Имало е бункери, за да крият социалистическите управници, казва в специално интерво за вестник СТАНДАРТ доц. Тодор Чобанов
Един от най-добрите български историци, специалист по средновековна история - доц. д-р Тодор Чобанов, бе гост в Епизод 16 на подкаста на "Стандарт". Издателят на медията Славка Бозукова направи ексклузивно интервю с него по повод обявяването на София за столица на България.
Епизод 16 от подкаста "Чудесата на България" може да бъде гледан в секция "Подкаст" на агенция "Стандарт" (www.standartnews.com), както и в You Tube канала на "Стандарт" (www.youtube.com/@Standart-News), където са всички епизоди на "Чудесата на България". Епизод 16 може да бъде слушан и в платформата Spotify.
Повече от 10 години доц. Тодор Чобанов преподава в УниБИТ средновековна българска история, археология и управление на културата. Преди това е водил магистърски програми в Центъра за културно наследство.
Доц. Чобенов бе заместник-министър на културата в първото правителство на Бойко Борисов и дългогодишен заместник-кмет на София с ресор "Култура". Той е автор на книгите "Наследството на Сасанидска Персия у българите на Долния Дунав", "Свещените дворци на българските канове", "Изследвания върху културата на старите българи", "България и Византия - титани на кръста", както и на над 30 изследвания в областта на археологията, културния туризъм и опазването на културното наследство. Последната му книга "Произходът на прабългарите" стана хит. В момента доц. Чобанов, завършва най-новата си книга.
- Минералната вода трябва да стане част от Бранд София
- Тронната зала на Константин Велики била пред хотел "Шератон"
- Великите сили са имали тайни планове за подялба на Балканите
- София става столица и по военни причини
- Варна първоначално не е била слагана в Княжество България
- Бисмарк се застъпва да имаме излаз на море и пристанище
- Доц. Чобанов, на 3 април по нов стил, преди 145 години, София е избрана от първото Велико народно събрание за столица на България. Предложението прави съоснователят на Българската академия на науките Марин Дринов. Как се стига до това решение, при положение, че София по това време не е била най-големият град, а и Пловдив, и Търново са имали големи амбиции да станат столица?
- Да започнем с наглед странните статистически данни какво е представлявала София при Освобождението. Големият въпрос е наистина ли е била толкова малък град, по-малък от Пловдив? Отговорът е не! София е била много по-голяма, но в средата на ХIХ век има много силно земетресение, което разрушава всички по-важни сгради. Храмът "Света София", конаците - имало е два, един от които на мястото на Двореца, понасят много сериозни поражения.
Много преди това земетресение София е била главно административно седалище на Османската власт на Балканите. Бейлербейство Румели - това са европейските територии, се е управлявало от София.
Но поради факта, че империята на практика е била в постоянен банкрут, когато става земетресението, тук няма пари за ремонти. И се взема решението, че по-евтино и по-бързо ще бъде да се премести административната единица в Битоля.
Така на самото Освобождение София е много по-малка от Пловдив, който тогава е имал 50 000 жители. Но преди това, през вековете, София има много значима роля.
- Защо е избрана толкова категорично за столица?
- Има и вътрешни, и външни причини. От наша, българска, гледна точка, която е била определяща за народните представители, успехът с Екзархията е бил исторически момент, много ясен сигнал, че българският народ ще получи своята държава. Нашите строители на съвременна България, нашите възрожденски дейци, са си представяли българската държава в териториите, където има българска църковна власт. Те са искали да надградят това, което имаме като църковна рамка, за да получим българската държава. Те няма как да знаят, че великите сили имат куп тайни договорки да няма нова голяма държава на Балканите, славянска.
Бисмарк е казал явно това, което всички са знаели в определени кръгове, че двете големи континентални империи Австро-Унгария и Русия са си поделили тайно Балканите.
Така нашите, български, мечти са се сблъскали от самото начало с предварителното решение на великите сили да си разделят Балканите.
- Кога са били тези тайни договорки?
- Започнали са да си делят териториите на Османската империя веднага след Наполеоновите войни. Теглили са чертата, Бисмарк го е казал - къде явно, къде тайно, къде шеговито, на Берлинския конгрес: Нали се бяхте разбрали да си разделите Балканите, западните за Австро-Унгария, източните за Русия.
Така нашата българска мечта за голяма обединена България е била обречена още в мига, в който се е родила.
Затова толкова много харесвам Съединението. То показва, че дори и великите сили да са се разбрали за нещо, при решителни действия това може да се промени. Героизмът на българската армия, твърдото поведение на княз Батенберг, което после му коства трона, са показали на света, че трябва да се съобразява с българския интерес.
- Какво друго е било различно в първоначалната визия на великите сили?
- Например, малко хора знаят, че Варна е нямало да бъде в Княжество България. Бисмарк обаче лично се застъпва за България. Казва: "Какво ново княжество ще правим, когато то няма да има излаз на море и пристанище". Варна е била предвидена в другата сфера на влияние - да остане в източната част на Балканите и там да се формира друга общност. Така, че София е избрана за столица от наша гледна точка, защото се намира в средата на българското етническо землище и потенциално дава възможност за обединение на голяма част от българските етнически територии.
Но има и едни невидими аргументи, които лъсват в писма, например на руски генерали, че тайно Русия се е готвила за война с Австро-Унгария за влияние на Балканите. Сценариите на бъдещата война са се обсъждали към момента, когато София е избрана за българска столица. Внушено е деликатно, че при една такава война, разбира се, ще се разчита на руската армия тук да отблъсне австро-унгарската и това не може да стане от Търново. Защото Търново се намира на планински терен, където не може да се разгърне в тогавашната епоха войската. А става въпрос за големи армии от 100-200 хиляди души. В този смисъл София е предпочитана и по военни съображения.
- Както казахте, в различните етапи София е играела различна роля. Ако се върнете назад в тези над 7 000 години история на града, кой е най-отличителният период?
- Днешна София има изключителна роля в Римската империя особено в периода от средата на ттт век до времето на Юстиниан Велики (средата на Vт век). Сердика е столица на провинция вътрешна Дакия. В Сердика пребивават много императори, градът получава редица привилегии. Но най-големия си политически възход Сердика има в епохата на Константин Велики и неговите синове. Биографът на Константин казва, че той е живял тук 10 години. Вилата му е намерена в днешен Костинброд. Той е казвал: "Сердика е моят Рим!".
Тук е имало амфитеатър с 25 хиляди места, много представителни сгради. Сердика действително е играла първостепенна роля в Римската империя, даже е била сред кандидатите в късата листа за нова столица. Било ясно, че императорите няма да се върнат в Рим по ред причини - най-вече по логистични. Рим е далече от театъра на войните действия. Това е време, в което империята трябва да оцелява и проблемите са тук на нашата граница. И затова императорът като предводител на войските трябвало постоянно да присъства тук на Дунавския лимес. А Сердика е била в много чувствителна зона, на главен път свързващ Изтока със Запада.
Градът е бил много важен и в българското Средновековие - вторият по значимост след столицата. Когато византийците превземат Плиска и Преслав, съпротивата се организира именно в Средец.
- Нека съчетаем историческите данни с митовете и легендите. Споменахте амфитеатъра, споменахте и вилата на Константин Велики. Къде е бил дворецът му тук, в Сердика?
- Локализиран е още през 50-те години, макар и отчасти. Намерени са фасади. Сава Бобчев и други негови колеги установяват особено представителна сграда на площад Света Неделя. По сегашните стандарти тя е огромна. Не е допроучена. Но колегите имаха уникалния късмет да намерят тронната зала.
- Къде е била?
- Точно пред входа на хотел "Шератон". Размерите й са около 500 метра, което за онази епоха е било грандиозно. Намерени са доста луксозни находки, включително съкровище с римски монети. Това е бил офисът, където управителят или императорът, когато е в града, е работил. Живеел е във вилата си в днешен Костинброд. Тя пък е с размерите на малък град. Там също има тронна приемна зала, огромна, с много луксозни мозайки.
- Къде е бил амфитеатърът на Сердика?
- Под хотел Арена ди Сердика.
- Искам да коментирате и легендите от по-ново време. Вярно ли е, че в днешната сграда на Столична община е бил най-големият бардак по времето на буржоазията?
- Не! Това са митове и легенди от миналото, които в наши дни придобиват някакво ново звучене. В онази епоха, в Царство България, тези неща за разлика от днес са били с регламент, имало е даже медицински контрол.
- Чували сме още една легенда - че девизът на София "Расте, но не старее", първоначално е бил "Расте, не старее". Но в началото на ХХ век един от управниците вижда, че буквите са 13 и за да избяга от фатализма, слага "но". Така ли е наистина?
- И това са митове и легенди. Няма някакви основания на база документи гербът или девизът на София да са променяни чувствително.
- Не обичате да Ви се вкарват конспиративни теории, но все пак да си кажем няколко думи за тунелите под центъра на София. Каква е истината за тях. Говори се, че те са свързвали всички сегашни големи централни сгради?
- Това са много популярни градски легенди и хората често ме питат за тези пусти тунели. В ранния период на социализма, през 50-те години, източният блок се е готвел за война. Сталин е бил доста параноичен, очаквал е Трета световна и поради тази причина са построени доста бункери. Има и един недостроен в подлеза на църквата Св. Петка Самарджийска. Готвили са се за някакво военно събитие. Всички големи административни здания от "карето на властта" са изградени в 50-те години и са довършвани след това поетапно. Общо взето всички те имат или са свързани с бункери. Или имат тунели до най-близкия бункер. Но това са къси тунели, за да могат ръководителите от различен ранг, да не излизат на повърхността при бомбардировки и военни събития, а светкавично да стигнат от кабинетите си в Партийния дом или околните здания до бункера.
- Съществуват ли още тези бункери?
- Някои - да, други отдавна вече са извадени от експлоатация. Но, да, в центъра има няколко такива. Те не са с големи размери. Всичко останало е плод на фантазията.
- Какво е имало под старото Народно събрание? Едни казват гробища, други - светилище...
- За гробища е 100% сигурно. Намерени са доста останки от различни периоди, като се започне от ттт век и се стигне до Средновековието. Дори и на първите илюстрации на следосвобожденска София се виждат римските гробници как стърчат в района на Света София.
Историческата сграда на Народното събрание е построена в района на античните гробища.
- И последно за митовете - пространството под НДК. Чували сме легендата, че колкото етажа има над земята, толкова са и под нея.
- Този мит се базира на факта, че може би най-старите и най-мащабни съоръжения от метро системата са направени във връзка с изграждането на НДК. Тъй като още тогава се е предвиждало НДК освен всичко друго да бъде и място на свързване на различните метросистеми. Много пъти съм обсъждал този въпрос с проф. Стоян Братоев. Действително тези трасета на метрото са направени още при строежа на НДК. Неслучайно подлезът на НДК е толкова странен. Той е такъв, защото е замислено да обслужва един транспортен хъб.
- Говорихме си много с Вас за Бранд България, който се превърна в приоритет на отиващия си кабинет. Но се надявам да остане приоритет и за следващите правителства. Успоредно с Бранд България се заговори и за Бранд София. Вие, като дългогодишен зам.-кмет, отговарящ за културата, как вие си представяте Бранд София?
- На герба са показани тези неща, които можем да използваме за реклама на София. Имаме планината, която безспорно има огромен потенциал, който сега е за съжаление неизползван, имаме културното наследство, което е много интересно и атрактивно и ако се поднася по един добър начин на туристите, те са доволни. Аз съм практикуващ екскурзовод, това е известен факт. Имаме, разбира се, и минералната вода, която също с уговорки може да се впрегне за туристопотока и за брандирането на София.
- София има 94 минерални извора, но не знаем за тях и не ги рекламираме.
- За да имаме истински СПА туризъм, като този в Будапеща, който ние много години обследвахме, трябват и много големи СПА хотели. Тайната на Будапеща е, че там тези най-големи балнеологични спа комплекси са обвързани с хотели с по няколко стотин стаи. Хората отиват в Будапеща, за да ползват тези услуги.
София никога не е била център за такива услуги. А Будапеща е наследила това от Австро-Унгария. Ние тук тепърва трябва да го изграждаме. Знаете, в Банкя беше реставрирана една от най-големите и представителни стари минерални бани, сега завърши проектът в Овча Купел. Аз скромно мога да кажа, че всички знаем, че положих големи усилия тази сграда да бъде спасена и да бъде вкарана в проекта, така че на първия етаж да се възстанови СПА дейността, а горе да се занимаваме точно с туризъм, с културното наследство.
В Будапеща тези структури са обособени в големи градски паркове. Къпалнята Мария Луиза примерно, е идеална за такъв вид СПА комплекс.
Банкя има огромен балнеоложки потенциал, защото е селище от курортен тип, тя позволява да се строят по-луксозни хотели, но центърът на София е много малко вероятно да се превърне в такова място.
- Изследвахме модела на най-стария германски спа курорт Бад Пирмонт. Какво показа той?
- В Бат Пирмонт са се лекували Петър Велики, Рузвелт, една камара световни личности, известни поп и други звезди. Какво да ви кажа. Първото условие е да е тихо и спокойно. Второ, там, като пристигнеш, веднага ти зачисляват лекар, рехабилитатор, който ти прави индивидуална програма, в която ти пише колко часа в каква вода. Във ваната в хотела тече минералната вода вътре, ако не ти се излиза от стаята - не излизаш. Така, че ние имаме доста път да извървим, докато стигнем добрите практики в Европа. Но първото условие е това да бъде осъзнато като част от системата на здравеопазването. Има интерес за такъв тип туризъм, например от Израел, но трябва да създадем условия - зелена система, спокойствие, качествени медицински услуги.
Знаете ли, в Бад Пирмонт е пълно с български рехабилитатори, едни от най-добрите в Европа са наши специалисти.
- Наскоро бяхме в Кюстендил, за да положим основите на Бранд Кюстендил с тяхната възможност за балнеотуризъм. Те също разчитат на израелски туристи.
- Да, така е. Но заради войната сега малко е нарушен ритъмът. Но по принцип хората в Израел, които са платежоспособни и с по-висок стандарт на живот, високо ценят такъв вид услуги. Първата стъпка при нас е да се върнем към разбирането, че това е система от здравни услуги.
- Заедно с Вас проведохме обучение на млади хора за културното наследство. Голяма част от тях задават въпроса какво показваме на туристите извън обичайния маршрут - Александър Невски, катакомбите на "Света София", Боянската църква, НИМ, Музеят на София. Къде са атракциите? Първия въпрос, който младите зададоха, бе: защо няма атракции на Витоша?
- Аз също задавам този въпрос много години. Витоша е в плен на едно административно- правно безвремие, което вече придобива абсурдни размери. На Витоша има много хижи, които не могат да се ремонтират заради административните проблеми на планината, на курорта.
- Виждам, че сега са започнали - малко по малко...
- Витоша си има нужда от стопани, има нужда от ремонт на хижите. Много собственици желаят да подобрят своите съоръжения, но нямат административно-правната възможност дори и за базови ремонти. За да има туризъм, трябва да има инфраструктура. Къде са лифтовете, къде са хижите, къде са удобните връзки за софиянци? Като родител на две деца, аз не искам да ги качвам с колата на Витоша. Ако са 3-4-5-годишни, как ще ги качиш пеша до горе? Така, че трябва да се мисли за масовия турист от третата възраст. Планината трябва да е достъпна и удобна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
