкан". В района е прокарана Врачанската екопътека. Отвесните скали на ждрелото са тренировъчен алпийски обект.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
