Банско е един от най-посещаваните ски курорти в България, привлекателен както за ски любители, така и за хора, които не практикуват зимни спортове. Името на града е включено на 4-то място в класация на 5-те най-добри за живеене български градове за 2023 г. според изданието Nomads Nation.
Той съчетава облика си на възрожденско градче с лъкатушещи калдъръмени улички, стари къщи и църкви със славата си на модерен ски курорт с луксозни хотели, ваканционни имоти и заведения, пише actualno.com
Назад в миналото
В региона са регистрирани над 100 обекта, включени в археологическата карта на България. Сред тях е “Ситан кале” - крепост, обитавана още от траките, достигнала своя апогей през античността и ранното Средновековие и продължила съществуването си до падането под османско робство.
Банско се оформя като селище след обединяването на няколко махали. Първият документ, в който се среща името на Банско е в османски регистър на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г.
До 18-ти век местните жители се занимават основно с животновъдство и занаятчийство. През Възраждането Банско се превръща в значим търговско-занаятчийски център. По река Глазне се изграждат воденици, дъскорезници, тепавици и др. Местните жители поддържат търговски връзки със селищата от Егейското крайбрежие, от Централна и Западна Европа. Местните изнасят дърводелски, кожарски и железарски стоки и докарват обратно риба, памук, тютюн, маслини. Банскалии откриват търговски кантори в много европейски градове - Будапеща, Виена, Лайпциг, Лондон.
Старият град на Банско
В стария град са запазени къщи с богата украса - изографисване, дърворезба, специфични за региона. Представителите на Банската живописна школа са превърнали някои от къщите в истински произведения на изкуството.
Къщите са от крепостен тип - изцяло от камък, с изключително дебели стени и здрави, обковани врати. Имат обособени скривалища, както и няколко входа и изхода, а връзките между помещенията са сложно преплетени.
Приземният етаж е от стопански помещения - обори, складове, работилници. Жилищният етаж е вторият, където има всекидневна, гостна, стая за жените, където предат, плетат, шият. В плътните стени се вграждат гардероби и долапи. Стаята за гости е обзаведена с най-хубавата покъщнина, но не се използва от семейството, а само от гости. Откъм вътрешната страна, която гледа към двора, има голям чардак, опасващ етажа. Специфична само за Банската къща е т.нар. “колиба” - наклонена тераса, която осъществява връзка със стопанските помещения. Дворната част а защитена от каменни огради с яки порти. Уличките в Стария град, са сложно преплетени, а кръстовищата очертават няколко интересни ансамбъла.
Веляновата къща
Освен че е типична за строителството тип “крепост”, Веляновата къща представя бита на банскалии през Възраждането - обзавеждане, подредба, пособия и уреди на всекидневната сезонна работа на фамилията. Стенописите и дърворезбата са истинско произведение на изкуството.
Строена е през 18-ти век и дарена от църковното настоятелство на майстор Велян Огнев - зограф, резбар, който изрисува иконостаса и наоса на църквата “Света Троица”. Майстор Велян прави декорацията на много къщи в Стария град на Банско, а своята къща превръща в истинско творение на изкуството. Велян Огнев дърворезбова таваните, чардака, декорира и фасадата. Изрисува къщата отвън и отвътре. В паната включва геометрични мотиви, растителни композиции, птици, клонски, битови пейзажи от ежедневието на банскалии.
* Църквата “Света Троица”
В периода 1833-1835 г. в Банско се строи една от най-големите църкви на Балканите. Сградата изненадва още на входа - до кръста има и издълбан полумесец. Тази изненадваща комбинация спасява църквата от събаряне по време но османското владичество.
Църквата е планирана с много по-големи размери отколкото е било позволено в този период. Властите издават решение за събаряне и изпращат свои представители да разрушат църквата. Когато, обаче, видели полумесеца, заптиетата дори се поклонили и никой не посмял да вдигне ръка срещу храма. На пръв поглед църквата не изглежда толкова голяма. Размерите на тази трикорабна псевдобазилика са 20 м височина от пода до свода, 44 м дължина и 22 м ширина. Има партер и балкони на 2 етажа. Олтарът, стенописите, иконите, престолът, са създадени от майстори от Банската и Дебърската школа и са уникални за България.
* Къща-музей “Никола Вапцаров”
Разположен в центъра на града, музеят е не само част от площадното оформление, но е и един от символите на градчето. Домът, в който е живял Никола Вапцаров, е отворен за посещения през 1952 г.
* Къща-музей “Неофит Рилски”
В тази къща е роден и живее до 1811 г. патриархът на новобългарското образование и просвета - Неофит Рилски. Днес домът му е превърнат в музей.
* Радонова къща
Строена е в началото на 19-ти век. Експозицията в жилищните помещения проследява историческото развитие на Банско от възникването му до неговото освобождение през 1912 г. Акцентът е поставен върху значимостта, което градчето заема в националната ни история и огромният принос в утвърждаването на българщината.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
