- Едно от най-големите чудеса на България в момента е обиталище на мишки
- Министерство на културата мобилизира всички експерти, за да съхрани обекта
Когато в края на 2000 г. големият български археолог д-р Георги Китов (1943-2008) разкопава могила "Рошавата чука" край хасковското с. Александрово, нито той, нито някой от екипа му предполага, че 23 години по-късно едно от най-големите открития в българската археология ще е обиталище на мишки. И това е най-малкият проблем.
Уникалните тракийски стенописи в Александровска гробница - единствените, които ни дават информация за облеклото, оръжията, лова, ритуалите на древните траки и отношенията между тях, са разядени от влага, мухъл и тънки коренища, които пълзят между камъните и рушат мазилката с най-пълните рисунки от онова време. Някои от изобразените на тях оръжия и предмети още дори не са открити. Бойна сцена между пеши воин и конник вече реално не съществува...
Грозната истина, за която от години се говори под сурдинка в средите на историци и археолози, но никога не влиза във фокуса на нито една изпълнителна власт досега, лъсна преди дни след репортаж на БНТ. За първи път телевизионен екип показа истинската гробница, открита от Китов. Под предлог, че атмосферните условия влияят на рисунките, тя стои запечатана още от откриването си. А българи и чужденци се дивят на точното копие, дарено от Япония на Музеен център "Тракийско изкуство в Източните Родопи".
"Рошавата чука" се намира само на километър от село Александрово. Ламариненият й навес изглежда недовършен, входната врата не може да се използва. В гробницата се влиза през дупка под нея. Някога имало ток, но сега нищо не работи. Датчиците за влага приличат на артефакти - счупени и плесенясали. Охраната е шашардисана, когато вижда, че някой иска да влезе. Дълго търси ключовете. Не помни откога не се е налагало да ги ползва. Така и не успява да включи осветлението.
Нищо наоколо не предполага, че в земята е гробница от световна величина с фигурална живопис, единствен образец на тракийски майстор.
С телевизионния екип на БНТ са доц. д-р Георги Нехризов, археолог от НАИМ-БАН, Пенко Добрев, директор на РИМ-Хасково и Данаил Огнянов, уредник в РИМ - Хасково.
Заради разликата в температурите дългият дромос към погребалната камера е разделен и изолиран с врати. Но по неясна причина някой е забил железата на вратите директно в оригиналния камък, повреждайки го завинаги. Освен всичко друго, тръбите, които играят ролята на подпори, за ръждясали. И просто може да рухнат. За капак, мястото, където иманярите са разбили две плочи, за да прокопаят изкоп и да влязат в гробницата, е запълнено с пръст - доста по-рохка от плътния насип на могилата. И през нея прониква абсолютно свободно влага, дори размита почва. Веднъж, когато влязохме, имаше страхотен конденз и някакви гъби, спомня си археологът. И допълва: "Предложих временно да се направи един навес, който да отвежда водата. Но и това се оказа, че е трудно реализуемо.".
На едно място някой някога се е опитал да махне коренищата. Но вместо това е претъркал - с четка или с някакъв парцал горния слой на стенописа. И го е изтрил.
Стените са подкожушени. Навсякъде има паднали стенописи, казва с въздишка доц. Нехризов.
Учените са направили 3D заснемане, което хваша всички гънки и позволява да се види къде точно е бил падналият фрагмент. Може да се възстанови. Изключително трудно, но си струва да се опита.
Влагата не е простила и на стенописите в самата гробна камера. Разкошният образец на тракийското изобразително изкуство е превзет от плесен, цветовете се губят избелели от просмуканите минерали във водата. Вече има нападали цели стенописни пана.
До погребалното ложе има сцена на погребални практики, изключително ценна, защото дава информация за практикуваните ритуали. Но цялата е във влага и плесен.
От години в гробницата не е тук не е извършван мониторинг, въпреки че това е задължение на Института за опазване на паметниците на културата. Министерство на културата пък е засипвано от доклади за трагичното състояние на обекта и нуждата от спешна намеса.
Пенко Добрев разказва, че откакто е директор на РИМ - Хасково всяка година бие аларма за гробницата. Срещал се с Боил Банов, който обаче му казал: "Това е работа на държавата, няма пипаш.".
Без движение остава и проектът на учените за реставрация на стенописите. Намерили партньори към фондация "Балканско наследство", още не са се отказали да настояват.
Учените отново бият аларма и пред новото ръководство на министерство на културата. Този път надеждата им се съживява. Екипът на министър Кръстю Кръстев дава знак, че се ангажира със спасяването на гробницата.
Гробницата се стопанисва от министерство на културата като археологическа, недвижима, културна ценност, казва инж. Чавдар Георгиев - заместник-министър на културата.
Причината за състоянието на обекта всъщност е на невъзможността на всички специалисти, експерти, реставратори, архитекти, които през годините са се занимавали с проблемите на тази гробница, да стигнат до общо и единодушно решение какъв подход да се приеме, как да се реставрира, как да се социализира. И, за съжаление ще го кажа, вероятно и кой да реализира този проект, допълва той.
СЕСОНК е заседавал по проблемите на тази недвижима културна ценност и никога не са излизали с окончателно общо единодушно решение какъв проект да се приеме, как да се подходи, за да се пристъпи от Министерството на културата към неговата реализация, подчертава Георгиев.
Миналата седмица е имало работна среща, на която поискал да му бъде обяснена цялата ситуация, хронология, всички факти и обстоятелства за проблемите и защо не са решени до този момент. Взехме решение и сформирахме работна експертна група, която още другата седмица отива на място. Поставени са и съвсем ясни и точни задачи, а именно да даде предложения и конкретни решения в най- кратък срок за това на първо място да бъде аварийно обезопасена, да бъде спряно проникването на дъждовна и повърхностна вода в обекта, респективно адекватно да бъде отводнена, съобщи инж. Чавдар Георгиев.
От министерството на културата се ангажираха и да възстановят мониторинга на гробницата, който да даде много ясни стъпки и срокове в довършване изследването и укрепването на гробницата. Замислили са и някои промени в законодателството, които да намерят работещ механизъм по опазването на културни паметници
Ще се опитаме за пореден път, събирайки всички тези водещи специалисти в страната, които се занимават с проблемите на обекта, да намерят решение, да го предложат и то да влезе в програмата за реализация на министерството. Ако за пореден път това не се случи, ние ще бъдем принудени да се обърнем към световни, водещи специалисти в тази област, казва Георгиев.
Това е изключително важно. Защото археолозите смятат, че са открили още една тракийска гробница със стенописи от ранга на Казанлъшката и тази в Александрово. Намерили парчета от стенописи в иманярска дупка и трябва да изпреварят вандалите. Пред прага са на ново, голямо разкритие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
