Младите хора са нашата съкровищница, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ световно признатият скулптор Вежди Рашидов
- Консумирайте повече духовна храна
- Една къща като не се чисти, тя се руши
- Въпреки атаките на "Америка за България" успях да спася Червената къща
- Къпем се в омраза от сутрин до вечер
- Народът е като пластелин - ако е в ръцете на добър майстор е красив. И обратно.
- Лили Иванова е чудо на природата
ВЕЖДИ РАШИДОВ е роден е
на 14 декември 1951 г.
Завършва Националната художествена академия.
Световноизвестен скулптор с над 50 самостоятелни изложби у нас и в чужбина.
Два пъти министър на културата (2009г. - 2017г.).
Два пъти Председател на Комисията по културата и медиите ( в 44-то и в 49-то Народно събрание).
Председател на 48-то Народно събрание.
Избиран шест пъти за народен представител.
Член-кореспондент на БАН.
Член на Европейската академия за изкуствата в Париж.
Академик на Международната академия за култура и изкуство в Москва.
Член на Парижкия есенен салон.
Член на AIAP на ЮНЕСКО.
Почетен член на Съюза на испанските художници.
Доктор хонорис кауза и почетен професор на УниБИТ.
Почетен гражданин на Армения.
Почетен гражданин на София, Димитровград, Кърджали, Правец, Дулово, Мадан
Носител на най-високите ордени на България и на авторитетни международни отличия и награди.
- Г-н Рашидов, виждаме в навечерието на 24 май. Вие сте ревностен защитник този ден да е нашият национален празник. Защо настоявате за това още от времето на президента Желю Желев?
- С него бяхме близки приятели, безкрайно го ценях. Един ден му казах: Жельо, не прави Трети март национален празник. Дай ден, който ще ни събира заедно, да ни е хубаво - 24 май. Езикът на който се обичаме, езикът на който се мразим, езикът на който си разказваме, отричаме, приемаме - един език, на който ние комуникираме. Той вика: добре, ама ме натискат. Та така беше с 3 март.
Смятам, че ние в бездуховно време живеем.
Тоест, май повече се мразим, отколкото се обичаме.
Но за омразата имам ясна теза. Българинът не беше човек, който мразаше. Българинът започна да мрази, разделиха ни.
- Кой ни раздели, единствено политиците?
- Големите сили във вътрешния ни живот, но външни хора също изиграха своята роля.
Вие сте един от малкото хора, които поддържат културата, паметниците, историята. Всичко останало се занимава с други неща.
- Благодаря Ви. Лошото е, че докато Вие бяхте министър направихме много неща, а сега изведнъж всичко отиде отново в началната степен.
- Защото разбирах какво правим. Съмишлениците трябва да са в час, да разбират за какво се борим. Искаме да сме народ с бъдеще, а като не го правим кой да го поеме? Една къща като не се мете, чисти, поддържа, тя става мърлява, мръсна и започва да се руши.
- Правихме едно интервю с пиар специалиста Диана Дамянова, която каза, че големият проблем на ПП е, че за тях животът започва от 1990 г. Започнахме да забравяме миналото, а така изчезва паметта. Спомням си, че когато заедно с Вас подготвяхме българската изложба в Лувъра бяхте впечатлен от случващото се. Но защо м. г. в един от последните Ви дни като депутат, казахте в парламента: "Аз съм сигурен, че поне до края на 2025 година, няма да има българска изложба в Лувъра"?
- Няма да има никога повече, смея да го кажа. В основата на всичко е личното приятелство. Така възстанових след 120 години и църквата "Свети ти Стефан" в Истанбул, която буквално казано гниеше.
- И тази Желязна църква, сега е основен паметник в Истанбул.
- Да кажа и още нещо, което за мен е важно. Когато през 2009 г. станах министър, аз водих битка за Червената къща. Това е ателието на Андрей Николов, което е дарение на държавата. Андрей е Патриархът на българската скулптура, настоявах ателието му да стане музей. Но там доста нахално се беше настанила жената на Иван Кръстев. Група от хора се бяха подготвили да купят имота, обаче аз попречих. Те въвлякоха в тази история и "Америка за България". При мен дойде посланичката на САЩ, която беше в Управителния съвет на тази фондация. Имах смелостта и й казах уважително, разбира се, че ще е добре да не ми делят нацията на умни, красиви и т. н. Защото останалите, които според тях не стават за нищо, това е моят народ. Тогава вече започна и атаката на "Америка за България". Усетих го на гърба си, но успях да спася Червената къща.
А колкото до Диана Дамянова тази жена е една машина в професията си. Безкрайно я уважавам. Тя вкара в парламента ПП и носи вина за това, както и президентът. Без нея те нямаше да бъдат там. Изключително можещ човек е. Умна е много, помагала ми е, да е жива и здрава. Но нека всички да си понесем отговорността за бездарието. Защото и моите от ГЕРБ подаряваха слава на ПП. Всички докарахме държавата до тази просешка тояга и до тая омраза, в която се къпем от сутрин до вечер. Липсата на държава, безпардонност, безхаберие, наглост, арогантност, побоища, смърт, къде е държавата? Къде е респектът, правосъдието ни? Като идвах насам, си мислих какво правим. Арестуват някакви роми за купуване на гласове. А кой им дава парите, кой има интерес да спечели изборите? Политиците.
- Без съмнение.
- Ами тогава надписът трябва да бъде, че купуването на гласове от политици е престъпление.
- Това не е ли ясно по закон?
- Тези дни чухваме за скандали, за кешове по 3 млн. лева. В момента държавата се управлява от трима човека, всичко останало е копче зелено и червено за натискане.
- И понеже си говорихме за моралния императив, не Ви ли направиха силно впечатление думите на Асен Василев за това, че няма морална щета при катастрофата в Аксаково? Има загинал човек, което означава, че бездушието е голямо.
- То не бездушие. Излюпи се едно ненужно и безхаберно поколение. Човешкият живот все пак е безценен. Държавата изчезва благодарение на такъв тип бездарно управление. Вижте, няма лош народ. Народът е като пластелин - мек. Ако той е в ръцете на един добър майстор, той изработва един прекрасен, талантлив и обичан народ. Но когато е в ръцете на бездарник - народът е бездарен. Това е политиката, която сме провели, това сме направили от нашия си народ, ние всички.
- Има ли шанс бездарността да остане встрани и да дойде талантът?
- Има, разбира се. Има шанс, но не с хора, които не могат. Вижте в България 70% има негласуващи, отвратени хора. Френският фермер гласува, но преди това чете програми. Ако там е написано за неговите крави, той ще гласува за партията, която ще му даде хляб.
- Бойко Борисов наскоро каза, че по негово време всички идваха в България, а сега ни заобикалят. Може би има право в това, че изолацията на държавата ни по отношение на Балканите никога не е била толкова голяма.
- Бойко беше един чаровник, който много добре ги превземаше. Той имаше един лаф: "ела да те цунем". Той правеше всичко, за да бъде България видяна на картата. Международната му дейност беше добра. Те го гледаха като зайчета. Това също е талант. Аз мога да говоря за култура, успях да ремонтирам 10 театъра и 6 музея. Но това не го пишеше в партийните програми. Нямаше кой друг да го направи. От Червената църква до Ларгото нямаше да има археология.
- Културни и туристически маршрути, нямаше да се направи и Виа Понтика.
- Заедно ги направихме с Вас. Години наред не могат да произведат един клип за България, който да върви по света. Да не говорим, че един не е седнал да предложи лъчовете за туризъм.
- На 24 май, празникът на просвещението, ми се иска да Ви попитам за "Бранд България". За модерния разказ за страната ни през призмата на културата и туризма, за всичките успехи на България в хилядолетната история. В рамките на "Бранд България" ние се събрахме преди 3 месеца, достатъчно много неправителствени организации, бизнес сдружения, "Европа Ностра" - България, която имам честта да представлявам, заедно с изпълнителна и законодателна власт и започнахме да мислим. Вие винаги сте се бил горд с това, че България е третата по големина златна съкровищница в Европа. Защо обаче това безценно богатство не може да се превърне в капитал на държавата, който да развива регионите, и който да бъдем най-малкото една от топ дестинациите в Стария континент за културен туризъм?
- Отговорът на мен ми е ясен. Защото в културата инвестициите не носят веднага пари.
- Тоест, всички тук чакат бързи печалби и кеш.
- Чувате записите, работят хората, но аз имам по-интересен въпрос. И двамата сме ходили в долината на Тракийските царе. Били сме в Египет, където са погребани фараоните им.
Над 60 гробници са около Казанлък. Ако държавата имаше политика, всяка година (аз изкарах поне 1 или 2 там, помня, че толкова ми стигнаха парите да изкарам гробници, след Косматката и след Панагюрската гробница) щеше да отделя средства. Един район, който може да се направи пари - с кафенетата, с хотелите, с влакчетата, може да е уникален. Ние когато изложихме в Лувъра, всички знаеха, че има Тракия и тракийска култура, но не бяха я виждали и бяха изумени. В тяхната академия на науките имаше една голяма лекция, където аз говорих.
- И какво ви казаха за главата на Севт III?
- Севт III и той е чудовищна цивилизация, той е направил страшна характеристика на времето в един портрет. Преди години като поканих директора на Лувъра, му викам: имаме невероятна култура. А той: вие не сте ли в Румъния? Викам: абе човек, Тракия, Византия, Рим всичко, и ислямска култура имаме. Земята ни е пълна с богатства.
Дойде, видя и изречението му беше: "Много е хубаво, преживях културен шок". Спечелих нашия бас и така вкарах България в най-големия световен музей на света.
- А защо казвате, че повече няма да имаме изложба в Лувъра?
- Защото Лувъра си има своя тежка програма, има постоянна експозиция. Гостуващите изложби са рядкост.
- Защо вечно ние изнасяме, а не правим реципрочното?
- Защото трябва да плащаме. А сега да кажем кой докара за първи път 100 оригинала на Роден тука? От музея на Роден.
- Сигурно Вие.
- Да.
- Вие ли докарахте меча на Кубрат тук?
- Не, някой друг го е договорил. Предполагам, че през външно министерство е станало.
- Но можехте да договорите Вие да си го вземем, а не да идва само за 5 дни при положение, че е съоснователят на българската държава.
- Бих се опитал, защо не, бих се опитал. Аз аплодирах тук, че бяха докарали "История славянобългарска". Но напуснах Съвета за духовно развитие към тогавашния президент Петър Стоянов. Защото той реши да върне "Историята" в Света гора. А тя не касае гръцката държава. Но като започнаха: това е световна литература и т. н. Не, тя е българска. Трябва да сме по-реални. Не може да си изгоним всички хора навън да станат велики и след това да викаме: браво, наше е.
- И Вие вероятно щяхте да сте извън България?
- Излъгах се, пък имах и деца. Обичах малката водка. В "Тихия кът" с приятели да пийна и то с талантливи хора като Гошо Трифонов, Иван Кожухаров, Симеон Венов, Джагаров, Янко Станоев, Дончо Цончев.
- Останахте тук, обаче получихте признанието сега в Барселона. Един от 24-те, които в последните 200 години бяха награждавани там. Разкажете малко повече.
- Това е така. Пожизнен член съм на Кралския Артистичен кръг в двореца Пинятели.
Това не е галерия да седиш и да продаваш. Това е най-представителната част на Каталуния, едно висше място и златния медал ми връчиха предишния път. В тези 24-ма човека, почетните членове само един художник има, освен мен - това е Пикасо. Навремето във Ватикана ми дадоха златен медал, бях на 29 години. Заминавам с един влак, малко вафли, долни гащи и чорапи в една чантичка за Триест, оттам Венеция, от Венеция - Равена.
- И за 29 годишен младеж, кое беше по-важно? Парите или престижът?
- Всичко, по времето на социализма беше. За първи път видях 10 хил. долара в лири. Обаче, кое е по-интересното. Оттам отивам във Ватикана, при Йоан Павел, светла му памет. Аз с едни дънки, с маратонки, с едно якенце, в библиотеката за 5 минути ми даде златния медал. Отидох да го проверя веднага, нали така младо момче, недоверчиво, то се оказа 18 карата злато. И тръгвам за София за да изфукам. Годината е 1981-ва.
- Годината, в която България чества 1300 години.
- Да и идвам, гледам дали хората ме забелязват.
- А то от някоя медия беше ли отразено?
- Да, от"Работническо дело, имаше един вестник "Поглед","Вечерни новини","Студентска трибуна".
- Но никой не каза "Браво".
- Никой.
- Постигнал сте всичко за Вас и въпросът ми е: какво още искате да направите за България?
- Това, което успях да направя за България, не е малко. Хората казват: "една птичка пролет не прави", това е истина. Трябва да се появи една вълна от хора, които имат имат интерес да защитават една такава кауза. Мечтатели ни трябват. Аз направих човека Вежди, не се притеснявам и не се срамувам от този човек. Живях честно и достойно, останаха ми малко години. Моето можене носи дивиденти на страната, където ще бъде моят гроб, това е моят път да продължа с изкуството си.
- Коя да е емблемата на България? Розата ли, шевицата ли, главата на Севт III ли или българското многообразие?
- Самата България е емблема. Морето, щастливите млади хора, танците, бъдещето, красотата на старите градчета, които са паметници на културата. Да си направим една прекрасна реклама на държавата, да се научим да уважаваме личностите си. Скоро бях в Народния театър на концерт на Лили Иванова, такова чудо не се ражда всяка сутрин.Това е чудо на природата, велика жена.
- Безспорно. По повод 24 май отваряте и поредната си изложба. Какво е Вашето послание към младите хора? Както Вие казвате, на всички реклами са младите, защото те ще пренесат нашата съкровищница, нашите мечти от миналото към бъдещето?
- Разбира се, на първо място желая здраве, то е благодат. На всички пожелавам повече духовна храна да консумират. Библията започва много хубаво. Дух имате ли, това са двете ръце на едно тяло. Те не се лекуват поотделно. Господ първо сътворява човека от кал, бил е скулптур, дава му да говори - думата и словото е началото.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
