Един от най-старите надписи на кирилица бе открит от археолога Ивайло Кънев в крепост на цар Симеон в местността „Балък дере” до Хухла. Надписът представлява сгъната на две оловна площ с много грамотно изписан каноничен текст. Сгъната на две е висяла на връв на врата.
Реликвата е открита миналото лято, но едва сега е почистена и разчетена от археолога Ивайло Кънев и Националния исторически музей, пише "Марица".
Най-старият надпис на кирилица е в скален манастир в Крепча и е от 921 година. Откритата оловна плочка от Ивайло Кънев е със сигурност преди 927 година.
Името на крепостта не е известно, но тя е изградена на стратегическо място – най-източните склонове на Родопите с изглед към Одринска Тракия.
„Тук има съвпадение на археология, история и епиграфика. Археологията показва, че този амулет е намерен в контекста с български материали от 10 век, историята казва, че в 927 година с подписването на мира в Месемврия между Петър и император Роман Лакапин, на Петър се признава титлата „Цар”, жени се за Мария, която се прекръства на Ирина, но условието е Петър да се оттегли в границите отпреди войната на баща му Симеон. Значи тогава крепостта преминава отново във византийски ръце. Събирайки всичко това, можем да кажем – този амулет е написан преди 927 година. Това е един от най-ранните кирилски надписи в света”, обяснява археологът.
Става въпрос за каноничен текст, който е много грамотно написан. В него се споменават молителите – Никола и Павел. Надписът е разчетен от д-р Георги Сингалевич от БАН. Той много точно датира епиграфски материал.
Амулетът е дълга 10-сантиметрова оловна пластина. От вътрешната страна има 7 реда, а от външната 4.
Буквите са по милиметър и половина. След това надписът се прегъва през една връв и виси на врата.
Това е единствената прегъната на две оловна плочка – досега са откривани само прегънати на четири. Оловната плоча е разчистена от проф. Веселина Инкова – най-добрият реставратор на метал между Париж и Истанбул.
Историята на крепостта в "Балък дере"
В римско време на мястото е имало антично езическо светилище. Император Теодосий унищожава езичеството в цялата империя - забранява то да се практикува дори у дома и разрушава храма.
„Аз откривам следите как това светилище е унищожено и върху терена му – целият хълм е бил обрамчен с крепостна стена. При управлението на император Ираклий по време на едно от последните аварско-славянски нашествия – вероятно около 618 година, когато край Одрин са били преговорите – всички крепости били с отворени врати, защото хората чакали мир. А аварите и славяните са ги превзели и разрушили. И още оттогава нямаме името й в изворите”, разказва Ивайло Кънев.
200 години крепостта е стояла разрушена докато не я стяга цар Симеон. След 913 година твърдината е българска.
„Следващите 10 години Симеон буквално помита Тракия с военни походи. В тези 10 години крепостта в местността „Балък дере” изпълнява функциите на наблюдател, организатор, място за логистика. Този надпис показва, че войните на цар Симеон са били много добре планирани”, обясни за „Марица” археоголът.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
