Бранд България започва от Родопите. Това заяви главният редактор на „Стандарт” Славка Бозукова, откривайки международния форум „Пампорово – сърцето на Бранд Родопи. Културно-историческият туризъм като фактор за развитието на региона".
ВИЖ ОЩЕ: Форумът на Стандарт! Бранд Родопи – новата визитка на България
Конференцията се организира от медията ни, националната кампания „Чудесата на България”, Фондация „Кредо Бонум”, Националния борд по туризъм и Общество „Културно наследство” – официалният представител на най-голямата европейска организация за опазване на културното наследство на Стария континент „Европа Ностра” в България. Те събраха на една маса в хотел „Перелик” представители на законодателната, изпълнителната, местната власт, научните среди, бизнеса, неправителствените организации и медиите, за да начертаят стратегия за развитие на Бранд Родопи и културно-историческия туризъм в региона.
ВИЖ ОЩЕ: Цветелина Бориславова: За Бранд Родопи – влак от Пловдив до Смолян
Това е третият международен форум от кампанията Бранд България.
ВИЖ ОЩЕ: Полина Карастоянова: Бранд Родопи е билет за първа класа в туризма
Специален гост на форума е Амалия Зепу, ръководител проекти на Атинския културно-исторически хъб на „Европа Ностра”.
Защо Бранд България трябва да тръгне от Родопите? Най-малкото защото Свещената планина ни прави уникални не само в Европа, но и в света. Тя е природната лечебница, в която от прастари времена въздухът и водата лекуват, а храна дава сила. Родопите са енергийният център на Балканите и доказателствата са на всяка крачка – с десетките светилища като Белинташ, Градище и Татул, и с мистичните пещери, и с уникалните езера, и с вековните дървета, още от времето на Замръзналата гора, каза Славка Бозукова.
ВИЖ ОЩЕ: Бранд Родопи! Чавдар Георгиев с голямо обещание към кметовете
Но най-голямото богатство на планината е, че в нея в синергия живеят различни етноси и религии, които съхраняват многообразието на културата и традициите. Да бъдеш родопчанин е светоглед, светоусещане и светопреживяване. А за да го разбереш, трябва да чуеш преданията, митовете и легендите, категорична бе тя.
ВИЖ ОЩЕ: Проф. Пламен Моллов: Да направим карта на кулинарните чудеса
Славка Бозукова посочи 4 условия, за да се развива туризъм в Родопите.
Първо: Свързаност – пътища, по които туристите да дойдат. Второ: Реклама – държавата трябва да задели пари освен за съхранение и социолизация на наследството. Трето: База – като тази в Пампорово.
ВИЖ ОЩЕ: Голяма новина! Виното ни става нематериално чудо. Нови маршрути
И четвърто, но не последно по важност: Международни проекти и международни партньорства.
Ето цялото изказване на Славка Бозукова, главен редактор на „Стандарт”, ръководител на Националната кампания „Чудесата на България” и председател на Общество „Културно наследство” – официалният представител на „Европа Ностра” в България:
Уважаеми дами и господа,
Благодаря ви, че отделихте от времето си, за да дойдете до Пампорово и да участвате във днешния форум. Знам какви усилия направи всеки един от вас, предвид останалите ви ангажименти в това, най-меко казано, напрегнато и динамично време.
ВИЖ ОЩЕ: Бранд Родопи! Изненада от ДПС, Небие Кабак разкри план за туризма
Дискусията е продължение да първата ни сбирка в Кърджали, където отворихме голямата тема за безценното ни културно наследство и неизползваните възможности за превръщането на културния туризъм като добавена стойност в развитието на региона.
ВИЖ ОЩЕ: Румен Пехливанов: Скоростен път ще даде бъдеще на област Смолян
Там си поставихме амбициозните цели за общи маршрути между родопските общини, за съвместни изложби на родопските музеи. Но извън създаването на работна група между министерствата на туризма, културата, земеделието и регионалното развитие, която така и не заработи на пълни обороти и извън скорошното представяне на Перперикон и Чудесата на Кърджали в Брюксел, не успяхме да направим много. Не защото не искахме или не можехме. А защото кризата на кризите – политическата, остави своя отпечатък върху целия ни живот и както, за съжаление непрекъснато повтарям през последните години, Чудесиите трайно изместиха чудесата на България.
ВИЖ ОЩЕ: Бранд Родопи! Кметът на Девин с призив за пещерите
Улисани в тях, ние произвеждахме скандали след скандали, докато останалите около нас откриваха в кризите възможност. Чакахме Илон Мъск на Белоградчишките скали, майка му отиде в Карпатите и ги прослави. Шливовицата на Сърбия влезе в списъка на Юнеско, заедно с културата на чая като символ на идентичността в Турция. Ние се направихме, че не забелязваме, че в нематериалното наследство на света вече е още една част от Родопите - многогласното пеене от Долен и Сатовча.
ВИЖ ОЩЕ: Бранд Родопи! Полина Карастоянова каза какво трябва да направи министърът на туризма
Повечето от вас присъстваха на ноемврийската ни дискусия Бранд България. Всички власти, бизнес, НПО-та, медии бяхме единодушни. Трябва ни нова визитна картичка пред света! Но какво се случи –вместо България, ребрандира се Италия. Срещу рекламна кампания от 10 милиона долара, прочутата Венера от картината на Сандро Ботичели - "Раждането на Венера", се превърна в лице на новата рекламна кампания за популяризиране на страната като туристическа дестинация. Съвременната Венера си прави селфи на площад "Сан Марко" във Венеция, похапва пица на брега на езерото Комо, готви се да яхне велосипед на фона на Колизеума в Рим, поседнала е на стъпалата на живописно италианско градче и разказва митовете за шедьовъра на Ботичели.
Нима не можехме да направим и ние нещо подобно? Нямаме символи и митове ли?
Примерно, да пресъздадем една тракийска принцеса, чийто образ с лекота може да бъде дигитално изграден според изящните тракийски накити и останки от дрехи, така както се е опита да направи община Царево? Скромно. Защото е сама в усилията си. Или пък момиче в родопска носия, каквато няма никъде другаде по света?
И не говоря само за дигиталния свят. Ние така и не можем да привлечем личностите. Не само влогъри и инфлуенсъри, но най-вече истинските световни лидерите на мнение. Нима не може министърът на културата да покани Георги Господинов, прославил ни по цяла Европа с наградата „Букър“, да посочи своето времеубежище в Родопите. Защото къде по-нагледно отколкото тук, в Родопите, той ще докаже разликата между повторението на миналото и преразглеждането му – без да се изтрива миналото, но да има зародиша на бъдещето.
Публично известно е, че човекът, който счупи всички рекорди в тениса с 23 титли от Големия шлем Новак Джокович черпи енергия, спейки в мистичните пирамиди в Босна. Само преди 3 месеца той поздрави родопчанката баба Веса с навършването на почти вековния й юбилей. Няма не може Министерството на туризма да го покани да посети мистичните пещери като Утробата, в които тибетски монаси от години спят, за да възстановяват силите си?
Представете си колко би се повишил интересът към България, ако примерно на първото си заседание в Брюксел премиерът Николай Денков – брилянтен учен - химик, академик, автор на куп химически изследвания, подари на колегите си в Европейския съвет по късче от магическия камък, символ на Родопите, чиято лечебна сила е описана още в египетските папируси. Говоря за химическото съединение на силиция с кислорода – наречено зеолит.
Но за целта трябва да гледаме в една посока, да имаме една стратегическа цел и визия, а също така и общ план, по който да ги осъществим.
Затова сега, когато едни от политиците заговориха преучредяване на държавата, а други - за рестарт на парламентарната република и демокрация, ние днес сме се събрали, за нещо не по- малко важно - за възраждането на българския дух. Да рестартираме инициативата за бранд Родопи. И да я сложим в дневния ред на редовната изпълнителна и законодателна власт.
Никой от нас тук няма съмнение, че възраждането на духа трябва да започне от свещените места, свързващи миналото с бъдещето. Това е планината на заедността. В нея сърцето на България бие с мелодията на чановете, със звука на кабагайдите. Връзката между миналото и бъдещето правят митовете за Орфей и траките, така както песента „Излел е Дельо Хайдутин“, която обикаля Космоса, свързва небесното и земното.
Защо Бранд България трябва да тръгне от Родопите? Най-малкото защото Свещената планина ни прави уникални не само в Европа, но и в света. Тя е природната лечебница, в която от прастари времена въздухът и водата лекуват, а храна дава сила. Родопите са енергийният център на Балканите и доказателствата са на всяка крачка – с десетките светилища като Белинташ, Градище и Татул, и с мистичните пещери, и с уникалните езера, и с вековните дървета, още от времето на замръзналата гора. Но най-голямото богатство на планината е, че в нея в синергия живеят различни етноси и религии, които съхраняват многообразието на културата и традициите. Да бъдеш Родопчанин е светоглед, светоусещане и светопреживяване. А за да го разбереш, трябва да чуеш преданията, митовете и легендите.
Какво трябва да се направи, за да заработи този Бранд?
Днес ще чуем от всеки един от вас. Изпълнителна, законодателна, местна власт. За да сме честни, трябва да си признаем, че най-устойчивата власт се оказа местната. Именно тя спаси археологическия сезон миналата година, по всичко личи, че тя ще го направи и тази, заделяйки за разкопки от оскъдните си бюджети.
6 базови искания, формулирани от родопските кметове преди година, обаче изпълнителната власт все още не е осъществила. Да ви ги припомня:
1. Да се направи регистрър на паметници на културата, за които местната власт има визия за развитие и може да придобие акт на собственост върху тях.
2. В специален фонд да се заделят достатъчно средства за проучване, реставрация и консервация на обекти.
3. Да се предоставят средства за социализиране на паметници на културата.
4. Предоставяне за управление на паметници на културата на местната власт с решение на Министерски съвет.
5. Популяризиране на туристически дестинации.
6. Къси срокове за издаване на разрешения – до месец два, а не 8-10, както е сега.
На дискусията в Кърджали се обединихме, че за да се развива туризъм 4 сезона в Родопите и за да развива икономиката в региона трябва да са налице поне 4 условия.
Първо: Свързаност – пътища, по които туристите да дойдат. За тази болка на родопските кметове ще ни разкаже сега кметът на Рудозем Румен Пехливанов. Ще чуем и областната управа.
Свързаността обаче е още нещо. Тя включва тясното взаимодействие на бизнес - култура - наука. Синергията на археолозите, музейните работници, читалищните деятели, с научните разработки, с дарителите и инвеститорите. Тук ще чуем мнението на учените, на културните дейци, на ректорите.
Второ: Реклама – държавата трябва да задели пари освен за съхранение и социолизация на наследството, също така и за популяризиране и дигитализиране на дестинациите и Чудесата в тях. Тук ще се изкаже Националния борд по туризъм, местните съвети по туризъм, местният бизнес.
Трето: База. Имаме я. Това е Пампорово. Не случайно правим дискусията тук. В курорта, който сам по себе си е едно от чудесата на Родопите. През далечната 1925 г. роденият в Чепеларе банкер Никола Чичовски заявява на едно от провежданите събрания на управителния съвет на горовладетелската кооперация „Пампорово“, на който той бил председател, че хората могат да печелят не само от дървения материал, който планината дава, но и от въздуха и от красивата природа. Предложил да се построят сгради, в които хората от градовете да почиват. Никой обаче не се заинтересувал от думите му. Въпреки това на 19 юни 1933 г. Чичовски все пак открива първата вила-пансион. Днес Пампорово разполага с над 6 100 легла в 60 хотела, броят на нощувките е над 410 000 годишно. А основният инвеститор отново е банкер – г-жа Цветелина Бориславова, нашият любезен домакин, която след малко ще ни представи своя план за развитие на туризъм 4 сезона в Родопите. А в качество си и на основател на Кредо Боно се надявам да ни даде подробности и по най-новия проект - за популяризиране на непознатото културно наследство.
И последно, но не по важност: Международни проекти, международни партньорства. Измежду многото неща, които не се случиха миналата година, имаше и такива, които се реализираха. Кампанията „Чудесата на България“ и „Стандарт“ знаково влязоха в семейството на „Европа Ностра“. И са в основата на създаването на българския филиал на „Европа Ностра“, което нарекохме Общество „Културно наследство“. Учредители са още Фондация "Кредо Бонум", Националният борд по туризъм, УНСС, Фондация "Грижа за културното наследство" и Българската библиотечно-информационна асоциация.
По-късно днес ще се състои и първото заседание на Управителния съвет на Общество „Културно наследство“, Основен акцент в нея за тази година ще е провеждането на мащабен Балкански форум през ноември. В рамките на дейността на Общество „Културно наследство“ ще е и новата европейска програма Баухаус, както и сътрудничество с културно-историческите хъбове на „Европа Ностра“ в Краков и Атина. За мен е чест да приветствам днес тук представителя на културно-историческия хъб в Атина г-жа Амелия Зепу, която за първи път ще представи възможностите за проекти и сътрудничество между общините.
Надявам се с днешната дискусия отново да насочим прожекторите на държавата към Родопите, на Европа към България и да създадем условия за сътрудничество между общините, включително и трансгранично.
С тези думи откривам форума и давам думата на зам. министъра на туризма проф. Мариела Модева. Радвам се, че поне в това министерство има приемственост и се надявам, г-жа Модева, като член на работната група по Бранд България да успее този път да засили този държавен проект.
Събитието се провежда с подкрепата на Филип Морис.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
