По време на преход пяната изплува и закрива важните неща, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ големият актьор Стефан Мавродиев
Един от най-добрите български актьори - Стефан Мавродиев - Маврото, бе гост в Епизод 20 на подкаста на "Стандарт". Издателят и главен редактор на медията Славка Бозукова разговаря ексклузивно с него за ролята му на героя Христо Чернопеев в легендарната лента "Мера според мера", за Деня на храбростта 6 май и за Бранд България.
Епизод 20 от подкаста "Чудесата на България" може да бъде гледан в секция "Подкаст" на агенция "Стандарт" (www.standartnews.com), както и в You Tube канала на "Стандарт" (www.youtube.com/@Standart-News), където са всички епизоди на "Чудесата на България". Стефан Мавродиев е роден на 29 декември 1943 г. във Варна. Баща му е учител и актьор във Варненския театър, а майка му пее във Варненската опера.
На седемгодишна възраст се записва в театралната школа към Пионерския дом във Варна. Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" при Методи Андонов през 1967 г.
През следващите години изиграва многобройни роли първо в Драматичен театър "Н. О. Масалитинов" в Пловдив, после на сцените на Сатиричен театър "Алеко Константинов", Народен театър за младежта, Народен театър "Иван Вазов" и трупата на Сфумато. Играе в постановки по Чехов, Брехт, Шекспир, Стефан Цанев.
На стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъци, послание и шарж на Стефан Мавродиев.
Член е на Съюза на българските филмови дейци и на Съюза на артистите в България.
Има над 50 изиграни роли в киното. Сред най-известните филми, в които участва, са "24 часа дъжд", "Мера според мера", "Зона В-2", "Петък вечер", "Щурец в ухото", "Птици и хрътки" и други.
Пише стихове.
Носител е на много награди, сред които "Икар"-2014 на Съюза на артистите в България за изключителен творчески принос.
- Севт III е знакът на България
- Змеят е в тебе, ти си змеят! Трябва себе си да победиш
- Паметта за героите и славното ни минало трябва да е държавна политика и грижа на всички медии
- Политика означава да създаваш принципи, които да важат 200 години
- Нямаше да играя в "Мера според мера". Стана внезапно
- Храбър означава да отстояваш това, което действително мислиш
- Една вечер в края на 1990 г. решиха, че в България няма да има кино и изгониха 1000 таланта
- Здравейте, г-н Мавродиев, ще си говорим за история и за българските герои. Но преди това искам да Ви върна 40 години назад, когато изиграхте Христо Чернопеев в "Мера според Мера". Какви спомени са Ви останали оттогава, какво Ви даде този образ?
- Казахте 40 години, но спомените ми са много пресни. Беше забележително преживяване. Стана внезапно. Аз нямаше да играя в този филм. Гошето Дюлгеров, който ми е приятел, ми каза: "Няма да играеш, защото си много млад". Ами Гоше, викам, здраве да е - в другия филм. Обаче така се завъртяха нещата... В един момент той специално дойде до София на поклонението на Гриша Вачков. Той беше много силна фигура във филма "Мера според Мера". За жалост ни напусна още в първата серия. Тогава се уговорихме аз да вляза във филма.
- Как се въплътихте в образа на Христо Чернопеев?
- Той е опонент на Яне Сандански. Те са с различни възгледи в известен смисъл, но са голямата група на цял Гоце Делчев...
- Струмската.
- Нищо не знаех за Чернопеев преди да вляза във филма. Наложи се да проуча този период, това движение, което е изключително. Чернопеев е забележителна личност, еманация на българския народ. Принципен човек, с много ясни политически позиции, които е защитавал стоически. Честен до невъзможност. Затова и отива на фронта. Казват му: Абе, бай Черньо - така му викали, - какво правиш тук? И той се обидил, засегнал се и веднага отишъл на първа линия на фронта. Там го убиват.
- Френският куршум го е застигнал.
- Велика фигура в тези събития.
- Има ли шанс да се появи в днешно време нов Христо Чернопеев?
- Не мога да кажа. Тези неща се несравними. Вероятно има подобни измерения, но не ги виждаме. Няма такава ситуация.
- Да.
- Сигурно има, не може да няма. Кръвта вода не става, аз съм убеден в това, тъй като нашият народ има забележителни качества, които са закодирани. И трябва да се постави в ситуация, за да излязат наяве. Убеден съм в това, гледайки историята ни и ставащото около мен.
- Започнахме да си говорим за храбростта. В навечерието сме на Гергьовден. От съвременна гледна точка има ли какво да празнуваме? Храбри ли сме ние, българите?
- Какво значи храбри?
- Ами Вие ми кажете?
- Храбри значи да отстояваш това, което в действителност мислиш.
- Такива ли сме?
- Политическите окраски в случая са твърде силни, за да можем да разберем какви сме. Пребоядисвания, преоборудвания и тази масова култура, която е доста неприятна за гледане. Но това е друг разговор. Ние нямаме своя дума в съвременния свят, ние не присъстваме вътре. Вероятно имаме, но тя по някакъв тайнствен начин се прокрадва и се провежда може би в Европейския съюз или там в парламента. Сигурно има достойни защитници на наши каузи, за които ние не знаем. Понякога каузата, която защитаваме, може да бъде пазена в тайна, за да не я урочасат и някой да й попречи нарочно. В моята история - в театъра, в киното, съм наблюдавал как се препъват хора, които се устремили към наистина голямо признание в чужбина. Но няма да разказвам за тези случаи.
- Но все пак народът не са само политиците, затова Ви питам: идва Гергьовден, може ли да празнуваме това, че сме победили змея на злото, на лошотията, на омразата, на лицемерието?
- Змеят е в тебе, ти си змеят, ти трябва себе си да победиш, не някакъв змей у канарите.
- Имаме ли силата да побеждаваме змея в себе си??
- Срещам много хора, които имат тази сила. Казваме: "Ние сме свободни". Но кои ние? Свободен е един човек, не всички, разбирате ли?! Свободен се отнася за мене, аз съм свободен. А ние всички е пропагандно.
- Защо забравяме героите си? Или просто изтриваме нашата национална памет?
- Мисля, че е задължително непрекъснато да се напомня, за да не се забравя. Това трябва да бъде задача на цялата ни преса, на всички медии. Те трябва да работят много сериозно в тази линия. И тук е нужна държавна политика. Защото България няма своя доктрина накъде се развива и какво прави в новата си история. Сърбите имат една идея, гърците имат. Ние нямаме.
- Нужна ни е кауза. Затова от три години ние като Общество "Културно наследство", българския представите на Европа Ностра, издигаме каузата Бранд България.
- Това е. Поздравления!
- Казваме, че Бранд България е модерният разказ за успехите на страната ни през призмата на културата и туризма, но отчитайки новите модерни, дигитални тенденции, за да може България да се превърне както в добра културно-историческа дестинация, така и в предпочитана инвестиционна дестинация. Събираме различни мнения. Как Вие разбирате този модерен разказ за успехите на България?
- Има един начин: или имаш успех, или нямаш.
- Какво трябва да разкажем на чужденците, за да дойдат у нас?
- Нашето историческо наследство, което е наситено и богато. Не бива да се отхвърля нито една саможертва на хора. А тук по политически причини се отхвърлят саможертвите на хората. Това е грях, страшен грях. Това е омразата, която дреме във всеки поотделно. И тази омраза, която има вероятно някакви основания, много лесно избуява и се превръща в истерия.
- Какво според Вас бе най-лошото, което ни се случи през 34-те години преход? Уродливият елит или загубата на нравствеността, която в момента покосява всичко?
- Много неща лоши станаха. Винаги е така, в такива обрати и промени, когато излиза пяната отгоре. Думата е пяната. Тя затрива много важни неща. Трябва да мине много време, за да кристализира това, което е под пяната.
Например - една вечер, един ден в края на 1990 г. решиха, че не бива да има кино в България. Да, решиха го официално и 1991 г. всички бяха изгонени от Киноцентъра като ненужни. Пратиха операторите да продават бира на пазара. Останаха някакви чиновници и 1-2 ателиета - да правят услуги на някого. А в киноцентъра бяха над 1000 души. Това беше страшен удар. Да не говорим, че и самият театър беше заплашен от унищожение. Да не говорим за Младежкия театър. Той беше съборен през 1986 г. с намерение да бъде направен наново, ремонтиран. Но през 1989 започнаха промените и 20 години ние бяхме в Студентския дом. 20 години, защо? Защото, някой беше решил в суматохата, в пяната, да открадне мястото на "Дондуков" и да го използва за свои жалки цели. Щях да кажа друга дума, но, ще прозвучи много грубо. Гадни цели, дребни, ето това е най-големият ад на манталитета ни. Той се изразява в такива моменти, когато се появи тази комбинация между дребнавостта и алчността. Дребнавостта, която е чудовище и алчността, която е вселенска. В тази комбинация се състои голямото нещастие и затова толкова си пречат хората по между си. Защото те не могат да търпят другия.
- Сега киното възстанови ли се?
- Киното все пак дойде на себе си защото: "Не се гаси туй що не гасне", както е казал поетът. Театърът си стъпи на краката, слава, Богу. Имам моя си версия как стана това. Когато дойде царят да управлява, Коста Цонев нашия колега, той е дългогодишен член на Младежкия театър, голям патриот наш, беше по някакъв начин близо до него. Много работеше за нашата кауза.
- Беше един от най-близките му хора.
- Аз си помислих така: един цар със самочувствие на цар не може да си позволи в столицата, където той е министър-председател да има непостоянен театър. Дребнавите крадци дебнеха като хиени - как така? По едно време щяха да закрият Младежкия театър - да изчезне като понятие, като единица в Министерството на културата. Тези неща не мога да простя. Освен това не мога да имам поука от тях, те трябва да бъдат изкоренявани, бити с камъни. Извинявам се за грубия израз.
- Това никога повече не трябва да се случва.
- Не може само моркови, трябва да има и тояга. Този народ е много талантлив, но този талант се разпилява. Навремето като бяхме в Щатите с Катя Паскалева, вечна й памет, да играем едно представление пред българите в Детройт, ме питаха какво става в България. Беше 1995 г.. Викам, аз имам една теория за минералната вода. Каква е тази теория? В България минерална вода колкото искаш, но тя се разлива по тротоарите. Така сме и ние. Толкова талант има, а да се разлива по тротоарите. Това трябва да се овладее, да се превърне в някаква истинска политика, а не политиката да е насъскването на тези срещу онези. Политика значи друго - да създаваш принципи, които да важат 200 години.
- Политиците обаче сякаш започнаха да вземат ролите на вас, актьорите. Кой е най-добрият политически актьор?
- Не мога да Ви кажа. Защото това не е актьорство. Бездарно е. Те нас не ни броят за нищо. Ние, хората на културата, сме никой за тях.
- Как ще коментирате тези 100 лв., които сега се дават като великденски добавки на част от пенсионерите?
- Каквото и да кажем, стане ли дума за плащане то винаги е подигравка.
- Говорейки за актьорите и политиците, кога една комедия се превръща в драма?
- Комедията винаги в себе си е драма. Това са теоретически въпроси .
- И метафорични по отношение на политическата ситуация.
- Има нелепости наречени роли. Даже и роля не може да се нарече. Това са мимикрии, някакви опити, да се правим на умни. И този навик да мислиш, че си умен, защото си излъгал и накрая да смяташ, че народът са баламите...
- Подсказвате за разликата между баламите и харварците ли? Нали те са умните и красивите?
- Знаем вратичките на закона и винаги печелим, а вие сте баламите, така излиза според тях. Това е политическият живот в България, отношение народ - политици.
Все пак между тези, които се занимават с политика, има и достатъчно хора с разум, които биха искали да не е така, но когато те повлече реката, мътната, не можеш да се противопоставиш. Щом си приел да бъдеш в нея, ще играеш по нейните закони и ще вървиш по нейното течение.
- Тоест, не може да останеш чист в политиката.
- Няма как. Трябва да си извън нея, а когато си извън нея пък ти се струва, че нищо не може да се случи.
- И не може да промениш нищо.
- То е и така. Затворен кръг, ситуация без изход.
- Да Ви върна отново към Бранд България. Според Вас какво е символът на България? Дали това са, да кажем, дворците от Първата и Втората българска държава или Мадарският конник? Дали това е розата или многообразието - природно, етическо и всякакво, което имаме като третата културна съкровищница в Европа?
- Който иска нещо да разбере, ще го заведа в Казанлък да види скулптурата на Севт ттт, главата, която намериха. Не знам колко века преди Микеланджело е тази статуя. Вижте майсторлъка. Той означава високо ниво на културата, високо културно място. Който и да се е опитал да замъгли това културно място, да го зачеркне, да го замаже с мръсотия, не е успял. Това е знакът. И още нещо искам да Ви кажа - всички детайли от знака, които вие споменахте, са част от знака и самият знак. Мадарския конник, розата...
- Като режисьор какъв моноспектакъл или етюд бихте направил за образа на България, ако трябва да я представите?
- Не. Образът на България е навсякъде. Ще Ви разкажа една смешка. Дъщеря ми, зет ми и внукът ми живеят в Париж. Идват тук и си говорим миналото лято. Викам: Абе, Иване, нашият език е по-богат от френския. Не може да бъде! Викам провери. Отиват си във Францията и се обаждат: "Прав си, ние имаме 250-300 хиляди думи, те, французите, имат 80-90 хил.".
България е древно място, с древни хора, основа на цивилизация - вижте тракийските съкровища. Солта в Провадия доказва, че това е много стара цивилизация.
- Да завършим с оптимизъм и надежда. Какво е Вашето пожелание към българите за Гергьовден?
- Да бъдат такива, каквито ги мисля - ведри!
- И да почитаме предците си, да знаем, че сме най-древната цивилизация...
- И да уважаваме човешката отдаденост и саможертва, защото това е голямото качество. Работиш за вътрешната си идея, а не за възмездяването й.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
