Три стъпки за реализацията на Бранд Кюстендил очерта издателят на "Стандарт" Славка Бозукова, председател на Общество "Културно наследство" - българският представител на Европа Ностра, откривайки днешната дискусия в града "Бранд Кюстендил - нови, модерни възможности за балнео, културно-исторически и ски туризъм".
ВИЖ ОЩЕ: Бранд Кюстендил! Изворният град и Чудеса на 8 000 години
„Стандарт”, община Кюстендил и Общество „Културно наследство” събраха в Тържествената зала на кметството представители на законодателната, изпълнителната и местната власт, на бизнеса и научните среди, за да начертаят поредния регионален бранд за развитие чрез културно-исторически, приключенски, поклоннически и балнео туризъм. Министерство на туризма е институционален партньор на кампанията.
ВИЖ ОЩЕ: Бранд Кюстендил - балнео и лечебен, културно-исторически и ски туризъм
Сред специалните гости на форума бе директорът на НИМ доц. Бони Петрунова.
ВИЖ ОЩЕ: Инж. Огнян Атанасов: Кюстендил привлича туристи от цяла Европа
Поне три са според мен причините, които спъват превръщането на Кюстендил в атрактивна туристическа дестинация, каза г-жа Бозукова.
Първата е липсата на реклама. В противен случай Стобските пирамиди биха събирали поне толкова хора, колкото Мелнишките, посочи председателят на Общество "Културно наследство".
В учебниците е написано за неолитните жилища в софийския район Слатина. Кой обаче знае за находките във село Слатино? А за царските мощи в „Св. Георги“, попита тя.
Втората причина е липсата на туристическа инфраструктура. Нужни са и туристически пакети, които да се предлагат от туроператорите за няколко от най-атрактивните обекти от материалното и нематериалното наследство, които да допълнят чудесната палитра от фестивална програма на града, каза още Славка Бозукова.
Третата стъпка, която Кюстендил трябва спешно да предприеме, е дигитализацията. Сайтът на община Кюстендил безспорно има нужда от спешна промяна, ако ще е портал за туристите, заяви г-жа Бозукова. И даде конкретен пример. В сайта има един туристически маршрут, без атракции, без QR-кодове и 3D изображения.
Ето цялото изказване на Славка Бозукова:
Скъпи приятели и съмишленици на дългогодишната кампания „Чудесата на България“ и на голямата кауза „Бранд България“.
Познавате ме като главен редактор на "Стандарт", но тук съм в качеството си на председател на Общество "Културно наследство", българският представител на Европа Ностра. Една от целите ни е да приложим европейския опит при брандиране на страната ни, така че да успее на базата на огромното ни културно и природно наследство да се превърне в атрактивна и иновационна туристическа и инвестиционна дестинация. И това да доведе до развитие на регионите, до по-високи доходи за хората, до завръщане на младите.
Тази дискусия не е самоцел, а част от устойчива програма за реализиране на идеята за Бранд България, по която работим заедно с Мария Габриел вече почти 3 години.
След десетки национални и регионални дискусии, преди 2 месеца направихме големия обществен форум „Бранд България – новият разказ за културата и туризма“, съвместно с Националния борд по туризъм. В него обобщихме 20 предложения на гражданския сектор в подкрепа на работата на междуведомствената група по Бранд България. А в същото време обсъдихме и подбрандовете, върху които ще се гради големият.
Тогава кметът на Кюстендил инж. Огнян Атанасов категорично обяви, че Бранд Кюстендил трябва да е един от тях.
Аз, както и останалите мои колеги, приехме първоначално това намерение като израз на огромно желание и първоначален ентусиазъм, характерен за новоизбраните кметове. Но с всичките си целенасочени действия, както и със сериозната подготовка на днешната ни дискусия, той показа, че не става въпрос за някакъв внезапен порив, а за твърдото намерение да създаде и реализира цялостна концепция за новия бранд, впрягайки позитивната енергия на кметската власт, на областната управа, на общинския съвет, на инициативата на местните хора, на опита на външните експерти.
И разбира се, с подкрепата на изпълнителната и законодателната власт, в които са и хлябът, и ножът за развитието на регионите. И за реализирането на Бранд България.
Успя да запали искрата във всеки един от нас.
И ето ни тук, събрани в тази зала. И изпълнителна власт, и законодателна, и местна, и бизнес, и академичните среди – Институт за анализи и прогнози в туризма в УНИБИТ, неправителствени организации, и разбира се – медии.
Присъствието на всеки един от нас е доказателство, че каузата си заслужава и е обща.
Днешната дискусия има за цел да си отговорим на три въпроси. Налице ли са предпоставките Кюстендил да има свой бранд? Кои са причините, които досега не способствали за неговото реализиране? И какво трябва да се направи, за да се разгърне потенциала?
По първия въпрос, вярвам, че всички сме единодушни. Кюстендил и като областен град, и като областен център на региона, е наситен с огромни исторически пластове и същевременно с уникални природни дадености. Ето и аргументите:
Внушителни над 350 000 артефакти, започващи още от ранния неолит и минаващи през античната Пауталия и средновековния Велбъжд. 8 хилядолетна история. Неслучайно Кюстендил е наречен Вечният град.
Невероятните лековити минерални извори, прославили града още по римско време с легендата за император Траян. И областта – с другата легенда за вълшебните води в Сапарева баня.
Изумителните природни чудеса – и Стобските пирамиди, и водопадите Бохемия
Неизброимите духовни чудеса – огърлицата от църкви и манастири, в която Рилският манастир блести със силата на духовния покровител на България Свети Иван Рилски. Сигурно затова районът е наречен "Място, докоснато от боговете".
Гордата планина Осогово, даваща възможност за сериозно развитие на зимния туризъм. Ски центърът Осогово.
Богатата почва, земята, превърнала региона в Овощната градина на България.
Земята, родила десетки красиви умове, духовници, творци. Един от тях е повод за другото име на Кюстендил – Градът на Майстора
Богатото нематериално наследство – едни от чудесата днес са пред нас – победителките във фестивала Кюстендилска пролет.
Всички тези богатства са безспорен факт. Но за съжаление потенциалът на Кюстендил все още не се е разгърнал.
Поне три са според мен причините, които спъват превръщането на Кюстендил в атрактивна туристическа дестинация.
Липсата на реклама. В противен случай Стобските пирамиди биха събирали поне толкова хора, колкото Мелнишките. Както и римските ви терми, втори по големина в България след тези във Варна.
В учебниците е написано за неолитните жилища в софийския район Слатина. Кой обаче знае за находките в село Слатино? А за царските мощи в „Св. Георги“?
И най-вече имате Кадин Мост, който не само не отстъпва като легенда, като изработка, на Дяволския, да не говорим за ефектите, които сте направили по него, но за съжаление, Дяволският, а не Невестинския краси дипляните на чудесата на България.
Второ. Липсва туристическа инфраструктура. Но липсват и туристически пакети, които да се предлагат от туроператорите за няколко от най-атрактивните обекти от материалното и нематериалното наследство, които да допълнят чудесната палитра от фестивалната ви програма. Заедно с богатите ви фолклорни традиции и кулинарни чудеса. За които между впрочем също трябва да се преборите да си върнете като марка. Тук визирам традиционния кюстендилски зелник. Който вече се превърна в рилски, а за нас, софиянци, в самоковски. И пълним фестивала в Бели Извор, за да го пробваме.
Трето. Липсва модерност, липсва дигиталност. Сайтът на община Кюстендил безспорно има нужда от спешна промяна, ако ще е портал за туристите. Като конкретен пример. Там има само един туристически маршрут, без атракции, без QR-кодове, да не говорим за 3D изображения и всички други модерни форми за туризъм.
Какви са възможностите – оттук нататък, всички вие сте на ход, какво е модерно днес да се казва политически.
Надявам се обаче други прилики с политическата ситуация да нямаме. А обратното, всички заедно, загърбили различията си, да се опитаме да направим широка и ползотворна дискусия, с която да положим новото начало за Бранд Кюстендил.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
