"Брит Флойд" докараха гласовете и китарите на Гилмор и Уотърс едно към едно
Едва ли има ценител на рока, който да не е съжалявал, че от десетилетия наред е невъзможно да чуе на живо легендарните "Пинк Флойд". Въпреки че Роджър Уотърс и Дейвид Гилмор не успяха да поделят гениалността си в една група, се оказа, че изход има: бандата "Брит Флойд", специализирана в това да изпълнява хитовете на големите си предци в рока. Музикантите от Острова изпълниха "Арена Армеец" в петък вечер, с обещанието да пресъздадат великите песни на най-авангардната банда, разтърсвала някога представите ни за музиката изобщо. И се справиха чудесно. "Брит Флойд" очароваха хилядите фенове, дошли да чуят блестящите им кавъри. Кавър обаче не е точна дума: всъщност "Брит Флойд" правеха песните едно към едно, сякаш са взели назаем уменията и гласовете на Уотърс, Гилмор и компания. Откриха шоуто с "Breathe" и "Time" от най-новаторският албум за всички времена: "Dark Side of The Album". Фронтменът на бандата Деймиън Дарлингтън пееше партиите на Гилмор с абсолютно същия красив тембър, който уж би трябвало да е ексклузивна собственост само на великият Дейвид. Басистът от бандата пък докарваше гласа на Уотърс по калъп. Три беквокалистки не просто помагаха с вокалните партии, но и често вземаха основна роля в репродукцията на "Пинк Флойд". Мултимедията зад музикантите прескачаше във времето и пространството към различни години и албуми, а разтопените часовници на Салвадор Дали маркираха преходите в различни епохи.
"Shine On You Crazy Diamond" бе последвана от "Another Brick in The Wall", която някои имаха щастието да чуят и преди години, когато Роджър Уотърс ни удостои с честта да видим на живо прочутият му спектакъл "Стената". Британците в "Арена Армеец" пък изсвириха и парчета от "The Final Cut", "A Momentary Lapse of Reason" и "The Division Bell" - албумите, в които най-силно изгря звездата на Дейвид Гилмор. Музикантите изпяха и песни от "Endless River" - последният албум, който "Флойд" създадоха миналата година. За радост на феновете "Брит" се върнаха към построения по романа на Оруел концептуален "Animals", от който изпълниха "Sheep". Саундът бе чист и ясен, качеството на изпълненията безупречно. Светлините и шоуто бяха в унисон със спектаклите на Флойд преди десетилетия, а дрезгав саксофон ефектно допълваше удоволствието. Музикантите се върнаха към съвсем старата "See Emily Play" от 60-те, която пък добре напомни, че най-хубавото нещо, което "Флойд" са направили е да се оттласнат от модерните за времето им "Бийтълс" и вместо да се превърнат в техни епигони, да поемат по собствен революционен път.
"Money" и "Have a cigar" придадоха здрав рокаджийски импулс на концерта - знаем, че от време на време "Пинк Флойд" разнообразяваха гениалните си дълги концептуални композиции с гениални кратки ударни парчета, от които пък бързо ставаха хитове. Стигна се и до най-очакваната песен - "Wish you were here", която бе поета от публиката от първата до последната дума. "Comfortably Numb" вцепени феновете, но не според сюжета на песента, а от естетическо удоволствие - Деймиън изсвири прочутото соло на Дейвид Гилмор на супер високо ниво, вживявайки се и влагайки умение във всеки тон. Със задължителният бис музикантите отново се завърнаха към "The Wall" - с оперетния финал на албума завършиха и шоуто в "Арена Армеец".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
