Русия изгуби битка за най-ценното, украинците си прибраха 2,7 тона ценни украшения
Битката между руснаци и украинци за скитското злато излезе далеч извън пределите на Северното Черноморие. Решението на Нидерландия да върне колекцията от 2694 кг бижута и златни изделия на скитите в Киев вдигна националното самочувствие и събра украинците на най-свещеното им място, разпали гнева на Кремъл и направи световна реклама на музея "Алард Пиърсън". У нас пък повдигна с нова сила спора за връзката на българите със скитите.
Скитското злато влезе в световните прожектори в понеделник, когато холандски камион с ценни бижута и предмети на над 30 века влезе на територията на Киево-Печерската лавра, собственост на украинската православна църква.
По-късно стана ясно, че това са 565 златни предмета, принадлежали на 4 кримски музеи, които през последните десетилетия са били открити в скитски надгробни могили. Застрахователната стойност на колекцията се оценява на 1,5 милиона евро и това е записано в документ, издаден от музея "Пиърсън".
- Сагата със скитското злато
Всичко започва месец преди Владимир Путин да анексира Крим през пролетта на 2014 г. Украинците подписват договор със западни музеи за участие в изложби, които да покажат блясъка на скитското злато. Златната колекция излиза от Крим седмици преди Путин тържествено да влезе там.
Месеци по-рано украинската управа на Крим се договорила с два западни музея да покаже скитското злато на изложба "Крим - злато и тайните на Черно море". За кратко тя гостува в Германия, а от пролетта до август 2014 година експонатите са изложени в музея "Алард Пиърсън" в Холандия.
Когато изложбата е закрита, Крим е окупиран от Русия. Холандците започват серия от запитвания къде да се върне колекцията.
Украинските власти претендират съкровищата да се върнат в Киев, тъй като това е голямата им гордост. Руснаците многократно оспорват украинското решение, но най-накрая съда в Амстердам се произнася в полза на Киев. Руснаците обаче не останаха капо. През войната те успяха да приберат много от артефактите в градовете, които превзеха. Едни от ценните предмети на скитите, открити преди век, бяха изнесени от Мелитопол.
- Киевско-Печорската лавра
Украинците посрещнаха златото на скитите като най-голямата светиня. Политици, бизнесмени, интелектуалци се събраха на знаково място за пристигането на колекцията от уникални археологически съкровища, която включва оръжия, скъпоценни камъни, ценни китайски лакови кутии, златни бижута на скитите.
Един от безценните образци на експозицията е древен скитски шлем, който е на повече от 2400 години.
Киевско-Печорската лавра е свещено място да украинците, това е източноправославен пещерен манастир в Киев, който се намира на гористите склонове по река Днепър. Въпреки че представлява културна и туристическа забележителност, манастирът продължава да е действащ.
От основаването си като пещерен манастир през 1051 година, Лаврата се смята за един от водещите центрове на православното християнство в Източна Европа и за духовна люлка на украинския народ. Обявен е за едно от Седемте чудеса на Украйна.
- Златният нагръдник
Първият, който описва скитите е Херодот, живял преди 26 века. Той говори само за източните скити - Сака, което пък напомня за названието което Ибн Фадлан дава на българите - Сакалиби. Тоест, скитски народ.
Скитите са били страховити воини и съвършени ездачи. Някои твърдят, че са дошли от земите на Иранското Плато, изместили са кимерийците, които са контролирали Кавказ и платото, северно от Черно Море. Така са станали господари на империя, простираща се в огромните степи между Европа и Азия.
Скитите са били забележителни не само със бойните си умения, впечатлявали целия околен свят, но и с цивилизацията, която са оставили и на която други твърдят, че ние, българите, сме пряк наследник.
Не са били номади, защото са имали добре изградена селищна система.
Златният нагръдник е един от най-големите археологически находки за последните 100 години и е признат за шедьовър на световното изкуство. Тежи 1 кг и 200 грама чисто злато, и съдържа около 100 различни фигури, направени с голямо умение. Диаметърът е 30,6 см. Направен през V век преди новата ера.
Украсата на гърдите недвусмислено е значка на царския кон. Открита е през втората половина на 19-ти век от селяни случайно, когато се натъкнали на куп златни предмети с изсечени върху тях изображения на странни чудовища. Щастливите притежатели на находките съобщили за инцидента на местната управа, а властите уведомили археолозите. В резултат на последвалите разкопки се намери гробът на скитски цар, чиито останки били богато украсени със златни предмети.
- Неземният добив
Откъде са дошли скитите в Северното Черноморие, не е известно. Тези хора се установили бързо на окупираните земи, развили самобитна култура, установили търговски отношения със съседите си и дори си позволявали да воюват срещу по-агресивните.
Като цяло всичко е както обикновено, с изключение на факта, че скитите са първите, които добиват злато в степите на Украйна.
Нещо повече - от благородния метал създават цял култ. Златото се използвало в ежедневието, те богато украсявали дрехи и обувки със скъпоценни табели, покривали военни амуниции, конски сбруи и без никакво съжаление погребвали огромно количество златни бижута заедно с мъртвите.
Предаността на скитите към златото е удивителна тяхна черта. Затова и Херодот пише, че тези хора използвали сребро и мед в ограничени количества и предпочитало изключително златото. И наистина, археологическите находки показват: нито преди, нито след скитите, този метал не е бил толкова широко разпространен в степния регион на днешна Украйна. Никоя друга култура от древността, дори и "богатата на злато Микена", не може да се конкурира в това отношение.
Сред скитите златото се смятало за символ на богатство, олицетворяващо огън, слънце, царска власт и най-важното - вечен живот. За да покрият възможно най-голяма част от тялото, скитските майстори разработили специална технология - ръчно рисуване на златно фолио и сечене на плочки с оригинални изображения от него.
Тайните за произхода на скитското богатство са преследвали и гърци, и римляни, и перси. Никой обаче не разбрал откъде скитите имат злато в такива количества. В същото се знаело, че няма значителни залежи или златни жили.
Изглежда, че древните занаятчии, подобно на алхимиците от Средновековието, просто притежавали тайната за извличане на благороден метал с импровизирани средства. Но как са го направили, остава загадка, която не е разкрита нито със сила, нито с хитрост.
И ако гърците и римляните в крайна сметка решиха да не се забъркват с хитрите и войнствени степни хора, персийският цар Дарий I неблагоразумно нахлул през 512 г. пр.н.е. д. в територията, наредил унищожаването на скитските гробници и изнасянето на всички намерени съкровища оттам.
Все пак, преди да нападне, предупредил за намерението си и предложил да му ги връчат доброволно. Отговорът обаче не му харесал.
"Ние имаме гробовете на нашите бащи. Намерете ги и се опитайте да ги унищожите. Тогава ще разберете дали ще се борим за тези гробове или не" - това било посланието на скитите.
Войнствените скити, вместо да влязат в битка с огромната армия, разумно се ограничили до партизанска тактика и изтощили тромавата армия с внезапни атаки. Така защитили земите си.
- Грифон в короната
Грифонът е един от символите на скитите. Според митологията на скитите те са "кучетата на Зевс", които са впрегнати в колесницата на Немезида - богинята на отмъщението и символизират бързото възмездие на всеки, извършил престъпление. Хибридното чудовище, обединяващо глава, крила и нокти на орел с тяло на лъв, грифонът бил смятан за царствен и смел, зъл и алчен и непорочен . Присъства в много от артефактите на скитското злато. И тъй като грифонът е върху короната на всичките българските владетели от Първото българско царство, това е само една от много причини, които карат много любители и професионални историци да твърдят, че истината за произхода на българите тепърва ще става ясна. Както и политическите причини за потапянето на най-внушителния тракийски град - Сефтополис, под водите на язовир Копринка по времето на социализма.
- Траки и скити
Според съвременната наука скитите нямат нищо общо с траките, а са само техни съседи. Благодарение на това, че Теофилакт Охридки нарича българите скити, редица изследователи обявиха, че предците ни са от един произход с народите от Средна Азия.
Извън мистериите обаче има един безспорен факт, че скитите са имали нещо общо с гетите в земите на днешна Добруджа е фактът, че тя е наречена Scyhtia Minor-Малка Скития.
Общите неща между траки и скити изобщо не свършват дотук. Съществуват общи религиозни вярвания, въоръжение, погребални обреди. И двата народа правят ритуални чаши от черепа на враговете, благородническата класа татуира телата си, пият кобилешко мляко, носиите им са еднакви.
Обясненията на историците, сред които е и проф. Ал. Фол, са следните: Народът, обитавал от незапомнените времена земите на Украйна, е от същия произход както и траките. Затова и още през петото хилядолетие преди Христа материалната култура на Тракия е почти идентична на тази от Древна Скития.
Видно е, че световноизвестната керамика от Триполие е трудно различима от тази от културите на Варна, Пловдив и Хотница.
Все повече са учените, които твърдят, че траки и скити е имало още през палеолита. И са били един народ. В последствие, поради нарастване на населението на Балканите, една част от хората са мигрирали на север - в Черноморските степи. По- късният славен период - на Одриското царство, също е белязан с много общи взаимоотношения.
Векове по-късно, когато римляните покоряват Тракия, скитите остават свободни. Но идват по нашите земи в битките срещу римляните и неправилно са наричани хуни, които били монголоидни. Дали е вярна тезата, че именно траки и скити работят заедно за пълното изтласкване на римляните от Балканите и така се ражда българската държава през 680-681 година? Няма единно мнение, но е факт, че в България има град Преслав, а в Украйна - Переславец. И че староукраинският език е почти неразличим от старобългарския.
- Скитското съкровище
Колкото са мистериите около произхода на скитите, толкова са и версиите за Скитското съкровище. То бе най-ценното в колекцията на Димитър Костов, вторият по големина колекционер на антики след Васил Божков в годините на прехода. Преди да почине той разказа, че се с сдобил с 25-те уникални 24-каратови апликации в самото начало на 21 век. Оценени били на 4 000 000 евро. Твърдеше се, че иманяри са му ги доставили.
Семейството му притежава 20 от антиките, а Националният исторически музей - 5, предимно такива, които изобразяват глави на овни и горгона медуза. Притежанието на това богатство докара на Костов и големи проблеми. Срещу него имаше куп съдебни дела, водени от Софийска градска прокуратура. Подведен бе под отговорност за измама на държавата и за вещно укривателство. Делата приключиха с решение в негова полза и на двете инстанции. Димитър Костов призна приживе, че е предложил на Божидар Димитров да откупи 20-те апликации на съкровището като поискал за тях 2 000 000 евро, но след разговор между Димитров и тогавашния министър на културата Стефан Данаилов се оказало, че държавата не може да отдели такива пари.
Покойният професор Александър Фол и проф. Иван Маразов нямали никакви колебания около апликациите от Скития. Преди смъртта си Костов обмислял да завещае колекцията на държавата, но бил сигурен, че някой ще я открадне. Затова е оставил на децата си.
Днес не е ясно къде е тя, но Кисьов, дългогодишният директор на Археологическия музей в Пловдив, разказва, че от това, което е виждал по вестниците, може да каже, че сред древните предмети има доста, които не са истински. Божидар Димитров също се съмняваше за фалшификати и дори заяви, че знае в кое ателие в Ливан и от кой майстор е направено Скитското съкровище.
- Тайнственият скиптър
В официалната историята обаче пише съвсем различни неща. Скитите са определи просто като номадско племе, стигнало преди 28 века Дунава. Че е точно така подсказва и една интересна находка, разкрита от професор Васил Николов при грандиозните разкопки в Солницата в Провадия буквално преди месец.
Той намери уникален 39-сантиметров костен скиптър, което е невероятно постижение на изкуството по това време, може би от 5-ти век пр. Хр. В Североизточна България има открити още 4-5 такива гроба, но подобен скиптър не е откриван, защото скитските гробове са редки и обикновено не са проучвани.
Твърди се, че намерения скиптър е бил на военачалник. Скиптърът представлява интересна комбинация от глава на орел на върха на скиптъра, съчетана с профила на скитския воин, като клюнът играе ролята на шапка.
В гроба е открит и скелет на скитския воин, железен нож, ребра от кон, малко кученце и една костенурка.
Намереният скиптър е поредното попълнение в списъка от артефакти и бижута, свързани със скитите у нас. Едно от най-известните съкровища, намерени в България, е Трезорът на сребърните обеци, открит в гробницата на скитския цар Мидас в град Севлиево.
Този тракийски съкровищен набор от сребърни обеци, датиращ от 5 век пр.н.е., се счита за едно от най-значимите открития в историята на археологията.
Други известни скитски бижута, намерени в България, включват златни пръстени с изображения на животни и геометрични фигури, сребърни гривни и накити за уши, декорирани с мотиви от природата и геометрични фигури.
Продължаващите разкопките са добра възможност за напредък в неизвестната страница на отношенията между скити и траки. Така, както откриването на Рогозенското съкровище донесе чисто нова представа за трако-скитското културно койне в навечерието на елинистическата епоха. И както Панагюрското злато обори всички теории, че е правено от елини.
Само по въпроса кое е по-ценното - тракийското злато или скитското, две мнения няма. И двете са безценни. Но тепърва ще става ясна тракийската намеса в добива на благородния метал от скитите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
