3 години горим в каузата Бранд България. Днес искаме да си сверим часовниците и да излезем с обща визия за Бранд Шумен. Това заяви Славка Бозукова, председател на Общество „Културно наследство“, българският представител на Европа Ностра, по време на дискусията „Бранд Шумен – оттука започва България“, организирана от неправителствената организация, медия „Стандарт“ и община Шумен.
Бранд Шувен е разказът, за който започва още от най-дълбока древност - от средния палеолит, през неолита, тракийската, римската, византийската, старобългарската и ранно-турската, та чак до днес. Разказ, който минава през толерантността чрез символите и на Голямата базилика в Плиска, и на легендарната Томбул джамия, посочи г-жа Бозукова. И допълни: Разказ, който е вълнуващата история за началото на българската държава, за легендите за Плиска и Велики Преслав.
Това е разказът, който освен че носи гордост и национално самочувствие, донася ново развитие за региона чрез културен и поклоннически туризъм, чрез иновации от младите, категорична бе Славка Бозукова.
Ето цялото изказване на Славка Бозукова, председател на Общество "Културно наследство" и издател на медия "Стандарт":
Уважаеми г-н министър Найден Тодоров,
Уважаема г-жо заместник-министър Ирена Георгиева,
Уважаеми г-н кмете проф. Христо Христов,
Уважаеми г-н областен управител Бейнур Ахмед,
Уважаеми госпожи и господа народни представители, кметове, историци, археолози, представители на бизнеса, неправителствените организации, колеги от медиите,
Във време, в което политиците продължават да чертаят червени линии и санитарни кордони, чест и гордост е за мен, че в храма на книгата сме се събрали представители на всички власти и гражданското общество, за да говорим за едно от малкото неща, които ни обединяват днес, за най-важния символ– Бранд България, модерният разказ за културата, туризма, иновациите и младите таланти на страната ни. И в него специално място заема Бранд Шумен, пазителят на първата и втората български столици Плиска и Преслав.
Преди всичко искам да благодаря на министър Найден Тодоров, че въпреки натоварената си програма отдели време да участва в този форум и да представи визията си за Бранд България и новите чудеса в ЮНЕСКО. Както знаете благодарение на неговите усилия догодина България ще бъде домакин на едно от най-внушителните събития в най-новата ни история - 47-мата сесия на Комитета за световно културно наследство на ЮНЕСКО. И аз специално искам да му благодаря за енергията и силата, с които се бори България да се представи достойно на този висш форум.
Благодаря и на Ирена Георгиева, зам.-министър на туризма, която е тук с огромната си експертиза как културното наследство да се превърне в ресурс за развитие на регионите.
С благодарност и признателност приветствам и представителите на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и районния мюфтия на Шумен Месут Хасанов. Без благословията и напътствия на духовните водачи общите усилия на гражданското общество не биха се увенчали с успех.
Уважаеми госпожи и господа,
Животът и светът така се забързаха, че не ни оставят време дори да погледнем назад, за да видим пътя, който сме извървели. Казвам го, защото в поредицата от години на нестабилност в държавата, всички имаме чувството, че тъпчем на място и не можем да осъществим нито плановете, нито мечтите си. Но по отношение на културното наследство не е така. Връщам ви 7 години назад, когато бяхме тук в Шумен и във Велики Преслав на дискусията „Чудесата на България“. И най-вече към изпълнението на предложенията, които бяха направени по онова време. Г-н Христов като кмет поиска от държавата мемориалният комплекс „Създатели на българската държава“ да е обект с национално значение. Три години по-късно това се случи. Г-н Горчев поиска актуализиране на статута за Велики Преслав – и това се случи.
За първи път тогава се проведе фестивалът „Доблест и слава“ на Шуменската крепост и обещахте той да се развива. Сега отбелязахте 580- годишнината с много по-впечатляващи възстановки.
Туристическият бранш обеща културните маршрути за двете столици да бъдат развити. Днес „Величието на първото и второто българско царство“ е сред най-популярните. Дворът на кирилицата бе току що проходил, а днес е сред най-големите атракции. Томбул джамия бе цялата в скелети, а днес блести след края на реставрацията с пълна светлина.
Колко разкопки се направиха оттогава, колко тайни се разкриха – тук са уважаемите археолози и след малко ще се похвалят.
Разбира се, много неща, които ни се искаха, не станаха. Колко години трябваше, за да се махне скелето на Мадарския конник, не искам да си спомням. Защо Законът за старите български столици така и не се прие, не е лицеприятно да коментирам. А какво да кажа за културния маршрут Кирил и Методий“, който от 4 години е със статут на културен маршрут на Съвета на Европа?
Но както казва големия възрожденец и просветител Стилиян Чилингиров, чието име с гордост носи библиотеката, която днес ни е събрала – „Дъбът расте и крепне след бури, само тревата се развива при спокойно и тихо време“. Така че, в политическите бури, които са се развихрили, ние сме тук, за да заздравим националните ни корени в земята, от която започва България. Да я заздравим с общите усилия на изпълнителна, законодателна, местна власт, бизнес, неправителствени организации. И с вярата, която всеки от нас носи в сърцето.
И така, всички тук заедно от 3 години горим в каузата Бранд България. И сме тук, за да сверим часовниците и да излезем с обща визия за Бранд Шумен. Разказът, за който започва още от най-дълбока древност - от средния палеолит, през неолита, тракийската, римската, византийската, старобългарската и ранно-турската, та чак до днес. Разказ, който минава през толерантността чрез символите и на Голямата базилика в Плиска, и на легендарната Томбул джамия. Разказ, който е вълнуващата история за началото на българската държава, за легендите за Плиска и Велики Преслав. Разказ, в който оживяват Мадарските скали, паметникът на създателите на българската държава, чува се рицарския грохот от Шуменската крепост. А като символ на силата на държавата, на просвещението, на българщината се извисяват могъщият конник, безценната кирилица и свещената розета. Това е разказът, който освен че носи гордост и национално самочувствие, донася ново развитие за региона чрез културен и поклоннически туризъм, чрез иновации от младите.
Този разказ трябва да го допишем без да губим време, защото това е визитната картичка на България и за 47-мата сесия на Комитета за световно културно наследство на ЮНЕСКО, която ще се проведе от 3 до 13 юли догодина в София. Това домакинство ни дава не само уникална възможност да представим на живо обектите в ЮНЕСКО, но и да убедим света, че имаме нови Чудеса, които заслужават да са част от световното културно наследство.
Министър Тодоров вече посочи част от тях - старите столици Плиска и Преслав, Солниците в Провадия, Голямата базилика в Пловдив. А днес от всички вас ще чуем защо шуменските чудеса трябва да са в ЮНЕСКО.
Когато преди два месеца сложихме началото на дискусиите за домакинството ни на форума ни в София: „Бранд България – Чудесата в ЮНЕСКО“ с участието на министър Найден Тодоров, един от акцентите бе именно Бранд Шумен – Оттука започва България. Представи го заместник-кмета на Шумен г-жа Даниела Русева. Тя ни покани да дойдем и ето ни тук. Благодаря за идеята гостите на сесията на ЮНЕСКО да посетят Североизточна България и лично да видят Мадарския конник, Голямата базилика в Плиска, целия Национален историко-археологически резерват „Мадара“, Солниците в Провадия. Адмирации за решението на кметовете на Шумен, Велики Преслав и Провадия да подпишат специален меморандум за това.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
