Уникален календар на прабългарското летоброене е една от забележителностите на Разлог. Той се намира в централния парк на града. 12 мраморни морени с издялани фигури на животни са подредени в кръг, като Древен слънчев календар.
Такъв слънчев календар е намерен от иманяри в землището на Разлог през 70-те години на 20 век. Находката представлява каменен диск с кръгообразна форма – с диаметър 10 см, двустранно покрит с нисък релеф, пробит в средата – вероятно ползван за амулет.
Календарът е резултат от хилядолетните наблюдения на предците ни в стремежът им да се ориентират във времето и пространството. Българите използват календара от дълбока древност до края на 19 век.
Археологическата находката от Разлог е датирана към 8 век сл. Хр. и представлява единственото пълно и запазено изображения на Древния български календар, намерено и произхождащо от земите на днешна България.
В далечните епохи, когато човекът не е могъл да разчита на точни измервателни уреди, за да определи момента на най-дългата нощ и началото на нарастването на деня, т.е. началото на астрономическата година (22 декември), той се е осланял на наблюдението на допълнителни фактори – положението на Земята спрямо други планети – Луната или Юпитер.
Календарът е възстановен върху мраморни морени, всяка от които тежи между 1 и 2 тона. Изобразени са 12 животни, които символизират отделните етапи от бита на древните българи.
"Става въпрос за календар, който обхваща 60-годишен цикъл разделен на пет елемента. Малкият кръг е 12-годишен, а календарът е слънчев. Нова година започва винаги на деня, в който излизат кукерите в Разлог - и до ден днешен на Игнажден", обясни скулпторът Асен Ботев, пред бтв.
Както в Китайския календар, така и в прабългарския, всяка година съответства на определено животно. Археолозите са категорични, че уникалният календар се използва в Азия и до наши дни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
