Далеч от напълно заслуженото прозвище Българският Франк Синатра, Васил Петров е скромна личност с много ясна представа за себе си и мястото си в света. Освен отговорността към работата си, той се старае всеотдайно да бъде добър християнин и богобоязлив човек. Певецът ще изнесе концерт с коледна класика в София в зала 3 на НДК на 15 декември с маестра Любка Биаджони и нейния оркестър "Симфоникс". Те ще представят програмата първо в Германия на 10 декември - и в замък Пласенбург в Бавария, където вече са концентрирали на открито. С джаз трио Васил Петров ще направи мини коледно турне в страната, което започва от 19 декември във Варна и продължава в Русе, Кюстендил и Пловдив. И още две коледни изпъления му предстоят - на 23 и 30 декември в Музикалния театър.
- Господин Петров, какво е да се работи, когато всички почиват?
- През това време текат коледните пости - не е голяма загуба. Винаги е така, всяка година. Смисълът е да накараш хората да предусетят Коледа, да се подготвят за посрещането на Рождество Христово. А моята почивка остава за след Коледа.
- Не ви ли се иска някоя година да зарежете всичко и да си стоите у дома?
- Няма как. Не е хубаво да се зарежат тези ангажименти, защото са от полза и за мен, и за хората. Хубаво е да потопиш някого в предколедна атмосфера, да се подготвят духовно за Рождество. За това и репертоарът е доста смесен.
- Какво ви кара да се чувствате празнично?
- Самият празник е достатъчен повод, за да се настрои човек, но аз задължително си препрочитам събитията, които са се случили на този ден в древността.
- За повечето хора Коледа символизира подаръци, а за вас?
- За съжаление, материалното е навлязло много в празника. Всеки гледа по това време на годината да върви търговията и да натрупа печалба. А Коледа е духовен и семеен празник. Раждането на Спасителя на света е повод за голяма радост. Хубаво е човек да се подготви чрез пост и покаяние.
- Вие постите ли?
- Да, винаги. Това е част от подготовката за светлия ден, а целта е да се постигне смирение между хората. Първо да се смириш и след това вече да се зарадваш.
- На 8-декември ще участвате в концерт в НДК, посветен на Вили Казасян, организиран от дъщеря му Хилда. Що за личност беше той?
- Концертът е с негови песни, някои от които не съм изпълнявал. С Вили започна кариерата ми в началото на 90-те. Той беше
изключителен човек с гениално чувство за хумор
който можеше да развесели и разсмее всеки. Това е извън профионалните му качества. Освен с оркестъра, беше и филмов композитор. Дълбоко свързан със "Златния Орфей". Като започвах кариерата си, той се занимаваше с всички чужденци, които имаха рецитали. С години Вили вършеше сериозна и трудоемка работа край фестивала. Толкова спомени имам от него, от пътувания, концерти...
- Даваше ли ви някакви съвети?
- Е, разбира се. Чисто професионални, но най-вече за точността. Държеше много да не закъснявам за репетиции - аз имам този навик. Сега не чак толкова, навремето - повече. Но той не се сърдеше. Винаги подхождаше с чувство за хумор, през което обаче прозираха неговата стриктност и огромният му авторитет. Изобщо човек на изкуството, покрай който много хора са изградили кариерата си.
- Тази седмица беше 1 ноември. Кои са днешните будители?
- Културтрегерите. Тези, които имат принос в областта на изкуството. Ако цитирам някое име, ще обидя другите. Има много хора, които си струва човек да уважава именно всичко, което са дали на музиката, литература и всички жанрове.
- Вие чувствате ли се будител?
- Не. Това е много силна дума и с относително съдържание. Ако е в смисъл, че караш хората да се издигат духовно и да се отделят за момент от битовизма и ежедневието и да се доближат до Бога или поне малко да се измъкнат от лапите на консумацията, значи в известен смисъл съм будител. Но не аз трябва да говоря за себе си, а другите.
- Чие мнение цените най-много?
- Срещам се непрекъснато с много и с най-различни личности - получавам доста мнения. Приемам всеки акъл. Вземам онова, което е полезно за мен, което има смисъл. Понякога може да послушаш съвет от хора, които нямат нищо общо с теб. И таксиметров шофьор ми е давал ъкъл. Хората от народа са много сериозен коректив - никой друг не може да ти каже нещата, които те могат. Понякога тяхното мнение е много по-искрено и по-меродавно, отколкото мнението на професионалист или критик. Друго е гласът на народа - на феновете, които пълнят залите и консумират твоето изкуство.
- Вие гласувате ли по принцип?
- Относително.
- Значи сте аполитичен?
- Аполитичен, но не асоциален. По принцип нямам право да давам мнение за политиката, защото се занимавам с изкуство. Би било грешка, освен ако артистът не е много пристрастен към партия или личност. Надявам се, че имам почитатели с най-различни политически убеждения. Така че
нямам право да бъде политически ангажиран
Изкуството е над това. Не в смисъл, че я превъзхожда, а че е различно. Познавам се с всякакви политици, бивши, настоящи, президенти.
- Природата на политика обаче е сериозно опорочена...
- За съжаление - да. Особено в България. Корупция има навсякъде. Но всичко зависи от човека. Ако той има здрави морални устои, дори и политиката не би могла да го корумпира. Ако има нравствени добродетели и страх от Бога, много трудно ще реши да се компрометира.
- Значи всичко зависи от ценностната система?
- Абсолютно. Моралът идва от религията. И от това дали има страх Божи, защото човек, който не вярва в Бога, или вярва формално, не се бои да злоупотреби - нито явно, нито скрито. Онзи, който се страхува от Бога, не си позволява този лукс, защото знае, че рано или късно ще си понесе последствията. Господ не забравя.
- Вие богобоязлив човек ли сте?
- Опитвам се. Това е смисълът, иначе не си струва човек да се занимава с каквото и да било.
- Но днес като че ли е модерно да не се съобразяваш с морала?
- Да, така е. Има центробежни сили, които се стремят да отклонят хората от морала. Най-различни концепции, модерни теории обявяват ценностната система за нещо отминало, закостеняло, прекалено консервативно, което не познава съвременните нагласи. Тези течения не са от вчера. А има стойности, нравствени категории, които са над каквито и да било модерни течения - като любовта, например. Каквато е била преди хиляди години, такава е и сега. Хората обичат по един и същи начин. Това са неизменни неща, заложени в човешката природа.
- Най-простите неща са вечни.
- Разбира се. Ако сме привърженици на еволюционната теория, можем да сметнем, че всичко се променя, дори ценностната система. Но най-големите стълбове в науката са били вярващи хора - Нютон, Айнщайн. Науката не трябва да се отделя от вярата. Превръща се в самоцел.
- Намира ли религията място в живота на съвременния човек?
- Зависи как гледаш на нея. Нито едно сериозно модерно течение не е в противоречие с вярата в Бога. Като е създавал света и хората, Господ е промислил всичко, което се случва и ще се случи в света. Както казва Свети Павел, вярата, надеждата и любовта са всичко. Те остават. Смисълът на живота е спасението на душата. Човешкият живот е искра в сравнение с вечността, която те очаква. Независимо колко е продължителен. Душата е вечна и за нея трябва да се полагат повече грижи, отколкото за тялото. То само съхранява душата, която е самият човек.
- Вярата задължително ли идва от семейството или всеки сам може да я открие?
- Различни са пътищата към Бога.
- Има ли грешен път за откриване на вярата?
- Да. Ако се подхлъзнеш и повярваш в това, в което не трябва и което ще те заведе по лош път и личността ти ще пропадне. Повечето пътища към Бога са тесни и трънливи. Най-важното е, че
човекът има личен избор
Господ ни е дал свободна воля. Той не ни притеснява в избора ни. Това ни различава от флората и фауната.
- А грехопадението?
- Човекът го е избрал в дълбока древност - и затова стигна до задъдена улица. И въпреки това Господ снизхожда към човека и винаги му дава шансове за спасение.
- Родоотстъпничество ли е, когато човек си смени вярата?
- По-скоро - вероотстъпничество. Човек трябва сам да направи своя избор. Както Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът. Много е важно как ще намериш своя път за спасение.
- Как тълкувате изречението: "Блажени са нищите духом"?
- Има се предвид необременените с грехове, а не буквално, както се разбира днес. Думите търпят метаморфози през годините. Нищите духом са чистите души, по-малко обременените от грехове. Извисен духом човек в момента се разбира човек, който е по-близо до Бога, който не е толкова зависим от материалното, извън битовизмите.
- Има ли такива хора днес?
- Разбира се. Ако отидете в Атон, ще намерите много. Сред миряните също има. Но всичко донякъде е относително - защото човек има знайни и незнайни грехове. На някой може да не му личат толкова, а душата пък да му е много омърсена. Всеки трябва да се старае да се отдалечава от греховете си и да върши добри дела.
- Вие изповядвате ли се?
- Да. Поне преди Коледа и Великден. За да те допуснат до причастие след пост, трябва да се изповядаш задължително, иначе няма смисъл. То е сериозен акт. Чрез него ти се присъединяваш се към тялото и кръвта Христови.
- По какви други начини човек може да се пречисти?
- Чрез покаяние за греховете, които е извършил. Да се върнеш назад, да си обясниш, да преосмислиш, да направиш равносметка и вътрешно да се покаеш с молитви към Бога и да постигнеш примирие с него. Точно това ти подсказва и съвестта. Изповядваш се искрено и се стараеш да не повтаряш греховете си.
- Случвало ли се е да повтаряте грешките си?
- Разбира се. Дори краткотраен гняв също е грях. Гневът е вреден за човешкото тяло и душа, излишен е. По-добре да го махнеш от себе си, отколкото да го проявяваш. Не носи полза нито на теб, нито на околните. Дори да имаш повод за гняв, трябва да го преодолееш.
- Но как?
- Побеждава се само чрез смирение. И чрез мъдростта да осъзнаеш, че гневът е злободневие. Тогава преставаш да се подаваш на това изкушение, което идва отвън.
- Вие гневите ли се?
- Разбира се - и по много дребни и злободневни, и по много големи и глобални въпроси. Всичко, което се случва в света, може да ти даде повод за гняв. Висша мъдрост е да не се гневиш. Но колко по-хубаво е да прекрачиш прага на злободневието и да отидеш в друга сфера, която ще ти носи наслада за самия теб и полза за другите. Да минеш на страната на съпричастието и прошката. Всичкото объркване идва от егото.
Най-големият грях е гордостта
Ако се смириш в себе си, ще ти е много по-лесно с всичко останало. Няма да вършиш и други грехове, ако подтиснеш егото си. Не трябва да мислиш високо за себе си, че ти си най-великият, а другите са подчинени.
- Булгаков казва, че най-големият грях е страхът...
- Не, не е така. Страхът донякъде е грях. Когато в първите векове на християнството, мъчениците са умирали за вярата си в Христос, били са изгаряни, измъчвани, гонени, Бог казва: Не се страхувайте от този, който може да убие тялото, а от онзи, който може да умъртви душата. Единствено страхът от Бога е полезен страх, защото те пази от грехове.
- Значи не е лошо да се страхуваме?
- От Бога само, от нищо друго. Той е навсякъде и може да те предпази от всичко, зависи от промисъла му. Ще ти даде изпитание, което можеш да издържиш. Бог не може да присъства в омърсена личност, в която няма покаяние. Греховете те отдалечават от него и вече няма кой да те защитава и пази.
- Днес религията се използва като основание за терор.
- Това са спекулации, чудовищна спекула на еретическа основа. На гърба на гордостта, себелюбието и егото някои хора смятат, че никой не може да им дава ъкъл. Както и по време на инквизицията са изгаряли хора на науката. Преследвали са хора, които са носили напредничавия дух на човечеството. А това какво общо има с християнството? Нищо. То е антихристиянско. Но са се заблуждавали, че това е богоугодно дело. Християнството не се осъществява чрез насилие, а само чрез любов, а не чрез войни и меч.
- Ако бяхме добри християни, нямаше да се бунтуваме срещу бежанците?
- Не знаех, че има бунтове. Може би те са причинени от спекулации, че това не са бежанци, а хора с пари в джоба, които се възползват от тази бежанска вълна. Всеки случай ние сме длъжни да бъдем съпричастни с нещастните и страданията на другите, и да оказваме помощ в името на доброто и Бога.
- Защо обаче не сме?
- Всеки отговаря сам за себе си. Въпросът седи и на държавно ниво, там трябва да се реши как да се помогне на тези хора. Тук говорим и за интеграция, споделяне на ценности, религия. Както Бог дава дъжд на всички живи същества, независимо дали са атеисти или не. Човек е трябва да бъде солидарен и съпричастен към ближния. Би могъл да се постараеш да ориентираш чужденеца, да се опиташ да го приобщиш и да му посочиш истината, според теб. В Библията все пак пише, че ако обърнеш една душа, която се е отклонила от пътя и я спасиш, ти ще покриеш много грехове. Би било грях, ако си безразличен в такава ситуация. Длъжен си от човешка съпричастност и любов да му посочиш правилния път, да благовестиш няколко пъти, ако не желае да приеме твоята концепция, го оставяш.
- Ако това е така, значи апатията е най-големият проблем.
- Да, отачаянието е грях. Изкушенията са много и силите на злото не спят.
- Вие оптимист или песимист сте?
- По средата. От гледна точка на вярата - съм оптимист за бъдещето на хората, на човешкия род. В един анекдот се казва, че песимистът е добре информиран оптимист. Това се отнася за консуматорския свят, в който живеем. Духовният свят е нещо друго.
- Наскоро получихте две награди от Akademia Music Awards в Лос Анджелис за най-добър джаз клип за видеото на „My Way" и за поп/латино песен за парчето Be In Love Forever. Колко важни са?
- Важни са, все пак това е някакво признание. Винаги трябва да се мисли в перспектива, т.е. какво ще последва от това. Засега - нищо, освен разпространението - двете песни стоят на страницата на академията. Наградите по принцип са важни, не са просто инцидент.
- Какъв подарък си пожелахте за Коледа?
- Един от добрите подаръци би бил договор за записи с някои от големите компании. Догодина има много интересни неща - джазфестивали в Китай и Корея.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
