Традициите оживяха в Раювци

- Проф. Попхристов, на 12,13,14 юли се проведе осмото издание на Форум "Българският Дух през вековете". Те бе трето в село Раювци. Бихте ли ни разказали повече за събитието?

Дамян Попхристов: Предишните два форума в Раювци бяха предимно лекционни, канихме лектори по определена тема. Сега по инициатива на Йорданка Хаджийска решихме този път да се обърнем към стародавните български занаяти. Това разшири изключително много обемът на форума. 

Йорданка Хаджийска: Регистрираха се над 2700 души и над 200 деца. Това събитие нямаше да бъде факт, ако не беше тясното ни сътрудничество с Портал 12, с техния професионализъм и всеотдайност, както и включването на много доброволци. Това беше един духовен форум, в който бяха включени занаятите, за да може да се види откъде тръгва коренът ни и как се запазва през вековете. Целта беше хората да се запознаят не само с готовите изделия на майсторите, а да седнат и да поработят при тях. Рисуваха се икони, изписваха се яйца, плетоха се кошници, плъстеше се вълна, изработваха се украси на ритуални хлябове, правеха се кукли от царевична шума. 

Д.П. Форумът започна с отдаване на почит към нашия дългогодишен патрон Акад. Антон Дончев. Неговата съпруга Райна Василева представи последната му книга "Вълчан войвода и златото на Лизимах". Беше открита изложба на трима художници - Ангел Каравланов (живопис), Светла Чиракова (вълнено ритъмна живопис) и Маргарита Момчилова (икони от царевична шума).

- Какво друго включваше Форумът?

Д.П.: Лекционна част, в която се участваха 12 лектори. Проф. Мария Шнитер откри с лекцията "Занаятчиите, като човешко огледало на Бога - творец", Аида Марковска говори за "Корените на доброто в българския нрав", Христо Нанев имаше лекция "Езотерични древни кодове в България". Уста Дарин (пътвомайстор дърворезбар Дарин Божков) говори за "Езотериката на знака - върнато на хората скрито познание". Тази лекция запали всички. Много деца отидоха да правят шашарми на неговия тезгях. Жени Костадинова направи лекция "Куклата като част от бита и древните обреди на българите". Славян Стоянов говори на тема "Познание за активната везбена защита". Проф. Христо Смолянов изнене лекцията "Българските традиции - земно битие на космически кодове". Д-р Светла Балтова представи "Многото лица на богинята майка". Д-р Анелия Овнарска говори за "Магията на българските приказки в цветове и думи", Борислав Борисов разказа за "Българските градинари в Европа". Финалът беше поставен от мен на тема "Българските традиции в хармония с Живата Природа".

Й.Х.: И занаятчиите бяха 12. Те работеха през трите дни на форума. Бойко Павлов - иконопис, Деси Владовска - грънчарство, Веселин Фесчиев и Мариана Митева - тъкачество, Светла Чиракова - плъстене на вълна, Маргарита Момчилова - кукларство. Люба Любенова с нейните приятели от "Седянка" представиха българското везмо. Косьо Любенов - билкарство, Станко Киров - кошничарство. Стефка Тинкова показа работата си с писаните яйца, Маргарита Лекова направи колани на кори, а аз представих обредните хлябове и писането им. Всеки един от занаятчиите говори за смисъла и историята на своя занаят. Всички те се раздаваха без остатък, помагайки на всеки, проявил.

Д.П. Хората с възторг откриваха закодираното древно познание, съхранено в кодове и знаци и отразяващо дълбокия синхрон с Природата и Космоса на човека.

- Каква бе програмата за децата? Как привлякохте вниманието им?

Й.Х.: И в двата дни имаше детска Паневритмия с Ефросина Ангелова, чеканка - изчукване на метални пластини с Божидар Димитров, плъстене на вълна с Галина Гочева, тъкане на малък стан с Илка Ангелова, работа с глина с Виктория Маринова, изработване на кукли от царевична шума с Маргарита Момчилова, както и украса за обредни хлябове с мен. За светилищата, змейовете, маговете и вълшебствата разказваше Милен Иванов, работа с добродетелите представиха Невена Йончева и Константин Кучев. Всички занимания бяха съпроводени от вълшебните цигулки на Александър Стойчев и Виделин Джеджев.

Д.П.: Деца и възрастни работеха с ентусиазъм във всички ателиета. Това беше един истински празник на Духа.

Й.Х.: Дванайстата лекция може да направи впечатление на някой, че липсва. Но това беше темата за българската народна музика и танц. Решихме, че за нея няма нужда да се говори и тя ще представи себе си най-пълноценно на живо. И двете вечери завършиха с концертна програма. На сцената оживя магичният танц "Жива вода" в изпълнение на формация "Траке" от град Стамболийски с ръководител Жанета Иванова, а ДЮНХ "Жарава" от Стара Загора с ръководител Даниела Дюлгерова ни потопиха в един свят на красиво детско акапелно народно пеене. Децата от Свищов с ръководител и хореограф Явор Узунов представиха един невероятен спектакъл - "Елбетица - домът на Бог" по идея на Славян Стоянов. Истинска магия беше ревюто "История в шевици" с автентични народни носии от четири колекции, представящи всички фолклорни области в България. Финалът беше поставен от ангелското изпълнение на вокално фолклорна формация "Абагар" с ръководител Сашка Ченкова - Петрова.

- Как се роди идеята за създаването на този форум? С какви предизвикателства се сблъскахте? 

Д.П: Идеята се роди преди 8 години. Тогава замисълът беше да говорим главно за неща от нашата история. Започнахме с Богомилското учение. Така се появи идеята за първия форум във Велики Преслав, където участваха и представители на 6 държави. В следващите форуми добавяхме и нови теми от нашето минало. Петият Форум отново беше международен и се проведе в град Сан Феликс - Франция като предизвика небивал интерес с темата: "Връзката между Богомилство и Катарство". 

- Как избрахте село Раювци. Има ли някаква символика в това място?

Д.П.: Нашите дългогодишни партньори от Портал 12 ни поканиха в Раювци. Бяхме изключително очаровани от мястото, от това което домакинът ни Любомир Пашов, председател на Фондация "Звезди под звездите" е направил - величествения паметник на Вълчан войвода и на Васил Левски, Кромлеха с издълбаните в камъка мисли на велики българи, както и със скулптурния парк, включващ десетки български воеводи, воеводки, владетели и пророци. Едно наистина вдъхновяващо място. Провокацията на приятелите ни от Портал 12 се увенча с успех. Бяхме вдъхновени от тази енергия, която мястото съхранява, излъчва и предава. Много точно се вписа в идеята, която имахме за силата на българския Дух. Така се родиха първите два форума в Раювци на тема "Заветът" и "Епопея на забравеното". Тази година беше третото издание - "Силата на българските корени". Искахме да приобщим и младите хора и децата и смятаме, че успяхме да го направим.

Й.Х.: Двете сутрини на Форума след изгрев се играеше Паневритмия с жива музика, която събра изключително много хора. 

- Ние, българите, успяваме ли да съхраним обичаите и традициите?

Д.П.: С моята заключителна лекция в Раювци исках да събудя интереса на хората към българския национален Дух - многолик, многообразен, изключително богат и той да заживее в душите на всички присъстващи. Как резонира това в днешния ден? Това беше най-важният въпрос. И отговорът - това е лична отговорност на всеки един от нас - да събуди и потърси в себе си връзката с Божествената реалност, както и проявленията на няколко конкретни неща - съхраняването на семейните ценности, защото семейството по презумция е тържество на Любовта. След това е грижата за рода, защото род по род, прави народ. На трето място - хармонизирането и единението ни с Живата Природа. Думата природа означава "при рода". Връзката на Душата на човека с Природата, с нейните цикли е от възлово значение и ние трябва да я разбираме, да я почувстваме и най-важното да я съхраним. За да бъде българският Дух жив и неунищожим ние не трябва сами да се поставяме в категорията "втора употреба", но и да не позволяваме и други да го правят, защото както е казал нашият Всемирен Учител Беинса Дуно (Петър Дънов)," От всички страни на Балканите само ние, българите, имаме представител във Висшите светове и сме записани на дланта на Бог и когато Той погледне към нея, казва: Ето, те са тук". Ние българите имаме Вселенска мисия да възродим Божията Любов и да я предадем на всички останали.

- Според вас изчезва ли националната ни памет?

Д.П.: За някой изчезва, за други е абсолютно жива и това е напълно нормално. Не можем всички да бъдем еднакво пробудени, но радостното е, че има достатъчно много хора, за които националната ни памет е жива и я предават на децата си, което е още по-важно. Това го видяхме в Раювци и затова моят оптимизъм, че ние ще пребъдем, не е голословен.

- Какви са най-големите предизвикателства, пред които сме изправени като народ?

Д.П.: Най-голямото предизвикателство е да оценяваме себе си по достойнство, да не се слагаме сами в категорията "втора употреба", защото няма кой да ни извади оттам. Другото предизвикателство е да не проявяваме излишно патриотарство, а да съхраняваме с достойнство духовната ни памет. Това не се афишира площадно и парадно, но е най-големия залог затова да имаме бъдеще.

• Най-голямото ни предизвикателство като народ е да оценяваме сами себе си, да не се слагаме в категорията втора употреба
  • Традициите ни оживяха в Раювци, казват проф. Дамян Попхристов, преподавател и писател и неговата съпруга Йорданка Хаджийска, музикален педагог, основатели на фондация "Български Център Просветление - Дамян Попхристов" в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
     

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com