Много близо до гранична ограда с Турция, на около 25 километра източно от Малко Търново, се намира място, което от незапомнени времена привлича като магнит малки и големи. Защото изцелява рани, болки и лоши мисли, дава живот и вяра на всеки, който прекрачи с чисто сърце влажния му праг.
Пещерата Света Марина. Тя е скрита в прегръдката на магичната Странджа - на около 12 километра източно от село Сливарово и на около 10 километра южно от село Кости.
До светилището водят черни пътища, които не са подходящи за лека кола. А наоколо са две други светилища, които оформят поредния енергиен триъгълник в българските земи – Индипаска и тракийската куполна гробница Мишкова нива.
Пещерата завладява всеки преодолял трудния път до нея още с входа си. Той е като полукръг, а отвътре блещукат запалени свещички. От беседката надолу пътеката продължава още малко, но вече е съвсем стръмна и хлъзгава, минава покрай голяма скала, изкачва се по дървена стълба и влиза в пещерата. Легендите разказват, че магичната й сила е най-голяма в нощта преди деня на светицата, чието име носи – 17 юли.
Бездетни и търсещи изцеление обграждат входа на пещерата още щом слънцето залезе. Преспиват там, но стават преди изгрев слънце, влизат в пещерата да се помолят и да отпият по глътка от водата, която се стича по стените. Тръгват си гърбом без да се обръщат.
Подобно на Индипасха, и пещерата Света Марина била открита от овчар. Той имал сляп бик в стадото си, който прогледнал, след като потъркал глава в капещата от стените на пещерата вода.
Тя е чутото на природния феномен. Стича се от тавана и стените, като по пода са се образували варовикови бели камъчета, наричани перлички. За тях се вярва, че носят късмет и здраве. Много хора си отчупват по една малка перличка и си я отнасят вкъщи - за здраве и да пази дома им от беди. Оставят край стените панички, в които събират лековитата вода.
В пещерата има и провиралка, но е доста нависоко и е трудно да се провре през нея човек. През нея се провирали моми и ергени с надежда за скорошна женитба. На брачни двойки не било позволено да се провират от там.
В пещерата, на специално направено „одърче“, се оставят даровете за Св. Марина – хляб, цветя, кърпи, сирене, дребни монети, палят се свещи.
Когато е бил построен граничният кльон след 1944 г., пещерата на Света Марина попада зад него и става недостъпна за почитащите я поклонници, които започват да посещават аязмото, посветено на светицата в село Граматиково. През 2005 г. поклонническото шествие до пещерата светилище е възстановено от жителите на село Сливарово и техните наследници, като се прави всяка година на 30 юли (по стар стил), когато е денят на светицата.
Коя е Света Марина?
Изключително красивата девойката била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска. Баща й я възпитал в идолопоклонство, но Господ Бог по своята милост й дал да узнае истината и я призовал при себе си. Според житието на светицата тя била едва 16 годишна, когато я подложили на жестоки мъчения, за да се откаже от Христовата вяра, но тя не го сторила. Напротив - молела се през цялото време. Денем я изтезавали, а вечер от молитвите ѝ раните заздравявали.
В българската народна традиция света Марина се счита за сестра на свети Илия, господар на небето, гръмотевиците и дъждовете. Често пъти, когато хората изграждали параклис в чест на единия от тях, недалеч от него строели параклис и в чест на другия. Дори празниците, на които се честват са близки – празникът на света Марина е на 17 юли (третият от Горещниците), а този на свети Илия – на 20 юли (Илинден). Света Марина не казвала на брат си кога му се пада празникът, защото той празнувал като пращал на земята проливни дъждове и гръмотевици.
В Странджа има особена почит към двамата светии, те са нестинарски светци.
Света Марина е смятана за покровителка на водите и брака, светицата помагала на бездетни жени да заченат. Считана била още за повелителка на змиите, лекувала от ухапванията им.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
