Единственият световен артист в българската поп музика на 23 декември щеше да стане на 75
Емил Димитров, за когото изкуството и стилът бяха религия, на 23 декември трябваше да навърши 75. Той обаче си тръгна от грешния ни свят преди 10 години - усмихнат, любезен, сдържан, без да занимава със себе си вечно любопитната и готова за провинциални сплетни нация. А беше единствената европейска звезда на България. Това е и главната причина синодалните старци да блокират пътя му към нашенския съюз на композиторите - не че му беше притрябвало ухаещото на нафталин членство. Затова пък френските автори го приеха в своята формация. Фактът е неоспорим - има парчета на Емил, които и досега могат да се преброят за най-доброто бг производство, което доближава забавния ни жанр до световните стандарти. Той е автентичен космополит - от вътре на вън. От душата и дарбите до белите костюми и шика. Неслучайно продължава да бъде единственият роден музикант, който има няколко хита във Франция, Белгия, Холандия... Наричат го Франк Синатра на Изтока, българският Хулио Иглесиас, Жилбер Беко от София... Неговият "Арлекино" изпреварва в полска класация през 80-те хитовете на "Рубетс", Аманда Лиър, Лайза Минели, Оливия Нютъ-Джон и Джон Траволта. Френските му издатели от "Хексагон" и "Пате маркони" го канят да остане в столицата на музите и любовта. Триумфът му в Страната на петлите е безпрецедентен. Той е единственият сънародник, който пробива абсолютно убедително в големия шоубизнес на Париж. Но се оказва отчаян патриот - въпреки че обича кадилаци, купува си първия за София шевролет, а и не прилича на комсомолски секретар. Въпреки че в родината му тълкуват "Моя страна, моя България" като химн на невъзвръщенците. "Когато се върнаха от Париж в София, Емил и Васил бяха сполетени от неприятности. Държавна сигурност обвини Васко, че под влияние на вражески елементи, т.е. - на моя милост, той и Емил са станали предатели. Тогава той им беше обяснил, че именно аз съм настоявал за запазване на текста на "Моя страна", а те са избрали песента да се казва "Моник". На фестивала МИДЕМ в Кан беше купена от продуценти от цял свят и започна да звучи на английски, немски, фламандски, арабски", разказва Христо Куртев - човекът, който представя Емил във Франция и благодарение на железните си връзки там успява да го вкара в тв програмите. "На МИДЕМ ни покани един от неговите създатели, Жан Бул, съпруг на Джулия Бул. И за да му се отблагодари, Емил написа в нейна чест "Джулия" и му я подари. Бяхме млади, едва прохождащи в бизнеса и имахме нужда от подкрепа", връща лентата Куртев.
На специална церемония в Париж френската телевизия награждава Емил Димитров с диплома за принос в развитието на културните отношения между двете страни. На официалната вечеря след събитието принцеса Вера дьо Рашевски така се прехласва по българина, че цяла вечер не се отделя от него. През цялото време дамата демонстрира готовността си за близост и за брак.
Така че завистта, този национален спорт на тези 111 000 квадратни километра, съвсем логично и очаквано се опитва постоянно да трови живота му - въпреки че той, като истински аристократ на духа, загърбва мераците на посредствените. В мига, в който Емил извади пореден евъргрийн, тутакси из пространството започват да кръжат бивалици и небивалици за любовните му истории с жени и мъже. Каквото и да случва около него, Емил продължава да записва песни - 200. В 100 от тях участва като аранжор или поет, 36 създава в съавторство с ангела и демона си Васил Андреев - непреодолимо амбициозният мъж, който открива златната си мина в дарбите на красивото момче от Плевен. Шлагери на Емил изпълняват Едита Пиеха, Алла Пугачова, Йосиф Кобзон, Милва, Николета, Тони Кристи... Приятелството му с Шарл Азнавур продължава с години. Френският арменец за малко да му стане кум при първия брак с Мариета. С лекота общува с Адриано Челентано, с Хулио Иглесиас... Чудесно се справя с френския и руския. Микис Теодоракис и Жозефин Бейкър му казват: "Ти си голям", а черната перла му предлага да изиграе Христос в неин мюзикъл за Божия син. Все пак Емил е роден ден преди Исус.
Божество в СССР, отнема фенките на Коста Цонев в София
Няма женска еуфория по Емил, съизмерима или равна с тази в бившия Съветски съюз, където той продава 50 милиона копия от виниловите си плочи. Емил пее пред препълнени стадиони в Москва - все още недостигната емоция от тукашните му колеги. Само близнаците Аргирови гонят мъжката му слава в братските някога републики. След всеки концерт фенките правят засади, готови на всичко - да кръжат около него, да го пипнат, да го целунат, да го разкъсат, да влязат в леглото му. "Бях много сексуален. Бих казал хиперсексуален. Момичетата се лепяха по мен като мухи по мед", признава той в спомените си, издадени от "Слънце". Безкрайните драми се оглеждат в прекалено широкото му и любвеобилно сърце. Историите му с жени са част от кариерата и всекидневието му. Той е толкова харизматичен, малко са евите, които могат да му устоят. Коста Цонев, с когото се засичат във ВИТИЗ, след години ще признае: "Той отне всичките ми обожателки. Докато не се появи, бях номер едно и всички бяха мои. После увехнах, защото хукнаха след него".
Грета и Мариета
"Обичах те, обичам те и ще те обичам, докато съм жива", каза първата му съпруга Грета Ганчева през 2000 година. Ревността съсипва брака им, но не и приятелството, което продължава до смъртта на Емил. Според злите езици из София Васил Андреев е в основата на разлъката им. Според него било грях двама души да се обичат толкова много. По-късно Мариета, втората съпруга на Емил и майката на единствения му син Емил, също ревнува от Грета. Мариета е божествено красива, но това не помага за продължителността на брака им, разпаднал се сред клюки и интриги на околните. Те се "подписват" отново, когато вече и двамата са доста болни. Тя умира първа, отива си и двойственият Васко Андреев - имащ колкото заслуги, толкова и грехове към двойката, а Емил е повален от инсулт.
Откровения
"Аз съм зодия Козирог. Като Исус Христос съм разпънат на кръст. И съм убеден, че ми е писано да помагам на хората. Подавал съм ръка за какво ли не на приятели и колеги. Правил съм го безкористно. Без да очаквам отплата. Просто така съм устроен. И не съжалявам."
"Боляло ме е, когато са ме лъгали, когато са ме крали. Не бих искал повече студенина и пустота в душата си. За всичко друго отново казвам, че не съжалявам. Не беше случайно, че написах песен по стиховете на Александър Петров "Няма да я дам". Е, няма да дам моята младост."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
