Земите на древните бесите пазят уникална гробница и съкровище
Изгледът от Бековите скали е неповторим
Гробница - мавзолей на цивилизация преди 6 000 години, откраднато съкровище, за което свидетелства една монета, опожарен средновековен манастир, възкръснал като феникс, скала, напоена с кръвта на две девойки, сплели косите си преди да се пуснат към бездната, духовник, който дава благословията на четата на Бенковски и слага началото на род, който още ни прави известни по света, царски лов, който завършва с кръщене. Векове наред неземна гледка среща три планини, а огромен кръст пази върха, към който хиляди поклонници вървят с усещането, че изкачват българското Камино.
Това е родопското село Равногор, в което природните красоти и легендите от миналото го превръщат в незабравима лятна дестинация за български и чужди туристи.
Името на селището нашумява през последните близо 40 години заради откриването на
уникалното Рогозенско съкровище. Както и при останалите ли скъпоценни артефакти, това става случайно. През есента на 1986 г. при заравняване на картофена нива в местността "Чемериката" в Равногор пред смаяните погледи на собствениците на имота се разкрила първата от общо осемнадесет тракийски надгробни могили. За съжаление фадромата срутила купола на
най-голямата тракийска гробница
До този момент археолозите нямали никакви доказателства, че тази част от планината е била обитавана от тракийски племена. Били разкрити само Казанлъшката гробница, Мезек край Хасково и Жаба могила край Стрелча. Науката приемала по онова време, че подобни гробници са се строили само в равнинните части на страната.
Учените спорели месеци наред какво е откритието, докато най-накрая управляващите по онова време възложили на проф. Георги Котов да направи подробни археологически разкопки. Така на 2 август 1987 г. в Равногор започнала експедицията "Етап 87", под егидата на Националния експедиционен клуб ЮНЕСКО за проучване на седем от гробниците в Равногорския некропол.
Резултатите се оказали смайващи дори за него. Голямата гробница е била висока около пет метра, а диаметърът й бил 5.70 м. Построена е през IVв. пр.н. е. За разлика от други гробници, разкрити по - късно в долината на Тракийските царе, камъните били обработвани както отвътре, така и отвън. Това дало основание на Китов да предположи, че гробниците са били насипани с пръст по време на някакъв катаклизъм, който е накарал хората да избягат от това място, но не са искали гробниците да бъдат осквернявани.
Според записките на проф. Китов
в нея е бил погребан местен владетел
който след смъртта си е бил обявен за Бог и останките му са били изгорени. Урната му е била поставена в гробницата, а тя се е превърнала в сакрално за местните хора място, което те посещавали по време на празници или изпитания.
Камерата се е затваряла с еднокрила дървена врата и тя определено е смайвала посетители, пише Китов.
Според него толкова много хора са посещавали това място, че прагът на гробницата е бил буквално протрит от човешките стъпала, поклонили се на владетеля - Бог. Вътрешността е съхранявала вещите на владетеля, оставени там при погребението му, но и най-вероятно посетителите също са оставяли своите дарове.
Той твърди, че огромната гробница- мавзолей е ограбена (Казанлъшката е двойно по-малка) още през I в. от новата ера. Следата дала една бронзова монета, открита в камерата, сечена по времето на Тиберий в беломорския град Амфиполис. Смята се, че монетата била изпусната от грабителите.
Предполага се, че римляните са били пристигнали по нашите земи, за да потушат тракийските бунтове, чийто център са били именно Западните Родопи. След векове сражения,
римляните не успели да покорят само бесите
от тракийските племена.
Доказано е, че в Рило-Родопския масив първоначално обитават племената на сатрите, изместени по-късно от жреческия род на бесите, които поддържали светилището на Дионис. За войнствената съпротивата на бесите свидетелстват хрониките на Тацит. В тях римският историк пише: "Траките питаха "Кои сте вие". Отговорили им "Ние сме римляните. Покорителите на света". "Ще бъдете такива, ако ни победите", отговорили господарите на планината.
Според Тацит битката на бесите със завоевателите била продължително и много кръвопролитна. Римляните победили, но в завладените територии намерили само телата на убитите си противници. Живите били скрити в полите на планината, която бесите добре познавали. Те не подозирали, че завоевателите ще ограбят гробниците, както и че ще осквернят надгробните дарове на техните богове, заради това и не ги скрили.
Траките се скрили в планината, а селищата им били опожарени и ограбени. Твърди се, че има много тракийски крепости, останали от онова време, но никой още не ги е разкопавал. Мавзолея бил ограбен, но архитектурата била запазена, а при августовските разкопки на Китов, се разкрила втора гробница. Тя има почти същите размери, но е с по-дълъг коридор и е изградена от по-големи дялани камъни.
Китов е категоричен - в равногорското плато е съществувал голям племенен център, столица на голяма династия от племето Беси.
Малко по-късно се прави и ново, още по-голямо открие в нея - конската сбруя, известна като
Равногорското съкровище.
Това се случва още щом бил отстранен могилния насип. Разкрити са две ями, вкопани в скалата под могилата. В първата очевидно е горял огън, който почти напълно е унищожил комплект за конска сбруя - юзда, сребърни и бронзови пластини за украса.
В другата яма обаче е намерен добре запазен втори комплект, състоящ се от юзда , сребърни мъниста, начелник и седем кръгли апликации от сребро с позлата. Предметите най-вероятно са изработени в края на III - началото на II в.пр.Хр.
По форма и украса начелникът е уникален. Единствен негов аналог в Древна Тракия има сред предметите от загубеното Каварненско съкровище.
Двата комплекта гарнитури за конски сбруи са останки от ритуални дарове и вероятно са използвани като свещени атрибути по време на религиозен обред. Според някои изследователи той е свързан с култа към мъртвите. Очевидно ролята му в обреда е била толкова значителна, че върху жертвените ями е бил издигнат отделен могилен насип.
Изображенията върху седемте апликации са различни. Шест от тях представляват три двойки нееднакви бюстове на древногръцките богини Атина, Артемида и Нике. На седмата е изобразено крилато тракийско божество, загърнато в животинска кожа, с бръшлянови клонки на гърдите и венец на главата. Някои виждат в него образа на Дионис.
Укpacите наподобяват нaмepeнaтa край селото в нaчaлoтo нa вeкa кpъглa злaтнa пластина c изoбpaжeниe нa cфинкc c двe тeлa.
Съкровището е чрез най-ценните, но най-непознатите, той като рязко се показва в Регионалния исторически музей на Пазарджик заради липса на сигурност за опазването му. След като беше изложено в Лувъра, обиколи десетина държави и предизвика огромен интерес. Наскоро бе изложено в Брацигово по повод международния форум "Каменният поток на времето".
Ако попитате равногорци къде се намира селото им, те ще отговорят - Равногор е
по-близо до небето, отколкото до земята
Старо предание разказва, че това място е било определено за Исус Христос, но той се смилил над християните и за да запазят вярата си, им го подарил. Тази притча вероятно датира от столетия, когато част от гордите родопчани така и не склонили глава и за да не предадат род и вяра, тръгнали към върховете на Великата планина.
В по-ново време на входа на селото е изграден голям стоманобетонен кръст, символ на християнската вяра.
Равногор се намира на 1350 м надморска височина, защитен от върховете Св. Неделя, Св. Елена и Св. Илия - стожери на неговото на 100 процента християнско население, оцеляло през вековете. Едно от най-великите събития за равногорци е Априлското въстание.
Преди избухването му в селото пристига апостолът Константин Величков, който основава таен революционен комитет. Негов председател става поп Ангел Сандъкчиев -
прадядо на скиорския род Попангелови
от Самоков.
На 23 април 1876 г. равногорци станали рано, но не отишли на нивите си, а тръгнали към Брацигово да сеят с кръвта си ,,сеното на свободата". Със своята смелост и храброст, заедно със селяните от околните села те спасяват Брацигово от извършването на второ Баташко клане.
След като Петлешков е изгорен на кладата, 256 от въстаниците, родом от Брацигово, Жребчино, Бяга, Козарско и Раделово, са обесени. Но от Равногор няма нито един с такава съдба.
Името на селото е измислено от цар Борис III след лов в региона. Това е и селището с най-чистия въздух, защото според изследване на НАСА от 1994 година
районът е обявен за екологично най-чистия
на Балканския полуостров. Въздухът е кристално чист с под 0,6% замърсяване. Сертификат, доказващ това, се пази в община Брацигово, а резултатите от изследванията са публикувани в сп. "National Geographic".
В днешно време най-много се посещават върховете около Равногор. От края на селото започва около час преход до Бекови скали, откъдето има невероятна гледка към ридовете на Западните Родопи, застлани с вековни гори. Виждат се искрящите води на язовир Въча. На скалите са поставени пейки за почивка на туристите.
Според легендата
турски бей решил да си направил мандра
Тя останала известна под името Маргарови, част от зида на която се виждат и днес. Беят бил много заможен, но когато решил да скрие в пукнати в скалите своето имане, което се състояло от седем товара със злато, скалите ги погълнали и до ден-днешен никой не е намерил.
На час път е и Червената скала, известна с преданието, според което, две девойки били подгонени от турци, сплели косите си и се хвърлили от 100 метровата скала. Друга легенда разказва, че скалата е заслужила името си заради факта, че е ориентирана на изток и първите слънчеви лъчи я огряват в бледо червеникав оттенък. Затова и в географските карти е записана като Голямата стена. Това е другото място, което открива невероятна панорамна гледка към Равногор и към неземната природа. Над нея е местността Свети Илия, където всяка година на Илинден по стар стил се правят курбани. От ранни зори там мирише на кебапчета, а гайдите огласят местността. Младежи и девойки на 18 години вият хоро. Когато имаше казарма, тържеството включвало предимно младежи, на които предстояло да отбият военната си служба. Днес празникът е трансформиран в изпращането на студентите
Точно над пропастта под Червената скала
има поставени беседка и пейки, там спокойно може да се седи и на ръба. Чувството е все едно току що докосваш небето. А усещането да си на Бековите скали е не по-малко значимо от това, което изпитват поклонници от Камино в Северна Испания до град Сантяго де Компостела - Галиция. Там се намира прочутата изящна катедрала "Свети Яков", където се смята, че са погребани останките на светеца Яков Зеведеев. Да, онзи обект е част от световната култура и природно наследство на ЮНЕСКО, а Бекови скали нямат този статут и слава, но имат силата на камъка. Неподправен и вечен. Затова и върволиците от хора по стръмния горски път от Равногор към Бекови скали не стихват. Наричат пътя българското Камино.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
