Съдба или целенасочен избор – България е на прага на едно от най-внушителните събития в най-новата ни история, на което ще бъдем домакин само след броени месеци. 47-мата сесия на Комитета за световно културно наследство на ЮНЕСКО.
ВИЖ ОЩЕ: Власт и учени с програма за Чудесата ни в ЮНЕСКО
Идното лято ще дойдат в София над 4 000 висши представители от близо 200 страни и ако се съди по последните две подобни събирания – в Саудитска Арабия и в Делхи, броят на присъстващите ще е много по-внушителен.
Домакинството ни дава не само уникална възможност да представим на живо обектите в ЮНЕСКО и да убедим света, че имаме нови Чудеса, които заслужават да са част от световното културно наследство.
Това заяви издателят и главен редактор на "Стандарт" Славка Бозукова при откриването на форума "Бранд България - Чудесата ни в Юнеско".
Ето какво каза още госпожа Бозукова:
"Днес е един особен ден, наситен с най-разнообразни събития.
Политиците откриват предизборната си кампания.
Туристическият бранш чества професионалния си празник.
Музеите огласят най-успешните проекти.
Учените обявяват новите академици.
Училищата награждават новите си спортни таланти.
А ние сме се събрали по повод, който обединява всичко това.
По който политиците не са посмели да сложат червени линии. Смисълът на работата на културните, образователните и научните дейци. Двигателят за развитието на туризма. Каузата - в името на бъдещето на нашите деца.
Знаете, това е Бранд България – модерният разказ за културата и туризма. Разказът, в който България с безценното си културно наследство се превръща във водеща туристическа дестинация, увеличава икономиката си, оживява регионите, вдига доходите.
Днес обаче не е време за поредна презентация на Бранд България. Три години вече всички вие давате идеи, предложения. И работните групи към министерствата, и форумите на неправителствения сектор. Обобщенията от тригодишните ни усилия са пред всеки от вас.
Днес обаче реализирането на Бранд България вече е не просто необходимо, то е неминуемо. Както казва един от най-великите баснописци в историята - съдбата ни дарява желаното едва тогава, когато сме се научили да живеем без него.
Съдба или целенасочен избор – България е на прага на едно от най-внушителните събития в най-новата ни история, на което ще бъдем домакин само след броени месеци. 47-мата сесия на Комитета за световно културно наследство на ЮНЕСКО.
Идното лято ще дойдат в София над 4 000 висши представители от близо 200 страни и ако се съди по последните две подобни събирания – в Саудитска Арабия и в Делхи, броят на присъстващите ще е много по-внушителен.
Още повече, че това заседание няма да е просто поредното. То ще е юбилейно и за света. Но и за България. За света, защото учредяването на ЮНЕСКО е точно преди 80 години - през есента на 1945 година, веднага след приключването на войната, когато започват обединените усилия на мирното възстановяване. За България – то идва 40 години след първото ни и единствено домакинство на Генералната асамблея на ЮНЕСКО. За съжаление и 40 години от приемането на последния ни обект от материалното наследство в ЮНЕСКО – тракийската гробница в Свещари.
Домакинството ни дава не само уникална възможност да представим на живо обектите в ЮНЕСКО и да убедим света, че имаме нови Чудеса, които заслужават да са част от световното културно наследство.
Домакинството ще издигне България в нова роля, ставайки деен участник в изработването на новата културна и туристическа карта на безценното световно наследство. Защото решенията в София ще бъдат решения за целия свят. Така, както през 2008 г. в София заседанието на Комитета за нематериалното наследство на ЮНЕСКО сложи началото на голямата световна програма „Живи човешки съкровища“.
Факт е, че минаха два месеца откакто ЮНЕСКО оповести решението за нашето домакинство. Улисани в политическите чудесии на страната обаче, меко казано, подценихме тази тема. Затова и нека разглеждаме днешното събитие като откриване на поредицата от публични дискусии. Дискусии, които да дадат отговор на най-важния въпрос - ще се подготвим ли така, че да бъде България на висотата си на третата по големина европейска съкровищница. Или ще останем за света уникални не с наследството си, а с разделението. Като държавата, която дори за поста шеф на шапката на ЮНЕСКО – ООН, предложи две кандидатури.
Ясна е водещата роля на министерство на културата. Дори самият факт, че министър Найден Тодоров успя да се пребори за кандидатурата на България, е безспорен успех. Но една птичка пролет не прави. За достойното ни представяне той има нужда не само от идеи, от експертиза, от ценен опит, но и от верни съмишленици и партньори. Затова с палитрата от неправителствения сектор тук - историци, археолози, архитекти, кметове, ректори, фондации, се надяваме да се очертае щрих по щрих картината, с която искаме да пресъздадем страната ни пред света догодина. И която картина впоследствие ще бъде оформена в съответни институционални рамки.
Както вече историята в последните години ни научи – това може да стане само, ако властите говорят в един глас – и изпълнителната, и законодателната, и президентската. Благодаря за участието и на г-жа Илияна Йотова, вицепрезидент на България и дългогодишен патрон на кампанията „Чудесата на България“, и на министъра на културата Найден Тодоров, и на зам.-председателя на 50-ото НС проф. Андрей Чорбанов, и на председателя на комисията по култура в 50-ия парламент Ангел Янчев. Искрено се надявам силата на Чудесата на България да ги обедини.
Темите, върху които днес ще се фокусираме са ясни - как върви подготовката за събитието и каква е визията на министерството на културата за българското домакинство. В какво състояние са обектите на България и какви дейности се предвиждат за тяхната реконструкция и социализация. Какви нови обекти в ЮНЕСКО ще предложи страната ни и как ще защитим техните кандидатури. И разбира се – как ще рестартираме Бранд България, за да можем да сме разпознаваеми пред света".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
