Големият български археолог разкри второ созополско пристанище
Нови страници от историята на черноморския полис написа книга на проф. Иван Христов
Една съвсем непозната и невероятно вълнуваща част от историята на древната Аполония Понтика разказва новата книга на проф. д-р Иван Христов „Between Sozopol and Talasakra. Unknown archaeology of the Sozopol Bay and its western hinterland“. В нея заместник-директорът на НИМ, който от години проучва полуострос Хрисосотира, представя резултатите от археологическите си изследвания в землището и акваторията на Черноморец, започнали още през 2014 г. В екипа на проф. Христов
участват и експерти от РИМ – Бургас
Основните изводи и научен принос са в заключителната част на труда, където проф. Христов разглежда характера на откритите структури и тяхното значение за историята на хилядолетния черноморски полис. Авторът предлага термина „проастион“ (προάστ(ε)ιον) за обозначение на крайградската зона на Аполония Понтика/Созопол, която включва пристанища и прилежащи структури. "Тайният квартал" обхваща полуостров Хрисосотира до град Черноморец, като новопубликуваните данни хвърлят допълнителна светлина върху развитието на региона.
Безкрайно интересни са новооткрития римски храм и късноантичната църква в м. Аклади до къмпинг Градина между Созопол и Черноморец. Представят се и резултатите от подводните изследвания в акваторията на крепостта Хрисосотира.
Още през 2018 г. проф. Иван Христов извади на бял свят
мистериозната история на къща от VІІ век
изградена полуостров Хрисосотира, която археолозите нарекоха сграда № 18. Тя е била опожарена най-вероятно при големите аварски и славянски нашествия срещу Константинопол. Собственикът й определено е бил богаташ, но не е имал време да спаси имането си. Под рухналия покрив са открити десетки керамични съдове, глинени и бронзови лампи. И съкровище от над сто монети. Най-ценни сред тях са 10 „жълтици“ - 7 византийски солида и 3 тремиса. Златните монети са отлично запазени. Те носят ликовете на императорите Маврикий Тиберий, Фока и Ираклий. Най-късните са с лика на император Ираклий (610-641 г.) и на неговия син Ираклий Константин.
Вероятно през 614 г. авари и славяни са нанесли сериозен удар на Хрисосотира при похода им към столицата Константинопол, коментира за "Стандарт" проф. Иван Христов.
Научният акцент в книгата на големия археолог пада върху една слабо проучена, но силно наситена с археологически обекти зона около западния край на Созополския залив на площ от над 300 дка. Изложението следва вече утвърден интердисциплинарен подход, приложен в сходни предишни обобщаващи публикации на автора, проследяващи поселищното развитие в крайбрежната Черноморска зона. Използвани са методи на
полевата и подводна археология
историческа география и геофизика. Всъщност текстът е предпоставка да се разшири научното познание за разположението и характера на археологически обекти от различни исторически периоди, разположени в околностите на Аполония Понтика/Созопол, съобщи РИМ-Бургас в своя публикация за книгата.
Научни рецензенти на труда са известните български историци и археолози проф. д-р Иван Тодоров и проф. д-р Сергей Торбатов.
Книгата има пет глави. Първата е географско описание на хинтерланда и характеристика на залива.
Във втората е направен преглед на всички запазени писмени извори за западната периферия на созополския залив. В трета глава се представят хипотези относно разположението на т. нар. „второ созополско пристанище“, упоменато през VI век в анонимен периплус на Черно море. Последните две глави от изложението всъшност представят резултатите от археологическото проучване на различни по вид и хронология археологически обекти, концентрирани на една не толкова голяма по площ територия, разположена в западния края на залива. Освен обобщението на данните от вече известни археологически експедиции, тук са публикувани за първи резултатите от разкопки на нови обекти, имащи пряко отношение към разглежданата тема.
В заключението е разгледан характерът на тези структури и мястото им в историята на хилядолетния черноморски полис. Авторът приема, че при западната брегова ивица на Созополския залив е налице на съвкупност от археологически обекти, които образуват
специфично предградие на Аполония Понтика/Созопол
назовано с гръцкия термин „προάστ(ε)ιον“ (proasteion). Това е подходящото обозначение за крайградско застрояване в предимно гръкоговоряща част от Средиземноморието и Черноморското крайбрежие за разлика от почти идентичния термин латински термин „suburbium“. Тук свързващи компоненти с града е пристанището/пристанищата и крайбрежният сухоземен път. Основната територия на този проастион обхваща полуостров Хрисосотира до град Черноморец, както и отделни структури чието описание се публикува за първи път.
През юни книгата ще бъде представена в Бургас, самата тя е качена на сайта на НИМ за свободен достъп.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
