Хухла е едно от старите български селца в Ивайловградско. Разположено е в крайните дялове на Източните Родопи, на десния бряг на р. Арда, под връх Свети Илия.
12 века преди Христа мястото е привлякло вниманието на тракийските жреци и те превърнали хълма в светилище. А водата от кладенеца, намиращ се в най-високата му точка, е лечебен феномен, познат в цял свят. Днес името на селото се свързва с не една и две неразгадани тайни.
Според археолозите, селището датира от XII в. пр. н.е. и откритото тракийско светилище доказва тези твърдения. Християнството свързва възвишението "Свети Илия" с култа към светеца. Поверие разказва, че в този район се намира неговият гроб. Векове наред момите от Хухла са се качвали до малката църквичка на връх Илинден и пеели на светеца. Правят го и днес. Вярва се, че
и измолва от Бога за тях здраве, благополучие и благородие.
Разказват се различни легенди, свързани с изцелителната сила на кладенеца, с тунелите, минаващи под селото, странните светлини и мистериозните същества.
Друго предание пък е за светия Наместник. Мистичното му присъствие се свързва с връх Илинден и пророк Илия. Всички върхове в Родопите, на които има вода, носят името на Св. Илия, защото някога са били светилища на богове, покровители на живителната течност. Когато по земите ни дошло християнството, върховете били кръщавани масово на Свети Илия, който се свързва с водата. На Илинден светецът обичал да си взима жертва, затова традицията повелява на този ден да се даде курбан.
Съществува легенда, според която всяка година по едно и също време на върха в Хухла идвал елен, който сам се предлагал за жертвоприношение.
Веднъж обаче, еленът закъснял, пристигнал, грохнал от умора. Оказало се, че не било елен, а кошута. Местните хора не изчакали естествената й смърт и я заклали.
Кладенецът пресъхнал. Затова на Илинден момите и невестите се качват на върха, палят свещи и трупат цветя върху пресъхналия кладенец.
Най-голямата мистерия си остава огромният подземен град от тунели, за който се носят легенди. Той не е изследван и не е отворен за широката аудитория и туристите. Според местните, подземните богатства на тайнственият град ще се разкрият, когато хората станат готови да видят това, което се крие отдолу. Казват, че подходите се пазят в тайна от малцината просветени в мистерията.
Откъде идва името на село Хухла? Отговор на този въпрос дава Атанас Примовски в своето изследване "Бит и култура на родопските българи". Според него то е свързано с въглищарството. Дървеният материал за получаване на въглища се изгаря на определени места. Те се наричат "хохаи", "хохли" или " хухлеи", а майсторите на дървените въглища "хухленджии". Възможни са и други обяснения за произхода на името на селото, но това изисква допълнителни проучвания.
Според големия гръцки траколог професор Трендафилос думата Хохла (старото име на Хухла) означавала клокочещ извор на старогръцки.
Основният поминък на жителите на с. Хухла е дребно земеделие и животновъдство, но през 19 в. до началото на 20 в. важно място заема въглищарството. Макар, че земята е бедна, а почвата глинеста и песъчлива, в с. Хухла
памук, сусам, анасон, фасул и тютюн. Занимават се и с бубарство.
Преди Хухла да бъде освободена и присъединена към България през 1912 г., селото е принадлежало административно към Ортакьойска (Ивайловградска) кааза на Османската империя. На 28 септември 1913 г. от турската войска е извършено клане на българите в село Хохла (Хухла). Избити са 41 мъже и 1 жена, останалите жени и девойки са отвлечени от башибозука.
Сред забележителностите, които могат да бъдат посетени наоколо, е водопадът. Той се намира само на 1,1 км от селото. Мястото е тихо, спокойно и много усамотено. Самият водопад не е голям, височината му е около 5 метра. Водата се спуска някак плавно и бавно.
Това е едно място, което сякаш ни връща назад към историята и ни запознава със село Хухла, но старовремско и далечно. Смята се, че цар Дарий и войската му се движили по река Арда и тогава тези камъни са били вадени от рудниците.
За още едно интересно място с още по-интересна и история си заслужава да чуете.
Крепост Радостица, която се се намира недалеч от Ивайловград, известна и като Балък дере. Днес тя е потънала в забрава и до голяма степен е разрушена. Но в миналото е имала важна роля. Смята се, че точно в нея цар Калоян се е укривал по време на военните действия срещу Анри. Крепостта е на разстояние от 27 км от село Хухла и разкрива невероятна панорамна гледка към околностите.
-
Местните хора вярват, че тук е гробът на Свети Илия
- той кара огнена колесница с шест коня по небето
- Тогава станало голямо земетресение
- отглеждат пшеница, ръж, ечемик, овес, царевица
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
