- Колосът на Аполон Лечител се виждал от километри
- Връщат блясъка на Св. св. Кирик и Юлита
Има едно парче земя у нас, което пази следи от 6 хиляди години преди Христа - още преди Черно море да се изпълни с водата, с която е дошъл потопът през Босфора. На този къс земя се ражда една от най-старите световни цивилизации, по-древна от шумерите дори. Остров Св. св. Кирик и Юлита е бил и дом на траките, и храм на християнството. А днес тъне в разруха.
Единственият остров у нас, свързан със сушата с вълнолом, е не просто две длани земя, а минало и настояще, вплетени в съдбата на народа ни. История, която ни връща в древността, но и ни напомня за настоящето и бъдещето, които трябва да подсигурим.
Музей на черноморската култура
Остров Св. св. Кирик и Юлита може да се превърне в световен център за култура, който ще привлича туристи целогодишно, обяви служебният министър на културата проф. Велислав Минеков, който преди дни инспектира състоянието на сградите на острова. Министърът от поне две години е радетел за възраждането на острова и превръщането му в славно място. Отдавна той се бори за специално отношение към мястото, изразявайки възмущението си от опитите през годините островът да бъде превърнат в автобусна гара, автомобилен паркинг или хазартен център.
Руините на острова наистина са потресаващи, особено ако човек носи поне малко романтика в душата си и естетика в ума си. Островът е красив и пълен с история. Отношението ни към това свято място трябва да бъде наистина специално, категоричен е Минеков.
Сега културният министър е зает отново да търси финансиране, за да превърне мястото в перлата на артистичността, която си представя. Минеков е водил разговори с посланици и шефове от ЮНЕСКО. И е получил обещание за помощ не само от културната организации към ООН, но и от различни фондации, които подпомагат подобен вид културно наследство и неговото консервиране и реставриране.
Основният проект за остров Св. св. Кирик и Юлита е отпреди 11 години, но днес е възроден и по него се работи отново. В основата му е Рибарското училище, станало по-късно военноморска школа. Идеята е то да се превърне в Музей на черноморската култура.
Парче земя и неговото минало
Св. Св. Кирик и Юлита е с територия 82,5 декара и е в акваторията на Созополското пристанище. Името му е свързано със съществуването на това място на средновековен манастир от XI-XIV век, споменат във византийски императорски грамоти от времето на династията на Палеолозите. Християнският комплекс вероятно възниква през втората половина на IV век, когато в най-високата част на острова е изградена голяма базилика, свързана със статута на Созопол като епископски център.
Руините на църквата са открити през 1927 г. при строителството на Рибарското училище. Около нея са проучени десетки гробове от V-VII век. Намерени са и множество древни артефакти, които потвърждават данните от първите разкопки на френския консул Александър Дегран (1904 г.) за наличие на езически храмов комплекс от времето когато Созопол е бил древногръцкия град Аполония, т.е. от края на VII пр.н.е. до III век от новата ера.
През 2009 г. археологическите проучвания на острова са подновени под ръководството на доц. д-р Кръстина Панайотова от БАН. Резултатите от разкопките дават основание да се твърди, че на това място е възникнал местен град-държава. Открити са основи на три храма, монументален олтар, цистерна, фрагменти от архитектурна теракота, антични мраморни корнизи, култови ями и голямо количество източногръцка и атическа керамика (VII-II век пр.н.е.).
Находките до голяма степен потвърждават сведенията на древните летописци за ранната история на Аполония. Античния географ Страбон споменава храма на Аполон Лечител и обстоятелството, че по-голямата част от полиса е разположена на малък остров. Сведенията за храма се потвърждават от Апиан, Плиний Стари и др. автори, впечатлени от грамадната бронзова статуя на Аполон, дело на атинския скулптор Каламид. Тя е била висока 13 метра и се е виждала отдалеч.
От местни източници, като музейния център в Созопол, научаваме, че сред историците тече дискусия за местоположението на храма. Епиграфски източници - посветителски надпис на Аполон Лечител върху каменен блок, открит при строителството на Рибарското училище, купа с вотивен надпис и множество фрагменти с графити IH (съкращение на Йетрос Лечител) от култови ями, дават основание по-голямата част от изследователите да приемат, че храмът на Аполон е издигнат на днешния остров Св. св. Кирик и Юлита. Научните доводи в полза на тази теза се базират и на декрет от края III век пр.н.е., издаден от народното събрание на Аполония, открит в Истрия (дн. Румъния).
В надписа се споменава за война между Месамбрия и Аполония, която възникнала по повод владението на Анхиало (дн. Поморие) и експлоатацията на известните в античността солници. В декрета се споменава, че месамбрийците осквернили светилището на Аполон, но не успели да превземат града. Интерпретацията на епиграфския паметник предполага, че местонахождението на храма е извън крепостните стени. Предвид местонахождението на вотивния надпис, се допуска, че храмът на Аполон е разположен в най-високата част на острова, където е разкрита раннохристиянската базилика, като е формулирана тезата за възможен континюитет между двете култови места.
Систематизираните сведения от последните разкопки показват, че на това място още от VII век пр.н.е. съществува жилищен квартал и първият свещен участък (теменос) в който функционират най-важните светилища на полиса, сред които доминира храмът на бога - епоним.
След завладяването и разграбването на Аполония от римляните, през 72 г. пр. Хр., символът на града - колосът на Аполон Лечител, като най-ценен военен трофей е отнесен в Рим. Лишен от предишния си блясък и великолепие, култовият център скоро е възстановен и продължава да функционира. Тук навлизат и нови култове, характерни за римския пантеон. На особена почит сред тях е Тракийският конник, свидетелстващ за осезаемото тракийско присъствие в града.
Въпреки превратностите на времето островът запазва ролята си свещено място до края на XIX век, когато върху руините на древните езически светилища и християнски храмове продължава да съществува малката църква "Св. Троица", която пази стародавн ите традиции.
Двама важни светии дават името на острова
Остров Св. Св. Кирик и Юлита носи имената на двама християнски светци с особено драматична съдба.
Историята разказва, че Юлита произлизала от стар род на римски царе. Овдовяла твърде млада, като останала само с тригодишния си син Кирик. Юлита живеела в гр. Икония в Мала Азия и изцяло била отдадена на Христовата вяра. Тя кръстила своя син веднага след раждането му и когато той станал на три години, го научила на вяра и молитва, доколкото може да възприеме дете на тази възраст.
При управлението на император Диоклециан (284-305) настанало голямо гонение срещу християните. Юлита взела тригодишния си син и с двете си верни слугини избягала в Селевкия. Когато и там започнали да преследват християните, тя отишла в Килийския град Таро. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена заедно с тригодишния си син на съд.
Управителят я запитал за нейното име, род и отечество. Тя нарекла себе си само християнка. Тогава управителят й отнел сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и искало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, но Кирик с висок глас извикал: "Аз съм християнин, пусни ме при мама!". И взел с ръчичките си да драска управителя, като отвръщал лицето си от него. Озлобеният управител го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и невинна душа.
След много мъки и Юлита била посечена с меч.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
